На бляскава церемония в понеделник вечер бе връчена Златната топка за 2014 година. Едва ли много зрители обаче са били особено изненадани от избрания победител - Кристиано Роналдо.

Португалецът завоюва отличието за трети път, а бегъл поглед към победителите в последните години ни показва, че от 2008 година насам изборът не е много голям - Роналдо или Лео Меси, съответно с по 3 и 4 Златни топки. Факт, който кара мен, а може би и много от вас, да отдават все по-малко значение на толкова уважаваната иначе класация на ФИФА и "Франс Футбол".

Да, Роналдо и Меси безспорно са най-добрите играчи в днешно време и трябва да сме щастливи, че можем да гледаме майсторството им всяка седмица, че и по няколко пъти на седмица. Но това значи ли, че аржентинецът и португалецът трябва да определят Златната топка всяка година в зависимост от това кой от двамата се е представил по-добре? Ами, аз съм останал с впечатлението, че наградата се дава на най-добре представилия се футболист през календарната година в един колективен спорт.

Именно защото е колективен, е логично да се взимат предвид постиженията и отличията, които играчите са спечелили през дадената година. Е, в година на Световно първенство би следвало именно Мондиалът да е най-важното състезание и до голяма степен да определя победителя в класацията. Така бе впрочем през 2006-а, когато Златната топка бе за капитана на световния шампион Фабио Канаваро.

Може би вече сте се досетили, че моят фаворит през 2015-а бе Мануел Нойер. Защо ли? Ами Нойер бе с огромна заслуга за световната титла на Германия, чисто и просто. Бундестимът можеше да е аут още на осминафиналите срещу Алжир, ако Нойер не спаси съотборниците си с блестящи намеси и страхотни излизания извън наказателното си поле. Във финала пък Меси и компания бяха тотално отчаяни от феноменалния рефлекс на немския страж. Освен това Нойер бе константа през цялата година за своя Байерн и в Германия и в Европа често оставаха с отворени очи от невъзможните му спасявания.

Нойер обаче не е просто най-добрият вратар в момента. Момчето от Гелзенкирхен наложи нови стандарти в понятието за модерен вратар, осигурявайки на своите отбори лукса да разполагат с 11 полеви играчи. Излизащ напред да покрие защитата, играещ с топката, започващ атаките на своя отбор - такива стандарти наложи Нойер и не се съмнявам, че за дълги години напред именно той ще бъде образецът за младите вратари.

И докато често повтаряме, че вратарят е половин отбор, това явно се забравя в класациите. Жалко, защото на Нойер му отиваше да вземе отличието и заради всички свои колеги, които винаги са пренебрегвани за индивидуалните награди.

Да, Роналдо изигра страхотен сезон и спечели куп трофеи, гарнирани с огромен брой голове. Но в най-решителните мачове на своя Реал Мадрид не той бе големият герой, а Серхио Рамос. На най-важния турнир през годината пък португалецът не успя да помогне на своя отбор дори да мине през групите.

Проблемът очевидно не е в Кристиано, а във ФИФА и начина на определяне на победителя, който дава възможност да гласува и Санджеева Чатуранга, капитан на Шри Ланка, с цялото ми уважение към него.

Другият вариант е просто от световната централа да обявят точно и ясно, че наградата е за най-добрия футболист в света, да я разпределят на случаен принцип между Роналдо и Меси в следващите поне 5-6 години докато не спрат с футбола, и да не харчат пари за церемонии. Макар че бихме пропуснали доста любопитни моменти като странния вик на португалеца при награждаването му.