В началото на Световното първенство, колега Светослав Табаков, написа материал, свързан с отпечатъка на Моуриньо върху случващото се в ЮАР. Вероятно след успехите на Холандия и Испания мнението му вече е доста по-различно, защото неговите любими тимове продължават напред, а и напълно заслужено.

Отпадането на Бразилия обаче показва вредата от ефекта „Жозе Моуриньо”. Нямам нищо против португалеца, напротив, обожавам го! Лошото е, че Карлос Дунга се вживя в неговата роля, а всъщност излезе един голям имитатор. Класическо менте, което незнайно защо получи правото да се упражнява с отбора на цяла Бразилия. Между другото много фенове на отбора, а и негови легендарни футболисти, направо се отказаха от Селесао още преди жалкото отпадане.

Не е срамно да те бие Холандия, но е позорно да си извъртиш задните части, като танцьорка от Копакабана. Това просто не беше Бразилия. Този отбор и треньорът му изневериха на футболната си философия, а това вече е истински грях.

Карлос Дунга отсвири големите имена и замъкна на голямото първенство Жилберто Силва, Жилберто Мело и Фелипе Мело. Със сигурност в страната на кафето няма да кръстят нито едно дете на някой от тях. Дунга реши да напълни отбора с ботуши, такива като самия него. Да намериш дърводелци в страна като Бразилия си е истинско майсторство.

Най-хубавото е, че жалкото копие на Жозе Моуриньо, ще се скрие някъде надалеч. Едва ли някой ще се излъже да му плаща след екзекуцията, която Дунга приложи на своята собствена страна.

Разбира се, Дунга не беше единственият „последовател” на Специалния. Същата работа стори и адаша му Кейрош от Португалия.

Странно как така Дунга успя да си извоюва правото да води Бразилия на Световното. Без нито един ден треньорски стаж, Сънливкото получи най-добрите футболисти на тепсия и опропасти всичко. Дунга разкара половината звезди, защото просто не можеше да работи с тях. Той не си спомни какво стана с Роналдо през 2002 година, когато формата и класата се разминаваха, но второто надделя, както обикновено се случва при футболистите от тази държава.

Дунга реши да заложи на защитната игра и заприлича на Моуриньо. В състава му личаха имената на Лусио, Жулио Сезар и Дъглас Майкон от Интер, но нещата въобще не се получиха по същия начин. Интелектът на двамата треньори е различен, а и Жозе беше изстискал като лимони споменатите играчи.

Жалко, че във футбола няма фейс-контрол, защото ако имаше, Дунга нямаше да бъде треньор на Бразилия, а Селесао можеше пак да отпадне, но по бразилски.