Доклад на УЕФА представи актуални факти за пандемията от коронавирус, която настъпи в началото на 2020-а година. Разработката „хвърля светлина“ върху пораженията от COVID-19, които втора година вече смущават футболния календар и утежняват бюджетите дори на най-големите клубове на Стария континент.

„В миналогодишния предговор към същия доклад изразих надеждата, че ще видим положителна стъпка към възстановяване, и всъщност имаме такава. Сезон 2021/22 е в средата си, а вече има признаци на силна рехабилитация в това естество. Това е важен индикатор за състоянието на клубовете, който е постигнат благодарение на големи усилия в организацията на мачовете и в разработването на ефективни здравни протоколи в цяла Европа", заяви президентът на УЕФА – Александър Чеферин.

Една от най-сериозните констатации е, че по-голямата част от загубените приходи (4,4 милиарда евро), са в резултат от празните трибуни, при невижданата дотогава пандемична ситуация, която споходи сезон 2020/21. Приходите от билети са допринесли само с 2% клубовете в цяла Европа, в сравнение с 16% преди пандемията“, според фактите в доклада. Естествено, загубата от билетите имаше дълбоко въздействие върху цялостните финанси на тимовете. Общият ефект на пандемията върху приходите на клубовете през сезоните 2019/20 и 2020/21 се изчислява на около 7 милиарда евро.

Публикацията показва и че две ключови форми на клубен доход остават стабилни – това са приходите от телевизионни права, както и новият цикъл на УЕФА за приходи от европейските клубни турнири (2021/22–2023/24). Финансовите постъпления се увеличават до над 2,7 милиарда евро годишно, които ще бъдат разпределени между 96-те клуба, участващи в трите клубни състезания. Предвиждат се и солидарни плащания за развитие на младежките клубове, които не се класират за клубни състезания на УЕФА,. Те трябва да се увеличат с повече от 60%. От началото на тазгодишната Шампионската лига, повече от 1 милиард евро са били разпределени между повече от 1500 клуба и академии в цяла Европа.

Друга точка от доклада показва, че играчите на възраст под 23 години са представлявали 55% от общите разходи за трансфери на 20-те най-големи трансферни пазара в Европа. Преди 10 години този „отрасъл“ се е равнявал на 47%. Това предполага, че клубовете вярват все повече, че младите играчи са стойностни и заслужават инвестиция, независимо дали после се препродават или не.

Въпросният документ включва специална и много подробна глава за растежа на женския футбол в Европа. Основен фактор, допринасящ за нарастващата комерсиализация на женската игра е повишеното излъчване на мачове. 20 от 42-те елитни дивизии в Европа вече имат сделки за излъчване на срещите от местните първенства в редица медийни платформи.

Новост в изследването е секцията, обхващаща бройката използвани играчи. Оказва се, че сред Топ 5 първенствата, италианските клубове са използвали средно най-много играчи – 30,9, или по друг начин казано: с четири повече от клубовете от английската Висша лига. Френският шампион Лил пък изненадващо е играл с най-малко футболисти като бройка от всички отбори в големите пет първенства – 21. Единственият с по-малко изобщо в Европа е шведският Халмстад, ползвал едва 20 състезатели. За разлика от „кучетата“ и скандинавците, изпадналият във Втора Бундеслига Шалке е ползвал 42-ма играчи, а руският Тамбов е разчитал на цели 50 футболисти през сезона в руското първенство.