"Великият воин, ветеран от редица големи битки отвъд близкия взор, дойде задъхан във финален поход, за да покори една последна арена с делата си. Ликуващата тълпа го посрещна с поклони и почести. Но когато всичко свърши, едновремешният велик гладиатор си тръгна тихомълком, сам и без никой да си спомня за него."

Ако трябва да прозвучи като древногръцка трагедия, сигурно по подобен начин бихме могли да опишем вкратце кариерата на българската звезда Димитър Бербатов в ПАОК. Дойде с огромни очаквания, пред препълнени трибуни в Солун, но това беше всичко хубаво за него от престоя му в Гърция. 

Само при представянето си той успя да събере искрените овации на една от най-колоритните и най-верни агитки в южната ни съседка. А когато си тръгна, едва ли на някого там му е направило чак такова сериозно впечатление. Което е жалко. 

Бербо отиде в Гърция като най-голямата звезда на местния шампионат. Рядко толкова качествен футболист се е подвизавал в неособено силното, дори доста посредствено, тамошно първенство. И затова в Солун очакваха, ако не друго, то поне ПАОК да е истинска конкуренция на ненадминатия хегемон Олимпиакос, точно заради него. 

Все пак, в състава дойде за първи път в историята на Гърция бивш топреализатор на най-силното първенство в света - Висшата лига. Който на всичко отгоре в предишния сезон играеше на четвъртфиналите в Шампионската лига с Монако. Така че, ако не друго, то поне голове трябваше да има, особено с оглед на постната конкуренция. 

Но не би. В Гърция отиде един изморен гладиатор, който изигра най-слабия сезон в кариерата си. Огромните очаквания към него в Солун постепенно преминаха в равнодушие и апатия. Честите контузии и наказания, конфликтът с бившия треньор Игор Тудор и малкото игрово време нямаше как да направят така, че най-известният действащ български футболист да остави някакво положително впечатление на "Тумба". Головете секнаха, а с това се пресуши и любовта на агитката. 

А няма как да се отрече, че нападателят се радваше и на медиен комфорт от местните издания. Те просто го боготворяха, следваха всяка негова стъпка, очакваха чудеса от него. За да се стигне накрая до техните анализи от месец май, че ПАОК играе по-добре без българина и това си е проличало във финалните щрихи от кампанията. Този обрат е просто най- показателен от всичко. 

Затова и Бербо си тръгна тихомълком от прекрасния Солун. Сбогува се набързо със съотборници и група фенове, нямаше ги бляскавите фанфари. Вероятно нашата звезда ще се насочи към някое последно предизвикателство, но ще трябва да го стори с неособено приятния привкус на несбъднатите очаквания към него. 

Малко преди раздялата в Гърция написаха, че най-много след година в ПАОК дори ще са забравили, че Бербатов е играл при тях, защото не е оставил никакво наследство. Едва ли и българският нападател ще си спомня този отбор с добро, защото вместо да направи една силна година в неособено качествен отбор сред постна конкуренция и да отпътува от там като полубожество, той си тръгва, изпратен с хладна благодарност в залеза на кариерата си.

Но познавайки македонската упоритост на Бербо, нищо чудно това да се окаже необходимата мотивация за една последна футболна авантюра, където и да било по света, след чийто край да си заслужи да бъде изпратен по начина, по който знаем, че заслужава - с бурните овации и искрената любов на агитката. Така, както го посрещна любимият му "Олд Трафорд" преди няколко дни и както биха го посрещнали навсякъде, където е играл. Е, с леки изключения...