Че Ливърпул живна след Нова година, спор няма. Ако някой иска, може да търси някаква символика, че холивудски оттенък дори. Макар отборът  далеч да не е тази офанзивна сила, която плашеше противниците през миналия сезон, в момента защитата прави достатъчно за оцеляването в периодите, когато тимът колективно изключва на терена. Да, те все още са налице – като раково образувание в ремисия, затова не се заблуждавайте – няма да видите битка нито за първото, нито за второто, нито за третото място с участието на „червените“. Първият полусезон нанесе достатъчно щети, а в ФА Къп идва среща с черната котка от миналия сезон Кристъл Палас. Двубоите с Бешикташ в 1/16-финалите на Лига Европа по-скоро звучат като досадно разхищение на сили. Изобщо четвъртото място в Премиършип се оформя като максимума, а предпоставките за провал далеч надхвърлят здравословната норма, но…

Ливърпул живна.

Ливърпул за първи път през кампанията показа, че има посока. Доскоро тимът и неговият мениджър приличаха на ослепени зайци, който се блъскат насам-натам из тъмен лес. Пътеката вече се откроява сред мъглата, при все че пътуването няма да стане по-леко. Снощи срещу Болтън обаче видяхме момчета, които биха поели по нея без съжаления и без страх. Далеч съм от мисълта, че обратът на „Макрон Стейдиъм“ трябва да се величае. Просто всичко различно от победа щеше да е позор. Фантасмагоричната дузпа за домакините и трите ударени греди – подобен сценарий би пречупил всеки тим с разклатено его, без значение дали срещу него стои опонент от втора, трета, пета дивизия или сбирщината, с която риташ в петък след работа. Ливърпул устоя на разочарованието, преглътна несправедливостта и газеше Болтън до последната секунда на добавеното време.

Ролята на Брендън Роджърс в целия процес е безспорна, макар наставникът да е виновен по доста други параграфи. Смелият ход, един от малкото останали, с преминаването към игра с трима в защита може би изглеждаше плашещ в края на 2014-а, ала донесе нужните дивиденти. Постройката лавира между 3-5-2, 3-4-3,а понякога и в екстремното 3-6-1, което не само върна контрола върху мачовете, а по-важното – кара тимът да се чувства уверен в доминацията си върху топката. Появи се и пресата в противниковата половина. Къде заради кризата с контузии, къде като част от тактическата еволюция се роди и идеята да се играе без чист нападател. По отношение на този маниер гостуването на Болтън потвърди подозрението, че „фалшивата деветка“ е по-ефективна срещу по-класни опоненти (справка – двубоите с Челси за Купата на Лигата), а докато тимове, които щедро раздават къчове, умело прекъсват техничната игра. Лалана и Маркович много бързо угаснаха срещу Уондърърс, въпреки добрата форма, в която се намират. Ливърпул изглеждаше много по-опасен с Фабио Борини и Даниел Стъридж на терена. Двамата имат навика да търсят пространството зад гърба на защитата, а не толкова да участват в обходните действия пред нея.

Целият този анализ обаче щеше да е безсмислен, ако две фигури в състава на „червените“ не се открояваха над останалите. Сега е модерно да се говори за приближаващата раздяла с иконата Стиви Джи или пък за лакомията – и на терена, и в претенциите за нов договор – на Рахийм Стърлинг. Истината е обаче, че мърсисайдци се крепят от един бразилец и един етнически германец. Към днешна дата Фелипе Коутиньо и Емре Джан осигуряват жизнено важната спойка между линиите. По странна прищявка на провидението тъкмо те замъкнаха отбора към 1/8-финалите в ФА Къп – единият вкара красив победен гол, а другият метна чудовищна асистенция за изравнителния.

За фантазията в играта на Коутиньо е излишно да се говори. На Острова мнозина анализатори го посочват като следващия бляскав плеймейкър в световен мащаб, макар за мен това да е стара новина. Дълго време обаче неговите умения наистина оставаха скрити. През първата половина от сезона маневреният бразилец страдаше от общата болест, подхванала всеки от атакуващите играчи на тима – егоизма. Сякаш силните изяви на всички при изпуснатата миналогодишна титла накараха нападателите да забравят за отбора и да се стремят към индивидуалната слава на гола. Коутиньо може да бележи, но има само три попадения дотук – две първенството и снощното срещу Болтън. Неговата сила е друга – асистенцията, последният пас. Тактическата метаморфоза при „червените“ наново я отключи. От 6 декември насам бразилецът няма пропуснат мач в шампионата, като в същия период даде 5 от общо 6-те си голови подавания дотук. Фактът, че често не успява да изиграе пълни 90 минути, не е тревожен – просто Роджърс осъзнава колко важно е за тима Коутиньо да бъде свеж. Цялата игра в предни позиции се гради върху неговото умение да импровизира и за части от секундата да улавя празния коридор, в който да потърси свой съотборник. От тази гледна точка новият договор, който ще го задържи на „Анфийлд“ до 2020 година, изглежда като най-полезният ход на мениджъра от привличането на Стъридж насам.

Тази констатация обаче звучи несправедливо, особено за дошлия през лятото от Байер Леверкузен Джан. Роденият във Франкфурт полузащитник изкара несполучлива подготовка, която бе прекъсвана от контузии, каквито го споходиха и скоро през сезона. До ноември не бяха никак малко хората, които побързаха да го отпишат. От средата на декември обаче – горе-долу по същото време с началото на възхода при Коутиньо – той е неизменен титуляр. Още по-интересното е, че в 21-годишният играч се изявява предимно като централен защитник и десен бек (при положение, че дойде с визитката на футболист, умеещ да действа в центъра на терена и като ляв краен защитник). Впечатляващата вариативност в играта на германеца отстъпва само на стабилността, която внесе в отбраната, и хладнокръвието му с топка в крака. Джан улеснява максимално изнасянето на кълбото, а това беше един от съществените проблеми по-рано през кампанията. Платените 12 милиона евро са направо смешна сума за футболист, който с такава лекота снощи прескочи от защитата в халфовата линия, без представянето му да не пострада нито за миг. Може би някои още не са му простили за дузпата срещу Азар в първия полуфинален мач за Купата на Лигата, но в 7 от 10 случая белгиецът ще схруска и най-качествените бранители в света. Футболът е игра на грешки, а Ливърпул ще допусне такава, ако в момента се лиши от Джан.

Иронично, но двамата с Коутиньо споделят обща съдба – можем да говорим за тях като за „скрити“, тъй като не успяха да се наложат в отборите, в които най-много искаха. Спомняте си, че преди малко повече от 2 години бразилецът търкаше пейката в Интер. В Интер, където пристигна с очакването да се превърне в следващия Кака. В Интер, който му даде шанс да се докаже с ползотворен период под наем в Еспаньол, а след това буквално се отказа от него след първата сериозна травма през сезон 2012/2013. Нищо че, бразилецът беше най-добрият в предсезонната подготовка и първите мачове. За Джан пък какво да говорим? Още като юноша е привлече в академията на Байерн Мюнхен, където изкарва две години, преди да започне в дублиращия тим. През 2012 година записва своя дебют при мъжете, но изиграва само 4 мача в Бундеслигата (в които бележи веднъж). Продаден е за минимална сума на Леверкузен, където бързо се превърна в твърд титуляр. А през лятото… през лятото Байерн имаше първа опция да си го откупи обратно, но не се възползва.

Едва ли някой на „Анфийлд“ съжалява за последното…