Събота, 8 януари 2011 година. Събуждам се няколко часа преди работа. Включвам компютъра и както обичайно, въпреки почивния ден, проверявам електронната си поща. “Имате едно ново съобщение”, получено преди няколко минути. Не бързам да го прочета и вместо това се отправям към кухнята, където правя първото си кафе за деня.

Връщам се и все пак решавам да прочета единствения мейл засега. “Hodgson leaves Liverpool FC” блесва на монитора. Рефрешвам - пак същото. Втори път - пак същото. Линкът в писмото води към официалния сайт на Ливърпул Гледам си часовника, датата е 8 януари, а не 1 април. Странно.

Позвъняване. “Вярно ли е?”, пита се отсреща. “Не знам”… Есемес - “Честито!” Второ съобщение - “Nai-nakraq!!! YNWA!”. Ново позвъняване, трето, четвърто…

Отварям няколко сайта. Водещата новина е една и съща навсякъде. В крайна сметка е истина. Рой Ходжсън е уволнен, а Ливърпул има нов мениджър. Нов, а в същото време толкова познат. Крал Кени се завръща, там където принадлежи.

Влизам в две от най-посещаваните социални мрежи. Съобщения валят отвсякъде, поздрави, коментари, еуфория. Всички са ентусиазирани. “Ново начало!”, “Кинг Кени се завръща!”, трети най-отговорно заявява, че довечера ще се напие като шотландец. Може би в чест именно на новия шотландски мениджър.

Със сигурност днес е най-големият празник за фенвоете от “Анфийлд”, въпреки тежката “програма” от наздравици в последния месец. Със сигурност празненствата тепърва започват, а истинският празник може да продължи и утре.

Благодарим ти, Рой! Добре дошъл, Кени!