„…И никой зарад мен не ще заплаче — защо да плаче друг, щом аз самият към себе си не чувствам капка жал?”

Уилям Шекспир, „Ричард III”

Трагичен и противоречив, както го познаваме от безсмъртната драма на Шекспир, на път към лобното си място на Босуърт Фийлд по време на Войната на розите през 1485 година, Ричард III, последният английски владетел, намерил смъртта си на бойното поле, превзема Лестър.

Повече от пет века по-късно Вичай Сривадханапрабха, известен като Краля на безмитната търговия, превзе местния футболен клуб. По това време отборът тънеше в посредственост в Чемпиъншип и бе прекарал предишния сезон в третото ниво. Но Вичай беше амбициозен…

След като плати 39 милиона и 300 000 паунда за клуба през 2010-а, той продължи да инвестира. В рамките на 4 години Лестър Сити се завърна във Висшата лига след десетгодишно отсъствие. На този етап, Вичай, който бе направил богатството си от свободната търговия на тайландските летища, се заканваше да похарчи 180 млн. паунда и до три години да пробие в Топ 5. Критиците вярваха, че се държи налудничаво. Сезон 2015/16 започна при коефициенти лисиците да спечелят титлата 5000 към 1…

Малко преди отборът да започне изкачването си, останките на Ричард III бяха открити под местен паркинг и преместени в Лестърската Катедрала, а 100 000 паунда от разходите по операцията бяха платени от Сривадханапрабха.

14 месеца по-късно, на 2 май 2016 година, Тотнъм завърши 2:2 с Челси на Стамфорд Бридж. Лестър спечели Висшаа лига. Най-големият шок в историята на лигата отне на Вичай две години и две трети от обещаната сума по-малко...

Играчите бяха възнаградени с 19 спортни коли BMW I8, оцветени в лестърското яркосиньо. В добавка играчите и екипът бяха заведени на луксозна вечеря в лондонския Уест Енд, на която всеки от тях получи чип от 1000 паунда, който да използва в близко казино. Вичай възнагради феновете за лоялността им с безплатна бира (тайландска, разбира се), с пайове на Коледа и с понички на рождения си ден.

Преди важни мачове магнатът водеше от родината си будистки свещеници с частния си самолет, за да окажат на играчите духовна подкрепа. Имаше дори будистки олтар на терена.

На града, на клуба, на Висшата лига, на зрителите, на Света… всичко това ще им липсва!

Името на Сривадханапрабха не е родното на Вичай. То му е дарено като привилегия от Краля на Тайланд през 2012-а година. В превод означава „Светлина на прогресивната слава”.

Вичай бе дълбок поклонник на будистката вяра. Той носеше на врата си амулет, с който преди няколко години оцеля в тежка автомобилна катастрофа, но който не можа да спаси живота му миналата събота, когато хеликоптерът му падна близо до стадион „Кинг Пауър”.

Роден в скромно семейство, учил в Тайван и Съединените щати, неговото издигане започва в края на 80-те с отварянето на първия му магазин на площ от 560 квадратни метра на летището в Бангкок и го кръщава „Кинг Пауър” на името на тайландския монарх.

11 години по-късно при откриването на ново модерно летище на столицата, Вичай вече има ексклузивен договор за свободна търговия на площ от 27 000 квадратни метра. Ппез 2007-а богатството му се оценяваше на 200 млн. долара. По време на смъртта му списание „Форбс” го обявяваше за седмият най-богат човек в Тайланд с богатство от 3,3 милиарда долара. 

Вичай винаги е бил англофил. Собственик на бокс в ложата на Стамфорд Бридж, първоначалният му футболен интерес бе Челси. По ирония на съдбата президентът на Челси Матю Хардинг загина с хеликоптер до стадиона на клуба през 1997-а година. След финала за Купата на лигата срещу Мидълзбро през 1997-а и победния гол на Емил Хески, интересът на Вичай се преориентира към лисиците.

10 години по-късно компанията му „Кинг Пауър” стана спонсор на фланелките на отбора, а още три години след това той купи клуба от Милан Мандарич, плати дълга от 103 млн. и го поведе към славата.

Вичай и семейството му живееха в дома си в Бъркшър, от който идваха на мачовете на Лестър с фаталния хеликоптер, който ги оставяше и вземаше от самия център на игрището при всеки домакински мач.

Защо Лестър? Разбира се, глобалната марка на английската Висша лига бе идеалната трибуна да промотира марката си Кинг Пауър пред света. Той обаче беше известен със своята щедрост в Лестършър, където дари 2 млн. паунда на детска болница, и в родината си, където подкрепяше безброй благотворителни каузи. Той имаше и други спортни интереси – кулбове по поло в Тайланд и в Англия, а от миналия май и още един футболен клуб – Льовен в Белгия.

На Лестър Сити обаче той даваше не само парите и авторитета си, но и времето и отдадеността си. И отдаде и живота си…

Тогаз напред с надежда бързокрила!  Небето висше да ни дава сила!
Когато честно дело е избрал,  Бог става кралят, а войникът — крал!

Уилям Шекспир, „Ричард III”