В края на краищата Маурисио Почетино получи само 15 мача в катедралата на своите мечти. Този енергичен, заразно харизматичен аржентинец, който акостира в пристанището на Саутхемптън без да знае и дума английски, превърна Тотнъм от постянен провал и клуб, който е синоним на куриозни грешки, до сериозна европейска сила. А в процеса, той направи и име за себе си, като един от най-добрите треньори в света.

На основите, които Почетино конструира, Тотнъм успя да построи своя великолепен нов стадион, използвайки новия си статут и реализирайки монументалната визия на своя мениджър. Но веднага след като той бе построен къщата на Почетино започна да се руши.

Изминаха 172 дни откакто Тотнъм загуби финала в Шампионската лига. Но пропадането започна много преди това. В последните 24 от Висшата лига, "шпорите" са взели 25 точки. Това е форма на тим, който се бори за оцеляване. А дори и статистиката не може да покаже, че резултатите не отговарят на представянето на игрището.

Точно затова и клуба реши, че трябва да действа и да уволни, човека, който ще остане в историята на Тотнъм като един от най-добрите въобще. Неговата блестяща каляска се превърна в тиква. Съвсем различен край на историята, от този на който се надяваше Почетино и до който бе толкова близо през юни.

Какво обаче стана? Кое се обърка за Почетино? Като начало неговия тим изглежда изведнъж спря да играе футбола, който създаде това добро име за треньора. Когато пое Шпорите от Тим Шърууд, Почетино промени тима и заигра с явна тактическа идентичност, която за кратко ги направи един от най-лесно разпознаваемите отбори. Стилът му бе подчинен на яростна преса, физическа доминация в средата на терена и много тичане. През 2016 г. Кике Санчес Флорес описа Тотнъм след един мач с Уотфорд, като съперник „който преследваше играчите ми сякаш са животни“.

Стилът обаче започна да избледнява и почти изчезна. Загубата на Муса Дембеле през януари остави Тотнъм с огромна празнина в средата на терена, която така и не бе запълнена. Но повече от това, пресата, която бе стилният подпис на Почетино, напълно изчезна. Тимът вече не носи неговия печат. За кратко, брилянтността му като мениджър и мотиватор, компенсира това. Тотнъм стигна финала на Шампионската лига с игрови план изграден около бързи вертикални контраатаки, дълги подавания и нарочно пропускане на играта в средата на терена, там където преди Тотнъм властваше. Но без тактическа идентичност Почетино остаа с отбор, в който нямаше емоция.

Маурисио Почетино и Жозе Моуриньо

източник: Gulliver/GettyImages

Емоцията винаги е била ключова част от това, което прави Почетино. Това е човек, който се разплака, когато напусна Саутхемптън, който размаха юмрук по телевизията след загуба от Монако в Шампионската лига, който почти разплака хората с тирада за тези, „Които вярват в нас“, след победата над Аякс на полуфинала в Шампионската лига. Той вярва в концепцията за „универсалната енергия“, нещо като универсална сила на живот. Поч държи купа с лимони в офиса си, за да абсорбират негативната енергия. В много случаи изглеждаше, че той има способността да вдъхва суперсили на играчите си чрез своята позитивност. Но напоследък връзката от емоции и вяра, която свързваше Почетино с отбора, сякаш изчезна. Сякаш всичко спря. Старите послания не стигаха до играчите. Съставът, който преди минаваше и през огън за Почетино, сега започна да го поставя под съмнение.

Може би всичко това е заради огромното постоянство в избора на играчи. Юго Лорис, Хари Кейн, Ян Вертонген, Ерик Дайър, Бен Дейвис, Дани Роуз, Кристиан Ериксен и Ерик Ламела са в тима от старта на Почетино. Тоби Алдервайрелд, Деле Али и Хюн-Мин Сон са в тима в пет от шестте сезона на Поч. Възможностите за освежаване на състава не бяха използвани. Докато клуба строеше новия стадион, пропусна да се справи с пукнатините, които се появяваха в състава.

Алдервайрелд, Вертонген и Ериксен са с договори, които изтичат през лятото. А те бяха някои от най-верните лейтенанти в армията на Почетино, които се превърнаха в хора, на които не може да има доверие. Големият идол на Поч – сър Алекс Фъргюсън, каза веднъж „четиригодишният цикъл е всичко, което можеш да получиш като успехи от един състав“. И след това трябва безмилостно преустройство. Почетино стигна една година повече от това, но дори и той не можа да спре неизбежния срив.

Почетино не е само жертва на обстоятелствата. Той също има вина. Стана твърде раздразнителна фигура, която взима странни решения без обяснения. Като това да загатне, че може да напусне клуба точно преди финала на Шампионската лига. Или като факта, че отпраши веднага към Барселона след като загуби от Ливърпул и избяга от проблемите, които се появиха в състава му. Емоционалната натура, каквато е Почетино, винаги е била силната му страна. Но това е нож с две остриета понякога.

А сега Тотнъм реши да даде юздите на Жозе Моуриньо. Това е може би най-рязката треньорска промяна, която може да се случи. От Сина на Слънцето към Тъмния лорд Жозе Моуриньо. Според шефовете на Тотнъм това е човекът, който ще донесе трофеи на "шпорите", нещо, което въпреки всички плюсове, Почетино не успя. Поч пък ще има първата си продължителна почивка от 2009 насам. Репутацията му е наранена, но не и разрушена. Жалкото само е, че Висшата лига загуби един от най-вълнуващите си мениджъри. Човек, който изгради империя задействана от позитивна енергия. Кой знае обаче, дали скоро няма отново да видим харизматичния аржентинец отново във Висшата лига, запретнал ръкави да гради нова империя.

Състезавай се срещу Петър Виденов във Фентъзи Премиер Лига! ffstars.com е български сайт посветен на феновете на фентъзи английска Висша лига. Лигата ffstars.com е най-голямата българска FPL лига с над 1500 участника, месечни и сезонни награди. Ако все още не си в групите и лигата на ffstars, първата крачка може да направиш тук: https://www.facebook.com/groups/405610613399106/?ref=share

Превод: The Times.