Лукас Моура е човекът на деня. Бразилецът сътвори рецитал на „Олд Трафорд“ и отново напомни на света, че не случайно е смятан за един от най-големите бразилски таланти на съвремието.

Тотнъм нанесе най-голямото поражение в кариерата Жозе Моуриньо у дома. „Шпорите“ разкъсаха заболелия гигант Манчестър Юнайтед с 3:0 в третия кръг на Висшата лига и поставиха огромна въпросителна върху съдбата на Специалния в Северозападна Англия.

Понеделнишката вечер обаче определено принадлежеше на 26-годишния латино Лукас Моура, който пак се появи на футболната карта. Сега наистина с гръм и трясък. Кариерата му бе в явен застой след отиването на Неймар и Килиан Мбапе в ПСЖ (записа едва 6 участия като резерва през сезон 2017/2018), което принуди клубът да го продаде на Тотнъм.

Маурисио Почетино отдавна е показал, че не е случаен треньор, но привличането на един футболист в не толкова добра спортна форма си бе риск. Аржентинецът обаче има усет към потенциала и повярва, че Премиършип е идеалната сцена за Лукас.

В ерата на Поч Тотнъм винаги е харесвал да притежава „леки“ атакуващи нападатели. Моура е типичният пробивен „болид“ с топка в крака. Бърз, мобилен, рязък, вертикален в действията си. Страховита мощ на скорост и креативност, украсена с техническа надареност и отлични дрибльорски качества. Умее да играе по цялата ширина на атаката, да разгръща нападенията за секунди. Може да е „фалшива деветка“, крило и дори да се включва от дълбочина като вътрешен халф – нерядко използван като десен полузащитник в схема 4-3-3 в първите си години ПСЖ (прекара пет сезона край Айфеловата кула – 2013-2018 година, 153 мача/34 гола).

Жозе Моуриньо

източник: Gulliver/Getty Images

Бразилец в най-чист вид. Любов към топката и наслада от играта.

Срещу Юнайтед Моура предизвести за присъствието си още през първата част. В 30-та минута той се впусна в първия си пробив, успявайки да мине между Фил Джоунс и Неманя Матич. Моура спечели повече от 35 метра, преди да бъде повален от Джоунс в наказателното поле. Играта сякаш бе тяло в тяло, така че дузпа трудно можеше да бъде отсъдена.

Все пак отборът на домакините уплътняваше добре празните зони зад халфовете през първото полувреме, което не позволи на Тотнъм да сътвори нещо кой знае колко конструктивно на високо темпо пред полето на Юнайтед. Планът на Моуриньо сякаш работеше добре.

Португалецът имаше идея да остави своя отбор зад центъра, за да гарантира, че Деле Али, Ериксен и Моура, няма да могат да движат лесно между полузащитата и защитата на Юнайтед. Единствено Лингаард и Лукаку бяха в половината на Тотнъм, дебнейки за грешки или опитвайки да подемат контраофанзива.

Големият шанс за Юнайтед дойде в 16-ата минута, когато Лукаку застигна един хазартен пас назад на Дани Роуз. Таранът на манчестърци направи всичко, каквото трябваше до завършващия удар. Той преодоля Лорис, но не уцели опразнената врата. Както обичаме да казваме: 100 пъти да беше на тази позицията, 101 пъти щеше да се разпише.

Това беше шансът на домакините, но те го пропиляха. Мачът можеше да влезе в руслото на Моу. Прекрасна работа в своето поле и ефективност пред вратата на съперника, благодарение на голяма грешка от проотивника. Страхотен сценарий, който да влее живителната доза адреналин в съблекалнята. Манчестър Юнайтед може да задържа в краката си такива мачове. Голът обаче така и не дойде.

През втората част Моуриньо реши да рискува – нещо, което трябва да се признае. Опита да търси гола, да се надиграва, но бе наказан от класата, демаража и техническото съвършенство на атакуващите играчи на „шпорите“. Да, всичко започна с онзи гол на Кейн след корнер.

Играчите на Юнайтед обаче сами са си виновни. Няма как да не вложат пълния си потенциал в опазването на най-опасния играч на съперника при такива статични положения. Повече от ясно е кой носи най-голямата заплаха в такива моменти. Джоунс не прецени летежа на топката и остана забит на земята, когато кълбото вече бе на главата на героя на английската нация.

Голът бе като от старите ленти. Класика до припадък с марката Хари Кейн. Тотнъм е един от най-балансираните тимове в Лигата, защото има вечния „винтидж“ нападател и атакуващи халфове със скоростта на комети. Казано на разбираем език – има всичко, за да изненадва непрекъснато съперниците си.

Лукас Моура

източник: Gulliver/Getty Images

След гола Юнайтед се изнесе по-високо,  но се оголи зад Матич, зад Люк Шоу. Второто попадение падна след атака по десния фланг, където правещият също силен старт на сезона Киърън Трипиър намери празнината по десния фланг и подаде на Ериксен. След такива скоростни нападения Тотнъм не греши. Моура засече върнатата към точката на дузпата тоопка и покачи аванса на своите.

Третият гол бе индивидуален триумф за Лукас, който като по-голям батко в квартала размина защитниците на Юнайтед и постави черешката.

Пол Погба? Момчето е световен шампион с наистина притежава страховити качества. Физика, удар, широка крачка. Но в момента най-скъпият трансфер в историята на „червените дяволи“ страда. Не му е удобно при Жозе. Не се наслаждава, не играе с мотивация, не играе с хъс, не пробива, не тормози противника, няма плам, няма огън. Не е лидер, колкото и да се сърди Мино Райола.

Погба отправи три удара от дистанция към вратата на Лорис, два точни. Но дотук. В играта му няма свежест и съзидателна искра. Липсва всякакъв характер. Спомняте ли си само какво би направил Уейн Рууни в един такъв момент, когато отборът му изостава с 0:2. Е, всичко, което би направил Рууни, не бе сторено от Погба.

Юнайтед загуби. Това е второ поражение за тима от началото на сезона – най-слабият старт на шампион от сезон 1992/1993, в края на който „червените дяволи“ стават шампиони.

Играта на 20-кратния шампион в защита изглежда все по-слаба, по-разединена, все по-търсеща своите лидери. И това още след напускането на Рио и Видич. Няма лидери, няма колоси отзад. Дума не може да става за непробиваемост, липсва страхопочитание от страна на опонентите. 

Провалите на трансферния пазар – Хари Магуайър, Тоби Алдервейлд, Йери Мина, говорят сами за себе си. Може би съперниците не искат да продават на Юнайтед, за да не увеличат класата на тима от „Олд Трафорд”, но е факт, че това нямаше как да се случи при сър Алекс. Тогава идваше този, който е посочен.

В двубоя с Тотнъм се видя колко нужен е големият лидер. Непреклонният характер, наученият на всичко защитник, който да ръководи като лоцман в зоната пред вратаря.

Моуриньо купи за около 60 милиона паунда Ерик Баи и Виктор Линдельоф. Сякаш обаче и те не са точното решение. Вторият игра слабо срещу Тотнъм. Шведът така и не успява да надгради над нивото си от миналата година. Изглежда притеснен, премазан от напрежението. Баи има потенциал, но непрекъснатите контузии го вадят от форма.

Остават вечните заподозрени от времето на Фъргюсън - Крис Смолинг и Фил Джоунс. Те явно имат таван, който не могат да прескочат. Подобно на Джони Еванс, на Том Клевърли, на Фабио и т.н., Смолинг и Джоунс са от онази категория играчи, дошли на „Олд Трафорд“ при Сър Алекс, които имат някаква конвенционална средна класа. Тези футболисти можеха да играят силно само при великия шотландец, но не и без него. Сякаш само Сър Алекс можеше да изцеди всичко до последната капка от тях. В момента защитата на Юнайтед изглежда катастрофално.

Погба в разговор със Серж Орие от Тотнъм пред очите на Жозе Моуриньо.

източник: Gulliver/Getty Images

И като говорим за трансфери - Тотнъм не купи нито един играч, не продаде нито един. Не е точно така. Мачът до голяма степен бе спечелен от индивидуалния магизъм на Лукас Моура, който пристигна през зимата. Дебютира в 1/8-финалите на Шампионска лига на „Уембли“ при загубата с 1:2 от Ювентус (2:4 общ резултат за италианците).

Лукас влизаше по-често като смяна до края на миналия сезон и записа едва няколко срещи. Ето ви едно „ново попълнение“. В отсъствието на Хьон-Мин Сон, който е застрашен от отбиване на военна служба за своята Южна Корея, Почетино повярва на Моура. В наистина голям мач, в наистина важна вечер. Да, в началото на сезона, но в двубой с огромно значение най-вече за съперника.

Тотнъм изигра срещата като отбор със смелост, който не се плаши от страничните фактори. Наложи своята вертикална, пресираща и търсеща гола игра.

А статистиката говори ясно за „наследника на Кака“ (и двамата тръгват от школата на Сао Пауло) – 35 докосвания по топката, 26 спринта (най-много в срещата), 2 удара – 2 гола. Най-резултатният играч на „шпорите“ в историята на Висшата лига на „Олд Трафорд“ – никой друг от Тотнъм не е вкарвал повече от един гол в 27-те мача на този стадион.

За Моуриньо остават безсънните нощи. Какво следва за Юнайтед? Мач с Бърнли, разбира се...И наистина дни на съдбоносни управленски решения. Може би, Ед Уудърд с трепереща ръка вече посяга към телефона, за да кликне върху името „Зидан“. Или „Конте“. Кой знае?

Юнайтед страда. На терена е хаос, посредственост. Лукас Моура остави отпечатък. Магическата капоейра на бразилеца в хладния манчестърски север бе впечатляваща. Бе гилотинираща.  

А само като се спомним, че през 2012 година Манчестър Юнайтед се бореше яростно на трансферния пазар с ПСЖ за подписа на един нисичък 172-сантиметров юноша на Сао Пауло, на име Лукас Моура.

Още по темата:

Когато на Специалния му пеят "Ще си уволнен на сутринта"

"Олд Трафорд" подкрепи Моуриньо, но дали наистина?

В мегаломански стил Жозе излетя от брифинга си


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.