На 10 март 1905 година в пъба "The Rising Sun" ("Изгряващото слънце), която и до ден днешен съществува и се намира точно срещу централния вход на стадиона „Стамфорд Бридж“, но под друго име - "The Butcher's Hook" ("Ножа на касапина") е основан футболен клуб Челси. Още от тогава екипът на лондонския отбор е със сини фланелки, бели гащета и тъмно сини чорапи. 

Година по-рано строителният предприемач Гъс Миърс искал футболът да стане популярен спорт в Лондон и за тази цел закупил бъдещия стадион „Стамфорд Бридж“. Той заедно с братята си, имал желанието да го превърне в най-модерния спортен комплекс в английската столица и започнал да търси местен футболен клуб, който да се наеме със стопанисването му и да играе срещите си на него. От ФК Фулъм проявили интерес, но наемът бил прекалено висок за тях и отхвърлили офертата, която Миърс им предлагал. След отказа на Фулъм, предприемачът решил да продаде съоръжението на Западната железопътна компания. Точно тогава, приятелят му Фредерик Паркър дава идеята да си направи собствен футболен отбор. Той е очарован, но възникват спорове за името на клуба. Има предложения за ФК Кенсингтън, ФК Стамфорд Бридж или ФК Лондон, но Паркър държи на своето и така в началото на 1905 г. официално е създаден новият клуб ФК Челси.

Често употребяван сред привържениците прякор е „Pride of London“ (Гордостта на Лондон). Отборът е първият тим от Лондон, който спечелва Шампионската лига през сезон 2011/12. За кратко време Челси държи едновременно двата най-ценни клубни трофея в Европа, след като побеждава Бенфика на финала за Лига Европа на 15 май 2013 г. Освен това със спечелването на купата отборът се нарежда до Аякс, Байерн Мюнхен и Ювентус, като единствените клубове, печелили и трите големи турнира под егидата на УЕФА – КЕШ (Шампионска лига), Купата на УЕФА (Лига Европа) и КНК.

След създаването на клуба, той трябва да стартира, участвайки в Южната Лига, но двата лондонски участника в тази лига – ФК Фулъм и Тотнъм, страхувайки се, че новосформираният клуб може да привлече част от техните фенове, убеждават другите отбори да не допускат Челси в Лигата. Миърс и Паркър започват да търсят друго място, където тимът им може да се изяви. Отпраят запитване за включване в Английската футболна лига. По това време отборите във Футболната лига искали да се обхване по-голяма територия на юг. На 1 юни 1905 г. лондонския клуб е официално приет. Челси стартира във Втора английска дивизия. Първите два мача на тима са срещу дебютанти като тях. Губят дебютния си мач като гост от Стокпорт Каунти с 0:1, но след това смачкват като домакин с 5:1 Хъл Сити. В следващите 36 мача Челси има само шест загуби и завършва сезона на трето място. Следващият шампионат те завършват втори и така още на втората година от своето съществуване печелят участие в елитната футболна лига – Първа дивизия.

През 1952г. начело на тима застава бившия централен нападател на Англия Тед Дрейк. Той започва модернизация на клуба и в крайна сметка в сезон 1954/55 Челси печели първия си сериозен трофей - Висшата лига. През следващата година УЕФА създава Купата на европейските шампиони, но поради разногласия със Футболната Асоциация и Футболната лига, лондончани се оттеглят от турнира преди той дори да е започнал.

Следващата декада е доста силна за "сините". Под ръководството на Томи Дохърти, Челси три поредни години е пред требъл, след като играе два финала и се бори за шампионската лига. Първия път лондончани печелят Купата на лигата, но се провалят на финала за Купата на Футболната асоциация и първенството. Чак през 1970г. "сините" успяват да спечелят Купата на Асоциацията след като побеждават Лийдс на финала с 2:1. На следващата година идва и един от най-големите успехи на тима, лондончани грабват Купата на носителите на купи, като сензационно побеждават Реал Мадрид на финала в Пирея.

2003г. е съдбовна за лондончани. Човекът измъкнал Челси от калта, Кен Бейтс продава клуба на руския милиардер Роман Абрамович срещу 140 млн. паунда, след което губернаторът на Чукотка излива още 100 млн. паунда под формата на привлечени играчи.  Благодарение на огромните си финансови възможности, олигархът покрива дълговете на отбора, но и започва политика, с която иска да превърне Челси в най-големия клуб в света. Така през лятото на 2004 г. за мениджър е привлечен португалецът Жозе Моуриньо, който е обявен за най-добрият треньор в света за изминалия сезон. Той печели това отличие и година по-късно. Привлича в отбора имена като Дидие Дрогба, Рикардо Карвальо, Пауло Ферейра, Петър Чех, Ариен Робен и още добри играчи, който са в основата на успехите през следващите години. Стилът на тима се отличава с голяма стабилност в защита и ефективност в нападение. Още в първата си година като мениджът на тима, Моуриньо печели титлата на страната и Купата на Лигата. Първото място във Висшата лига е емблематично, тъй като точно 50 години след първата титлата на страната, клубът става отново шампион. 

 През сезон 2009/10 Челси става шампион, като играчите на тима вкарват 103 гола за целия сезон. Сините от Лондон завършват с 86 точки. Голмайстор става Дидие Дрогба с 29 попадения. Челси печели и купата на Футболната асоциация след победа на финала над Портсмут с 1:0. По този начин печели за първи път в историята си дубъл – първенството и Купата на Англия в един сезон. 

Друга страница в историята на Челси е записана през сезон 2011/12, когато Роман Абрамович вижда своята огромна мечта реализирана, когато клубът печели трофея от Шампионската лига. На финала Челси среща Байерн Мюнхен на „Алианц Арена“. Сините побеждават германския гранд след изпълнение на дузпи. Редовното време завършва 1:1. Първи до гола стигат баварците в 83-та минута чийто автор е Томас Мюлер, но пет минути по-късно Дидие Дрогба засече топката с глава и възстановява равенството на „Алианц Арена“ – 1:1. В 93-та минута Дрогба спъва Рибери и е посочена бялата точка, но ударът на Робен е отразен от Петър Чех.При дузпите за баварците реализират Филип Лам, Марио Гомес и Мануел Нойер, а за лондончани са точни Давид Луис, Франк Лампард, Ашли Коул и Дидие Дрогба.Така с общ резултат 5:4 „сините“ осъществиха най-голямата си мечта и вдигнаха трофея.