Гледаме Шампионската лига и ни минават разни мисли. Барселона, Реал, Юнайтед, Челси – те са ясни, с тях и в мечтите си не трябва да се мерим. Но виждаме какво прави кипърският АПОЕЛ Никозия, който е на път да се класира за осминафиналите. Наблюдаваме постоянството и растежа на скромни футболни марки като БАТЕ Борисов и Виктория Пилзен.

Ето го АБВ-то на успеха. Пътищата, по които могат да тръгнат нашите водещи клубове. Явно е постижимо.

„А“ като АПОЕЛ. Кипърците изградиха състав от чужденци, основно бразилци и португалци. Безспорно добри футболисти, без да са някакви суперзвезди. Тук първо се изискват пари – да далеч по-малко, отколкото при грандовете, но повече, отколкото харчат нашите елитни тимове. След парите идват добрите мениджъри, които да селектират необходимите чужденци, а после и ролята на треньора, който да накара тези чужденци да играят силно в рамките на отборната игра. Това е вариант.

„Б“ като БАТЕ и „В“ като „Виктория. Те влизат горе-долу в една графа. Развитие на детско-юношеската школа като в тима от Беларус. Използването само на чехи и няколко словаци, без други чужденци, както е в Пилзен. И в двата случая трябва да имаш на разположение амбициозен и отдаден на работата си треньор. Парите тук не са основен фактор. Ето го и другият вариант.

Със сигурност, освен с тези три клуба, могат да бъдат дадени примери с доста други имена на Стария континент. Но разковничето на международния успех за по-скромните е някъде там, в тези варианти. Чакаме българските клубове да го проумеят.