Олимпийският шампион от Игрите в Москва през 1980 година Петър Лесов заяви, че съжалява, че е трябвало да се откаже от кариерата си в бокса твърде рано. Той обаче бе категоричен, че преломният момент в неговата кариера е била спечелената световна титла за юноши в Йокохама, когато е бил само на 19 години.

Лесов даде съвместна пресконференция с трикратния световен шампион при мъжете Серафим Тодоров и с президента на Българската федерация по бокс Красимир Инински по повод 100-годишнината на бокса у нас.

"За първи път станах шампион на купа "Странджа", когато бях на 18 години. Победих един кубински боксьор, който беше световен вицешампион. Още тогава повярвах, че мога да направя успешна кариера", заяви Лесов.

"През 1979 година имаше световно първенство за юноши в Йокохама, но аз до последно бях под въпрос, защото треньорите не бяха сигурни дали да изберат мен, или Емил Чупренски. По това време влязох в казармата и от 51 килограма станах 59. Моят треньор Николай Джелатов ми каза, че ако сваля обратно на 51 килограма, ще участвам на първенството. На тренировки килограмите ми тежаха и ме пускаха срещу кубинци, които са със същото тегло. Те ме скъсваха от мой, най-вече моят добър приятел Анхел Ерера. Но свалих килограмите. Преди световното имаше един турнир - Ринг София, който беше нещо като Купа "Странджа". Трябваше да играя на него, тъй като не съм бил в добра форма за световното. Не знаех даже срещу кого ще играя, но победих един руснак, който след това разбрах, че бил европейски шампион. Когато научиха това в партийното ръководство, веднага ме изпратиха в Япония. Там направих някои много тежки срещи, но това беше моят голям трамплин към Олимпиадата следващата година. Спомням си, че след финала бях толкова изтощен, че краката ми се подгъваха, докато чакам да ми вдигнат ръката", каза Лесов, който е най-младият олимпийски шампион на България.

"Годините нямат значение. Много по-важно е как е проведена подготовката, колко международни срещи си направил, какво самочувствие си придобил. Аз преди Олимпиадата имах само една загуба в последните две или три години. По това време бях шести или седми в световната ранглиста", допълни Лесов, който след края на състезателната си кариера направи Детелин Далаклиев и Станимира Петрова световни шампиони. 

"Трябва да има разбирателство между треньор и състезател. Уважението е най-важно. С моя треньор Николай Джелатов имахме страшно уважение и затова работата ни вървеше толкова гладко. Но мога да посоча и един човек, с когото нямахме такова разбирателство - това е Серафим Тодоров, когото за наказание трябваше да стрижа 3-4 пъти. Той тогава се оплакваше, че много го тормозя, но той стана европейски шампион. Треньорът вижда качествата на боксьора и знае какви съвети да му даде", каза още той.

Очаквано, Лесов заяви, че най-голямото разочарование в кариера му остава принудителното му ранно отказване, както и невъзможността да защити олимпийската си титла в Лос Анджелис през 1984 година заради обявения бойкот.

"Преди Олимпиадата бях в страхотна форма. Имахме спаринги България срещу САЩ и те ни победиха 8:3, но едната от трите победи бе моята. Американецът, когото победих, след това стана олимпийски шампион. Спечелих и купа "Странджа", но след три разбрах, че съм заразен с хепатит, заради което и прекратих кариерата си. Двама мои приятели починаха от тази болест и това натежа при вземането на решението му", каза Лесов, който окачва ръкавиците едва на 24 години./БТА