17-годишните близнаци Коста и Генчо Далеви са част от академията на Нефтохимик вече три години. Започват да тренират футбол в школата на Бургас спорт, когато са десетгодишни. Сега се състезават за отбора юноши старша възраст, воден от Костадин Джамбазов, а от началото на сезон 2019/2020 се подготвят паралелно и с представителния отбор. 

Генчо е вътрешен халф, а Коста ляв бек. И двамата споделят, че мечтаят професионалната им кариера да започне от Нефтохимик. Вижте какво още казаха младите надежди в съвместно интервю пред клубния сайт. 

- Как се чувствате в мъжкия отбор?
Генчо: Трудно е. Разликата е много голяма.Футболът е много по-динамичен, трябва да си много по-подготвен, но се опитваме да не изоставаме.
Коста: Чувстваме се добре. Тренираме и се стараем да се докажем. Много повече се изисква в мъжкия отбор – физика, техника, психика, дисциплина. Но се справяме. 

- Адаптирахте ли се вече?
Генчо: Все още не, но има голяма разлика от началото. Беше ни много по-трудно когато започнахме. Сега е малко по-лесно вече.

- Това, че сте заедно в отбора помага ли ви да се адаптирате по-лесно или пречи?
Коста: Помага, защото си общуваме помежду си и така се отпускаме повече. Подкрепяме се взаимно.

Далев

източник: Нефтохимик

- Помагат ли по-опитните футболисти?
Генчо: Да, много. Постоянно ни дават съвети и ни показват какво да правим.
Коста: Много добре се отнасят с нас. Благодарни сме им.

- В кое училище учите?
Коста: В Строителния техникум.

- В един клас ли?
Генчо: Не, решихме да се разделим, защото искахме да учим различни неща. Коста искаше да учи геодезия, а аз архитектура.

- Искате ли да се развивате в сферата на архитектурата и геодезията след време?
Коста: Не, едва ли. Много е трудно и се иска сериозна подготовка още от сега. А ние наблягаме на футбола повече.

- А за уроците остава ли време?
Генчо: Да, но по-малко.

- В свободното време с какво обичате да се занимавате?
Генчо: Да излизам с приятели и да се разхождам.
Коста: Аз също. Понякога разпускам с електронни игри и билярд. 

- Записахте първите си игрови минути с мъжкия отбор по време на контролата с Розова долина /Казанлък/. Имаше ли напрежение?
Генчо: Не, треньорите ни успокоиха. Каза ни, да играем със самочувствие и че няма какво да загубим, а само можем да спечелим от този мач.
Коста: Нямаше притеснение. Особено при този резултат. Водехме с няколко гола като влязохме в игра и затова бяхме по-спокойни. 

- Правите ли вече планове за футболна кариера? 
Генчо: Надявам се тази или другата година да подпиша с някой отбор. Дано да е Нефтохимик. 
Коста: Ще дам всичко от себе си във футбола, а ще видим какво ще стане. Аз също се надявам да играя в Нефтохимик след време, като професионален футболист.

- През април тази година навършвате 18 години. Какво друго си пожелавате да ви се случи?
Генчо: Само успехи! Дали ще е във футбола или извън футбола, времето ще покаже.
Коста: Важното е да сме живи и здрави. Ние и семейството ни. Няма какво друго да искаме.