Звездата на ЦСКА 1948 Андон Гущеров даде ексклузивно интервю за Gong.bg. Той говори за целите пред тима и своите лични такива за новия сезон, кой го е довел в отбора, дали е готов за евентуалното си участие в efbet Лига догодина. 29-годишният футболист коментира и ситуацията с националния отбор и своите амбиции един ден да облече националната фланелка. Сподели още на кой футболист е подражавал като малък и даде ценни съвети на подрастващите, които искат да се занимават професионално с футбол.


Здравей, Андоне! Вече от две години си в ЦСКА 1948, как се чувстваш в отбора? Как е атмосферата в съблекалнята в началото на сезона?

- Всичко е на много високо ниво. Като цяло отборът е добре сплотен, работим на доста високи обороти. Дай Боже да постигнем целта, която е поставена пред нас.

 Кой всъщност те покани изначално през 2017-та година да носиш екипа на ЦСКА 1948?

- Когато дойдох Вальо Илиев беше старши треньор, а Йордан Юруков - помощник треньор. Те са ме гледали в няколко мача и съответно ме доведоха в ЦСКА.

Гущеров по време на мача със Спартак Варна

Спомена целта, а вие започнахте отлично сезона, 3 победи от 3 мача, набързо поведохте в класирането. Целта, предполагам, е първо място и директно класиране за българския елит?

- Да, ние ще се борим докрай за първото място. Друга алтернатива пред нас няма за този момент. Важното е да сме живи и здрави и да взимаме от всеки един мач три точки.

Гущеров след победата над Спартак Варна

В личен план ти започна феноменално сезона - 4 гола в 3 мача, след като през миналия отбеляза цели 20. Каква е целта ти през този сезон като брой голове и мислиш ли, че може да подобриш това постижение?

- Не знам, не си поставям цели предварително. Ще дам максимума от себе си, дай Боже да го подобря този рекорд от миналата година

Как ще сравниш условията тук в ЦСКА 1948, спортно-технически, инфраструктурно, организационно, спрямо тези в досегашните отбори в твоята кариера?

- Не мога да сравнявам бившите отбори с ЦСКА. Той не може да бъде сравняван с нито един клуб. ЦСКА е най-големият отбор в България и това е.

Като говорим за бившите ти клубове, няма как да не споменем един твой изключително

запомнящ се гол срещу ЦСКА през 2012-та година, с който отстраняваш заедно със Септември Симитли „червените“ на четвъртфиналите за Купата на страната. Къде се нарежда този гол сред най-добрите моменти в футболния ти път?

- Добър гол, но дотам. Със Септември бяхме тогава в „Б“ група, до колкото си спомням, успяхме да отстраним ЦСКА и стигнахме полуфинал. Там, срещу Лудогорец, отстъпихме с 4:1 мисля. Но този гол се нарежда сред всички други, няма значимо място в класацията.  

Гущеров с фенове

Ти вече си на 29 години. Какви са твоите лични и отборни цели оттук насетне? Смяташ ли, че си готов да мериш сили с най-добрите в efbet Лига, ако успеете да се изкачите дотам?

- Дано да успеем. Времето ще покаже дали съм готов или не. Аз пак ще кажа, че най-важното за мен е да съм жив и здрав, ще дам максимума от себе си.

Гущеров, по време на мача със Славия

Имал ли си оферти през последните 2 години от клубове от efbet Лига, Втора лига или даже от чуждестранни клубове?

- Ами последната година имах оферти от два, три отбора от efbet Лига, но предпочетох да си остана в ЦСКА.

Имаш ли право да споделиш кои са отборите?

- За момента мисля, че не е нужно да ги споменавам.

Имаш ли амбицията и желанието в бъдеще да излезеш в чужбина и как смяташ, че това може да се случи?

- Като всеки един футболист и аз мисля един да изляза в чужбина, но времето ще покаже дали съм готов. Ако някой отбор или треньор ме гледат и решат, че мога да помогна на техния отбор, защо не.

Какво ти е мнението за облика на националния отбор в момента? Смяташ ли, че под ръководството на Красимир Балъков ще постигнем дългоочакваното класиране за голям футболен форум?

- Не знам, за момента трудно ще станат нещата.

А самият ти имаш ли амбиции да облечеш националната фланелка един ден? Как оценяваш шансовете си за тази цел?

- Да, и аз, като всеки един български футболист и аз си мечтая за националния отбор, но има доста време, докато стигна до националния отбор. Нека първо постигнем целите, които са ни поставени в момента и след това ще мислим за националния отбор. Знаете, че от Втора лига е много трудно, даже невъзможно, някой да бъде извикан в националния отбор.

Самият ти какви смяташ, че са проблемите пред сегашния национален отбор, които ще възпрат едно евентуално участие на голям форум?

- Не мога да кажа какви са проблемите, аз не съм там в съблекалнята. Не се познавам с почти никого от момчетата, треньори, които са там. Те си знаят най-добре. Каквото и да говорят в съблекалнята, то не е излязло никъде.

Като малък, като юноша сигурно си имал нападател, на когото си се опитвал да подражаваш. Кой е той, ако всъщност има такъв?

- Да, имах – Роналдо Феномена. Истинският Роналдо.

Какво смяташ ти, след като вече дълги години се състезаваш на професионално ниво, че не достига при подготовката на подрастващите в България? Вече доста години не е излизал играч от нашата страна, който може да се сравнява със Стоичков, Бербатов, Мартин и Стилиян Петрови и други?

- Според мен българският манталитет е такъв. Всичко започва от треньорите, след това самите юноши са виновни. Треньорите в юношеските школи не си вършат явно правилно работата. Така си мисля аз. За да не се получават нещата значи някой е виновен. Това са деца, които треньорите трябва да възпитават. Някъде се прекъсва нишката.

Самите играчи, смяташ ли, че имат и те вина, може би не всеки от тях е готов да жертва всичко за тази кауза?

- Да, 100 процента и те имат вина. 

Какъв съвет би дал на всеки, желаещ да се занимава под някаква форма с футбол, независимо дали като играч или като неща друго?

- Да дава максимума от себе си на тренировки, след това и на мачовете, които им предстоят в юношеските гарнитури. С много труд, воля, характер ще се получат нещата.

И за финал: Разбрахме, че ти си вече баща от няколко месеца. Честито! Как ти се отрази това върху ежедневието на футболисти личен план?

- Много добре, това е едно невероятно чувство. Много добре се чувствам.

 

Автори: Дориан Делечев, Емануил Тодоров