Йордан Христов е бивш нападател на ЦСКА, който е част от шампионския отбор на „червените“ през 1973-та година. В своята кариера той е играл още в Сливен, Ботев Пловдив, Ботев Враца, Спартак Плевен, Пафос в Кипър, както и в австрийския клуб Фокламарт. След края на състезателната си кариера той взема лиценз Про в Австрия, като след няколко години Христов става треньор по техниката в гранда Аустрия Виена. През 90-те години на 20-ти век и началото на новия век работи дълги години в Обединените арабски емирства.

Като човек с дългогодишен опит в техническата подготовка на юноши Христов сега помага за започването на проекта „Академия ДКБ“, който има за цел провеждането на индивидуални занимания за деца и юноши, с цел подобряването на тяхното техническо ниво. Йордан Христов беше така любезен да даде ексклузивно интервю за Вас, читателите на GONG.bg.

Здравейте, господин Христов! Какво Ви привлече изначално към проекта на Академия ДКБ и каква е вашата цел?

Искам да помогна на организаторите на проекта, за да потръгне. Искам да допринеса да се работи по правилен начин в българския детско-юношески футбол и това е едно начало.

В академията ще се акцентира основно върху индивидуалните тренировки и усъвършенстването на техниката и координацията на младите футболисти. Разкажете малко за метода, който използвате и кои са ключовите му аспекти.

Ще се работи основно за техника. Всеки знае, че за развитието на всеки млад футболист абсолютно ключова характеристика е техническата подготовка. В това число наскоро самият Димитър Бербатов спомена, че без необходимото техническо ниво той никога нямаше да стигне до тези успехи в чужбина.

Кои са упражненията, върху които акцентирате основно и които спомагат за изграждането техническото качество на всеки играч?

Фокусираме върху чувството за топката, подаванията, воденето на топката, ударите с глава и крак, центриранията и овладяването на дълги пасове. Не на последно място голям акцент пада върху финтовете. Ще се опитаме да вдигнем цялостно техническите умения на нашите играчи.

Липсва ли според Вас в нашата страна достатъчното проявление на т.н „уличен футбол“? Знаем, че редица звезди от миналото и настоящето на световния футбол придават огромна заслуга за своето развитие именно на този елемент.

Разбира се, че липсва. Едно време децата използваха свободното си време само за да играят футбол по цял ден. Това беше единственото ни развлечение. Сега, след като свърши училището за деня, децата се връщат вкъщи и започват да играят на телефоните и компютрите си. Ще Ви дам пример. Като футболист бях изключително добър играч с глава и това го научих само от игрите на улицата. В никой професионален клуб не получих подобна подготовка.

Йордан Христов

източник: Инстаграм

Как се зароди у Вас изначално страстта да изучите тази така сложна материя, каквато е техническата подготовка на юноши?

Мотивацията ми се роди след среща с великия Вил Кьорвър, докато учех за треньор в Австрия. Тогава ни пускаха касетите на Кьорвър с неговата известна методика. Когато ги видях бях изключително впечатлен. Аз имах много подобна идея за начинът, по който трябва да се подготвят младите футболисти, като в онзи момент осъзнах, че той ме е изпреварил. След време се срещнах лично с него, докато работех в Дубай. Оттам желанието ми да изуча този метод се увеличи допълнително.

Вие сте се срещали през кариерата си с още редица други големи имена на световния футбол. Кои бихте изтъкнали като вашите най-големи вдъхновители?

Вил Кьорвър със сигурност има най-голямото влияние върху мен. Той беше като мой ментор. Втората личност, за която имах невероятно уважение беше професор Бранко Елснер, който ме взе в Аустрия Виена като технически треньор. Третият е Мишел Идалго, който стана европейски шампион с Франция, заедно с Мишел Платини.

Като човек с толкова опит зад граница искам да Ви попитам следното. Защо в Европа от години вече има ефективни уеднаквени стандарти за работа с подрастващи, докато при нас продължава да се работи на парче и без ясна концепция по темата?

Ако мога така да се изразя, клубовете в България чуват, но са глухи. В цяла Европа се натъртва, че при децата най-важното е тренировката за техника, докато у нас продължава да се застъпват в най-ранна възраст тренировките за тактика, както и физическата подготовка. Треньорите в България искат да гонят шампионски титли на юношеско ниво, вместо да се опитат да изградят състезатели за професионалния футбол.

Проблемът само в треньорите ли е или и в клубни ръководители?

Комплексен е, със сигурност. Едни от най-големите имена във футбола Марчело Липи, Фабио Капело, както треньорът на Атлетико Мадрид Диего Симеоне сами заявиха наскоро на една конференция, че не разбират от подготовка на юноши. Как тогава очакваме клубните ръководители в България да разбират? Тези хора не вярват в създаването на собствени футболисти, а предпочитат да купуват чужденци, които след това да продадат на печалба.

Кои са основните грешки при работата с юноши?

Моуриньо имаше един страхотен цитат по случая. Пианистите не бягат около пианото, а свирят на него. В България не се отдава необходимото значение на тренировките с топката и многото докосвания до нея, които са безценни за всеки подрастващ. В европейските страни се залага на игри на малки пространства, с малко футболисти и с много докосвания до кълбото. У нас всичко се прави на голям терен и с пълен отбор.

Кой е пътят за спасението на българския футбол според Вас?

Този път е извървян от много нации в света. Това се случи във Франция след резила срещу нас. Случи се и в Германия след кризата в началото на този век. В тези страни се инвестираха много пари за обучението на треньорите и построяването на добри бази. Това става с много средства, които дойдоха от държавата.

Да се върнем и в реалността. Какво Ви е мнението за настоящия облик на националната ни гарнитура?

По-лошо едва ли може да стане. В много моменти може да те хване срам да кажеш, че си български треньор, в чужбина не търсят нито родни треньори, нито родни футболисти. Толкова години имахме възможност да се учим от извора, но така и не го направихме. Изгледите са нещата да стават все по-лоши, защото няма никакво желание за промяна.

В българския футбол куцат основни неща като играта 1 на 1 във всичките й нюанси, играта с глава, както и отбелязването на голове.

Тоест Вие смятате, че личността на националния селекционер е ирелевантна, след като няма материал, с който да се работи?

Няма никакво значение за мен. Независимо дали дойде някой от най-добрите в света, примерно Клоп, това няма да промени нищо. Треньорите не са магьосници, без добър материал чудеса не стават.

Един финален въпрос като заключение на тези размисли. Ако все пак едно дете иска да се стигне до висините на футболната пирамида, какъв е пътят, който трябва да извърви?

Формулата е много проста. Трябват 10 хиляди часа качествена работа в ранна възраст, за да има даден състезател успех. Нужна е постоянна работа и амбиция. Съветвам всяко дете да търси винаги най-добрия възможен треньор за себе си и най-добрата среда за собственото си развитие. Всичко е въпрос на добри избори.