Снощи затвори трансферният прозорец в Западна Европа, но остана отворен този на Изток. При това, не само в Европа, а и някои страни в Азия. Първенствата в нашата част на континента и нататък в посока изгрева на слънцето в момента са в пауза. Студено е и по тази причина се готвим в Анталия и други сходни дестинации. Студено, студено, затова пък при нас трансферният прозорец остава отворен, нали така.

И понеже стана дума за изгрева на слънцето, още едно потвърждение и в трансферната материя, че то си изгрява от Изток. За България, обаче. Изгрява откъм по-малките тимове в Украйна и Русия, през същата категория в Турция, Азербайджан и Казахстан, та чак до Далечен Китай. Ето това са най-логичните трансферни посоки за българския футболист. Макар че и източната посока става все по-трудна за трансферното бг-слънце.

Едно време продавахме директно на Запад от тук. Не много често, но все пак се случваше. Продавахме играчи с висока класа. Сега шансът някой българин да смени клуба с добро име в Стара Европа е да идва от там. Така, както направиха тази зима двама наши – Мартин Петров в Еспаньол и Станислав Манолев във Фулъм. Валери Божинов пък просто извървя някой и друг километър из втория ешелон на Италия.

В първия ешелон на Италия, всъщност навсякъде на Запад, където си заслужава, отиват млади сърби, хървати, босненци. На по 17-18 години вече стават за Интер, за Наполи. Защо?

Да, въпрос на маркетинг, въпрос на традиции във футболното мениджърство, но и не само. Въпрос на качествена работа в детско-юношеските школи на запад от Калотина. Затова за тях трансферното слънце продължава да изгрява от Запад. А за нас скоро ще угасне и това от Изток, ако така я караме.