Новият директор на школата на Левски - Емилио Ларас Лопес, даде първото си интервю, след като пое поста. Той стори това за клубната телевизия. Испанецът разкри, че треньорът Хулио Веласкес, с когото е работил в Сарагоса, и президентът Наско Сираков, бивш нападател на тима, са били ключови за идването му в България.
Левски започва с Борац Баня Лука в Шампионската лига
„Все още се адаптирам. Много съм щастлив и благодарен от начина, по който бях приет. Изключително топло посрещане от всички в клуба и в София. Всичко се случи много бързо. Целите и предизвикателствата са невероятни. Доста връзки ми вдъхнаха доверие - един от тях е Хулио Веласкес. Заедно работихме в Сарагоса. Когато бях по-млад, Наско Сираков беше нападател на Сарагоса. Знам, че Левски е най-големият клуб в България и с най-голяма подкрепа“, започна специалистът.
„Дава ми увереност да дойда в една страна да работя и мой сънародник да е треньор тук. Това е много определящо. Бил съм треньор близо 30 години без прекъсване. 1/3 от тази работа беше в академията на Реал Сарагоса. Познавам тази работа. Идеята е първо да опозная начина на работа тук, за да имам представа за културата и историята на Левски. Оттук насетне ще придам опита си и ще внедря начина на работа от испанските школи. Всички заедно трябва да подобрим качеството на нашите деца“, сподели още Емилио Ларас Лопес.
„Що се отнася до формирането на таланти, има клубове, които обръщат повече внимание, отколкото Реал Мадрид и Барселона. Качествената промяна в последните 20 години се дължи на това, че се обръща внимание на подготовката на треньорите и инфраструктурно на тренировъчните бази“, продължи испанецът.
„Трябва да се запозная как се работи в Левски и какво се случва в дадения момент. След това всички заедно ще опитаме да установим начин на работа в екип, с който всички отбори от нашата школа да се идентифицират. Да работиш в школата е дългосрочен проект. Хората, които се занимаваме с детско-юношеския футбол, трябва да сме търпеливи и благосклонни, тъй като работим за развитието на децата и клуба, а не за себе си. Независимо дали ще си тук, или не, изграждаш характери и таланти, които ще блеснат на по-късен етап. Важното е в бъдещето да береш плодовете на този труд“, завърши Ларас.