„За пръв път преди мач съм спокоен“, каза Боби Михайлов преди заминаването на националите за Дъблин. Взимам повод за този коментар именно от тези думи, може би защото и аз, странно защо, се чувствам спокоен.

На пръв поглед няма видими причини да бъдем оптимисти преди двубоя с ирландците, защото май нищо не ни е наред. Играта на отбора досега не вдъхваше никакви положителни усещания у феновете. Трите равенства в групата също. Няма го Бербатов, няма го Мартин Петров, няма го и Божинов, нямаме атака. А трябва да бием дори на чужд терен, защото изоставаме много в точките от островитяните. Феновете у нас почти са отписали отбора за световното в ЮАР. Изглежда така, сякаш няма за какво да се хванем, за да очакваме положителен резултат в Ейре.

Но всъщност не е точно така. Скритата причина се корени именно в българската психология. Сега никой не очаква чудеса от този отбор. Липсва натискът от задължителното „на всяка цена“. Една загуба повече? Голяма работа. Вече сме свикнали. Още едно голямо първенство без нас? Това вече не е новина.

Но именно в такива моменти, когато най-малко очакваш, българите показват дух и компенсират спортно-техническите си недостатъци. Сякаш именно тогава в нас се вселява вярата в култова реплика „Господ е българин“ и нещата се получават.

А пък от друга страна и ирландците не са някаква суперсила. Видяхме ги срещу Грузия. Ако не беше съдията, трудно щяха да победят.

Ето за това Боби Михайлов е спокоен. Така, че и вие спете спокойно! Утре вечер ще видим дали сме били прави в спокойствието си.