У нас тази фраза е много популярна, въпреки че е запазена марка на братята сърби: „Играли смо добро, али смо немали шансе“. Не знам за сърбите. Те, когато губят може би е заради липсата на шанс. Но за наш`те съм сигурен, че дори и когато играят добре, а падат, въпросът не е толкова в липсата на шанс, а в отсъствието на достатъчно класа.

Ето и снощи. През второто полувреме особено създадохме немалко голови положения. През първото също. Но загубихме с 0:2 от Италия. Защото световните шампиони, в каквото и състояние да се намират, притежават онази класа, за която говорихме. В необходимия момент и на точното място. За разлика от нас.

Същото нещо и на баскетбол. Докато превключвахме двата канала, за да гледаме ту футболните ни, ту баскетболните ни национали, стигнахме до сходни констатации. Държахме се поне в последния ни мач добре и равностойно. Но 3-4 минути преди края всичко приключи срещу по-класната Литва.

Само на волейбол не е така. Слава Богу, че имаме един колективен спорт, в който сръбското оправдание не важи за нас. Там играем добре, но имаме класа, затова и шансът ни спохожда. Така че оставяме комшиите отвъд Калотина да се оправдават с липсата на късмет в този спорт.

Затова да викнем силно „Българи, юнаци!“ и да стискаме палци на волейболистите. Това е истината. При тях е истината.