На Уембли логичното се случи. Англия победи България. Напълно нормално. Всичко останало щеше да бъде една от онези изненади, които разтърсват за кратко Европа и бързо отшумяват. Но остават във футболната митология на победителя. Да речем Беларус – Франция. Снощи това не стана. С България, разбира се. Явно ще чакаме, друга възможност. Може би с друг съперник, в друго време, на друго място. „Митичният” Уембли ни посрещна и ни изпрати като поредният средна класа отбор, дошъл и загубил в Лондон.

Още началото на мача подсказа, че нелогичното трудно ще се случи. Онова, от което най-много се опасяваше Станимир Стоилов стана – вкараха ни гол без положение. От съблекалнята. Голяма част от английските фенове дори не го видяха, търсейки местата си на стадиона. Това си стана наш патент...

Още един такъв. Не можем да вкарваме. Съответно няма как да бием. Просто правилата на футбола са такива. Печели този, който вкара. А да имаш 3-4 чисти възможности за гол на Уембли и да не ги вкараш, можеш само да палиш свещи за загуба с по-малко.

Пак наш патент... Липсата на дисциплина от страна на отбора. След като не успяха да вкарат гол 80 минути, футболистите на Стоилов се юрнаха да правят някакъв чутовен обрат. И той дойде – още два гола на нашата сметка. Въпреки че Мъри ясно показа, че трябва да се действа по-сигурно, вкарвайки Пеев на мястото на Попов. Сигурно някой ще попита защо треньорът не е заложил на сигурното още от началото. Все пак 1:0 е по-почетна загуба от 2:0, 3:0 или 4:0. Ако го беше направил пък, други щяха да кажат, че националният ни отбор е осъвременен вариант на „Опълченците”, но не от Шипка, а от Уембли. То угодия по принцип няма. В България пък хептен.

От казаното дотук става кристално ясно, че националният ни отбор не се е променил. Караме си я по нашенски. Най-вече като мислене. Колкото и хубави неща да си направил срещу колос като Англия (някои пък може и да не са видели такива), като те съдерат с 4 гола, аргументите в твоя полза изчезват тотално. Вместо почетна загуба – разгром. Вместо десетина хиляди във вторник срещу Черна гора – стотина души на „Васил Левски”. Този национален отбор е цар сам да се вкарва в блатото и после да търси трудния път да излезе от него.

Още в самото начало на поредните квалификации, заради типично нашите си глупости, се вкарваме в поредния филм. „Мисия Лондон” го изгледахме. Този, който предстои е доста негативен. Не трябва да се сърдим на никой. На 3 септември вечерта сами се набутахме в него. Актьорите бързо трябва да се настроят за „Мисия Черна гора”. Ако и него изгледаме по същия начин, се връщаме към нямото и черно-бялото кино. Казано по-просто – отиваме на кино.