След като в журналистическата гилдия се скъсахме от негативни коментари за българския футбол през дългата зимна пауза, вчера изведнъж цъфнаха две февруарски кокичета. Първото поникна под топлото слънце на „Герена“, а другото – на лондонския „Уембли“. Ще кажете – какво толкова се е случило на тези два стадиона? Няма по-нормално нещо от това Левски да победи Черноморец у дома, а резултатът 2:1 дори е твърде скромен от гледна точка на историята. Няма нищо по-нормално също и в това един лондонски тим да победи друг във финален мач за купа. Все пак говорим за дерби между Тотнъм и Челси.

Не, има какво положително да отбележим и в двата случая. Първо, бяхме с настройката да видим един блед Левски, с оглед на големите разпродажби на основни играчи и неособено стабилните резултати в контролите. Второ, някои упорито се опитваха да ни убедят, че мачът е уговорен, бургазлии лягат, навеждат се и прочие. Даже „пророците“ изкараха, че всъщност крайното 2:1 си е същото като „уговореното“ и медийно прокламирано 3:1. Не, не сме наивници. Мачът се игра, при това в доста добър ритъм от двете страни и беше интересен за гледане. Имаше сериозна опозиция на Черноморец чак до към 60-ата минута, имаше гол аванс в полза на гостите. Имаше и нелоши изпълнения от новия Левски.

И още нещо за мача на „Герена“. Едва ли някъде другаде у нас ще се изсипят 10-12 хиляди зрители за подобен мач. При това при минус 13, респективно вече минус 10 точки изоставане от вечния съперник. И при дълго задържалия се резултат 0:1 от трибуните ще има само аплодисменти, без задължителното доскоро „Айде, играйте, бе!“.

С второто февруарско кокиче се закичи още един българин – Димитър Бербатов. След толкова дълго чакане – най-сетне купа за капитана на националния ни отбор. И гол, да не забравяме. Е да, родните скептици пак ще кажат – гол, ама от дузпа. Купа, ама на Лигата в Англия! Непредубедените обаче ще оценят постижението. Все пак Бербатов не играе в Манчестър Юнайтед, а при „Шпорите“. Засега...