Този път сме явен аутсайдер. Съперникът е класа. Италия е световен шампион, а ние средна ръка отбор. Каква е целта ни срещу „Скуадра адзура” на Липи, никой не може да каже.

Част от специалистите твърдят, че по по-бели гащи италианците няма как да ни паднат. Глупост. Нашите шорти са още по-бели.

Всички погледи са вперени в Бербатов. Тук-там някой залага големите надежди на Мартин Петров. Реално погледнато и вратарите са ни добри. Всичко това е крайно недостатъчно дори и за хикс срещу велика футболна сила като Италия.

Срещу такъв колос ти трябва и нещо по-така в средата. Този път май отново го имаме. Стилиян Петров не е Балъков, нито пък Лечков, но е човекът ни във форма.

Българинът играе на равнище от началото на сезона. Мартин О`Нийл не вади родения в Монтана халф от стартовия си състав. На всичкото отгоре Вила върви добре във Висшата лига и Купата на УЕФА.

Сега е моментът Стилиян Петров и публиката на „Васил Левски” отново да си плеснат ръцете, след драматичните събития от ерата „Стоичков”. Голям мач на Петров ще е гаранция за добър резултат.

Нашите „средни хора” трябва да използват „намалението”, породено от отсъствието на Андреа Пирло и колебливата форма на Гатузо. Битката няма да е лека, защото Акуилани и Де Роси също са фигури.

За първи път от много време около Стилиян е най-спокойно сред звездите на България. Мартин Петров е сприхав заради контузията, която лекува доскоро и „арабската” авантюра на Манчестър Сити. Бербатов изпълни голямата си мечта и още не може да я консумира, както трябва. Не се е нарадвал на трансфера си в Юнайтед, пък и шокът от всичко преживяно и промяната няма как да не му влияят.

Срещу Италия се играе не само с крака и сърце, но и със спокойствие. Последното може да го даде футболист като Стилиян Петров.