Да се къпеш във всенародна любов не е като да се поливаш с шампанско след спечелена титла в Разград. Да спечелиш подкрепата на хората също може да се превърне в невъзможна мисия.

А да имаш доверието на играчите, да умееш да изстискаш максимума, че и отгоре от възможностите им, да ги събереш в едно цяло, това вече е цяла наука. Да бъдеш нагъл и да не осъзнаваш къде се намираш спрямо реалната ситуация, това е безочие.

Не е страшно, че България остана на четвърто място в своята квалификационна група за Евро 2016. Било е и по-зле – ударихме дъното в предишния цикъл за европейски финали, когато пак имаше треньорска смяна, а в последния мач на стадион "Васил Левски" дойдоха 300 човека. Горе-долу толкова имаше и срещу Азербайджан.

Ако националният ни отбор имаше дори приятен игрови облик, то тогава и тези, които щяха да го подкрепят на стадиона, вероятно щяха да са с хиляди повече. Както срещу Норвегия, когато се създаде измамната илюзия, че третото място е по силите ни.

Има ли смисъл да търсим вина за поредните провалени квалификации? След като всички, обличащи екипа на родината, заедно с тези, които им изпращат повиквателни, в един тон обясняват, че очакванията към тях са изключително завишени. Капитанът Светослав Дяков, верен на себе си, даде точната максима: "Ако играем със страст във всеки мач, нещата ще са по-различни."

Срещу това стоят думите на селекционера Ивайло Петев: "Не се притеснявайте за моето бъдеще, то е светло." Да добавим към тях и наглото "Провокираш, а?" след въпрос на журналист за подкрепата от футболния съюз към треньора.

В този списък влизат и оправданията за наслояван негативизъм, "това е пътят" след безличното 0:3 в Загреб и "трудно ще е, но не и невъзможно да победим Азербайджан." И словесните престрелки с Лудогорец покрай неофициалния дебют на бившия полузащитник в контролата срещу Румъния на 7 февруари.

Не е ясно какъв точно път е избрал Петев. Уж замазва очите с приказки за подмладяване, а върна Йордан Минев в състава за мача срещу азерите. Не е ясно и колко време ще му е нужно, за да осъзнае каква отговорност лежи върху плещите му като национален селекционер.

Да внесе настроение сред играчите, да видим този отбор наистина да се надиграва със своите съперници, без значение от класата им. Фойерверкът срещу Италия е крайно недостатъчен. Видя се и в квалификациите за световното при Любослав Пенев. И преди, когато Пламен Марков бе начело.

Истината е, че никой не се притеснява за бъдещето на Ивайло Петев. Критиките са част от професията. Те няма да секнат. Хората, които обичат отбора си и страната си, се притесняват за бъдещето на футбола и на националния отбор.

Не на отделни единици, за които спирката "България" е още един етап от кариерата им, която е спорно дали върви във възходяща или в низходяща линия. А докато липсва единство, докато слушаме оправдания и прехвърляне на отговорност от здравата към болната глава, ще треперим като есенни листа пред възможността да се изложим срещу Малта, Люксембург, Лихтенщайн, Сан Марино или Андора. Засега бъдещето ни дърпа точно към чергата на аутсайдерите. С Петев начело на трупата от вечно търсещите оправдания там, където ги няма.