Едисон Йорданов е първият български национал, който си гарантира шампионска титла през сезон 2021/22, след като неговият Вестерло предсрочно триумфира на върха на второто ниво на белгийския футбол - Първа дивизия Б. В специално интервю пред Gong.bg той разкри за амбициите си с „жълто-сините“ през следващия сезон в елита, както и какво не достигна в мачовете на националния отбор срещу Катар и Хърватия. Той също така се върна към спомените си от дебюта срещу Украйна и неприятната контузия, която го сполетя по време на двубоя в Одеса.

- Еди, привет! Как си? Надявам се да не си прекалил много с празнуването?

- Сега вече е добре (смее се). Миналите седмици беше малко повече. Хубаво е след една година усилия, заслужавахме го. Всичко е наред.

- Разкажи ни малко повече за това как се стигна до титлата. Бяхте ли си я поставили като цел преди началото на сезона?

- Да. Когато подписах с отбора, знаех, че трябва да влезем в Първа дивизия А. Това беше цел и амбиция и на мен винаги ми харесва, ако знаеш предварително твоята цел и че всичко се прави заради промоцията. Това много ми хареса и беше добре.

- Как се чувстваш там и ще бъдеш ли част от тима и през следващия сезон в елита?

- Да, аз имам договор за още година с опция за още една. Много ми харесва отбора, имаме млади играчи, развиваме се. Виждам, че като отбор се подобряваме. Затова съм доволен и знам, че и аз мога много да се подобрявам. Сега ще играем на по-високо ниво, това е хубаво за мен и за отбора. Надявам се да остана още и ще видим след това.

- Разкажи ни малко повече за клуба. Знам, че имате план „2024“. Какво включва той?

- Включва това, че клубът мечтае да играе в Европа. Мисля, че това е възможно. Да, сега сме малък отбор, който влезе в Първа дивизия А. Трябва там да вдигнем нашето ниво и да се подобряваме, както казах, с младите играчи. Вижда се и тази година, че е възможно това да направиш промоция и да си добре (б.а. Едисон визира Унион Сент Жилоаз, бивш негов клуб, който триумфира във второто ниво на белгийския футбол през 2020/21 и към момента на провеждане на интервюто е лидер в елитната дивизия). Това е наша цел и амбиция за следващата година.

- Харесва ли ти самият град Вестерло?

- Да, харесва ми. Аз останах в моя апартамент, живея в Антверп, един от най-големите градове в Белгия. Харесва ми, хубав е животът тук и е само на 30 минути от Вестерло. Иначе Вестерло е много малък град, като село е. Мисля, че в града има само футболен клуб, но това е добре (смее се). Но да, харесва ми животът тук.

- Любопитен факт е, че печелиш Първа дивизия Б за втори пореден сезон, като в предишния това се случи с Унион Сент Жилоаз, които пък сега са изненадата на Първа дивизия А и са на косъм от това да спечелят титлата там, печелейки участие в Шампионската лига. Съжаляваш ли сега по някакъв начин, че не си част от клуба в момента?

- Наистина се радвам за играчите, които са там. Това е почти същият отбор от миналата година, играчите са добри и го заслужават. За мен важното е, че и сега тук имам титла, сега също имаме промоция. Аз във Вестерло станах национален играч. Всички тези неща са много позитивни за мен и заради това аз не съм човек, който гледа другите и казва: „Той има това, искам и аз“. Аз съм доволен тук и се радвам за тях, защото аз знаех миналата година, че имаме доста силен отбор. Ако гледаш сега, почти всеки играч там е национален играч – на Белгия, Дания. Това вече е много високо ниво като игра. За мен служи като мотивация да го направя още по-добре.

- През миналата година ти направи своя дългоочакван дебют за националния отбор на България в мач срещу Украйна. Какви са спомените ти от този мач? Предполагам, че са смесица от хубаво и лошо – хубаво заради това, че игра най-после и лошо заради онази неприятна контузия?

- Да, точно така беше. В началото на лагера много се радвах, ако чуех или мислех, че имам възможност да играя. През миналите 3-4 години аз никога не съм бил контузен. И изведнъж там се случва… Ти си мислиш: „Защо тук, защо сега?“. Ама така е във футбола, не знаеш кога може да дойде. Аз се радвах много, че получих сега втора възможност да се покажа. Беше по-добре, имах време да се покажа. Сега се радвам, че имах дебют и всичко е добре.

- Искам да те върна и към тези мачове, които изиграхте срещу силни съперници като Катар и Хърватия. Можехме ли според теб да постигнем по-добри резултати и какво не ни достигна?

- Мисля, че и в двата мача можеше да имаме по-добри резултати. Срещу Катар като цяло не играхме на нашето ниво като отбор, липсваха няколко неща. За мен наистина направихме добър анализ и след това срещу Хърватия, ако гледаш мача, а аз го гледах още един път… Това е мач, който никога не можеш да загубиш и трябва да си по-умен и да не го губиш. Ти водиш с 1:0 в 70-ата минута и най-лошото може да е да вземеш 1:1. Мисля, че това е нещо, което трябва да подобряваме – да сме по-умни в тези моменти, да знаем какво да направим, за да спечелим мач като този.

- Какво си казахте тогава в съблекалнята след мача?

- Мисля, че от една страна беше позитивно, защото играхме по-добре, играхме с повече самочувствие и като отбор, пресирахме по-агресивно. За мен това беше позитивно. Разбира се, ако губиш, не може да се радваш. Надявам се, че това е мотивация за нас да работим заедно сега за юни месец и да сме по-добре там.

- Ясен Петров е човекът, който те повика в националния отбор по футбол. Какви са впечатленията ти от работата с него до момента?

- Когато те повикат, ти си благодарен и това никога няма да го забравя, беше специално. На мен ми харесва, че говори с мен и ми казва истината за това какво мисли – независимо дали е добро или лошо. На мен винаги това ми харесва във футбола, да се казват нещата каквито са. Ако играеш лошо, да ти се каже и да го знаеш. Харесва ми и атмосферата в отбора. Мисля, че треньорът гледа много да има добър колектив и само така ще станат нещата.

- С кое от момчетата успя да се сприятелиш по време на лагерите?

- Вече познавах няколко момчета от младежкия национален отбор като Ради Кирилов, Ивайло Чочев, сега се запознах с някои от младите момчета. За мен почти всички бяха много приятни. Сега в Катар бяхме повече от една седмица заедно и вече ги познавам и това е хубаво.

- Ти вече спомена за предстоящите мачове през месец юни за Лигата на нациите. Определено най-голямо е вниманието към срещата със Северна Македония, които съвсем наскоро победиха Италия, а през миналата година играха на европейско първенство и преди това в квалификациите за световното победиха и Германия. Ще победим ли, Еди, северномакедонците в Разград?

- Аз не съм човек, който казва: „Да, ние ще победим“. Аз ще кажа, че ще направим всичко, за да успеем. Знаем, че като отбор те постигнаха сега повече и мисля, че са малко по-силни. Знам обаче, че в един мач или дори в два няма такава разлика и всичко е възможно. Ако играем заедно, агресивно и като един отбор мисля, че е възможно. Това трябва да е цел, но цел за нас не е само да спечелим отделен мач, а да сме първи в групата. За мен и в другите мачове са важни трите точки.

- За финал: разбрах, че имаш по-малък брат, който е роден през 2002 г. Той се казва Константин-Лъчезар и играе в четвърта дивизия на Германия. Разкажи ни малко повече за него, за неговите футболни стъпки и дали той също би искал да играе за България някога?

- Да, това е малкият ми брат. Той обаче е много по-висок от мен (смее се). Играе като централен защитник или като номер 6. Той беше в юношите на Санкт Паули, но за него беше там малко трудно с училището и му липсваха приятелите и семейството. Сега играе при нас (б.а. братът на Едисон се състезава в родния им град Рощок в тима на ЛСК Ханза). Мисля, че той има талант, той е добър футболист. Ако съм там лятото, винаги играем заедно и тренираме и е хубаво. Зависи обаче само от него дали иска да стане професионален играч. За мен той има възможности, но аз не мога да го мотивирам, това трябва да дойде от самия него. Ако го иска, е възможно. Ние по принцип много гледаме футбол, говорим за мачове. За мен той е много интелигентен, вижда играта както трябва. Има възможност, да, но ще видим какво ще стане.

- Желая му всичко най-добро и на теб също, Еди! Също така ти пожелавам първа победа с екипа на България именно срещу Северна Македония, а защо не и първи гол!

- Да, това са следващите ми цели! Благодаря много!