Младият български страж Димитър Евтимов даде интересно интервю пред Дарик радио, в което говори за престоя си в тима на Бъртън Албиън, за живота на Острова и очакващите го мачове срещу Манчестър Сити.

„Пивоварите” сътвориха една от сензациите в турнира за Купата на лигата, след като отстраниха куп именити съперници, последният от които Мидълзбро. Така Бъртън се класира за полуфиналите в надпреварата, където ще срещне шампиона Манчестър Сити.

С отличното си представяне с тима на Бъртън, Евтимов си спечели и повиквателна за българския национален тим.

Ето какво сподели Димитър Евтимов в интервю пред Георги Атанасов от Дарик Радио.

Твоя отбор Бъртън победи Мидълзбро и се класира за полуфиналите на Карабао къп, където чака Манчестър Сити. Какво е усещането преди подобни мачове у теб и цялостно в отбора?

Чувството е изключително. Никой не е очаквал, че тим от Лига 1 на Англия ще стигне до полуфиналите на един от турнирите, където са Манчестър Сити, Тотнъм и Челси. Всички сме изненадани, но и изключително горди от представянето до момента и отстранените отбори (Астън Вила, Бърнли, Нотингам Форест и Мидълзбро) по пътя.

В самия град Бъртън живеят едва 70 000. Говорят ли местните за успеха на футболистите в малкото градче?

Фактът, че градът е малък, сплотява хората и ги кара да следят изкъсо не само футболния отбор, но и представянето в другите спортове на местните клубове. Особено след подобно постижение,  хората се радват, защото градът се прославя.

Манчестър Сити с Пеп Гуардиола се заформи като едно страшилище, което разбива всевъзможни голови рекорди. Ти като евентуален вратар в двата двубоя срещу „гражданите”, готов ли си за най-голямото ти предизвикателство в кариерата до момента?

Със сигурност това ще е най-трудното изпитание, ако не и най-голямото, но аз съм готов. През последните седмици имах лека контузия, която не ми позволяваше да играя, но се надявам треньорът да разчита на мен в следващите мачове. За Манчестър Сити какво мога да кажа, освен че Пеп Гуардиола изгради много силен отбор с изключителна игра, както винаги, където и да е. Със сигурност ще бъде много трудно. Ако трябва да бъда честен, всички преди жребия си споделяхме, че точно „гражданите“ не искаме да ни се падат, защото знаем как играят, но нищо не се знае. Има 2 мача, преди това преодоляхме отбори от Чемпиъншип и Висшата лига, така ще видим какво ще се случи.

Както и ти спомена, победихте много класни съперници от първото и второто ниво на английския футбол, но каква е магията да стигнете до мечтаните полуфинали?

Основната съставка е сплотеността в отбора. Наистина имаме страхотен колектив, също и сърцатата игра, демонстрирана в предишните кръгове. Подцениха ни доста от тимовете и не очакваха подобна игра от Бъртън, което бе грешката им. Показахме, че можем да надиграем отбори като Нотингам Форест, Бърнли и Астън Вила със задружеността от съблекалнята.

Но този колектив не може да се прехвърли в Лига 1 и Бъртън e eдва на 15-та позиция. Какви са амбициите на клуба и къде се крие разковниче за по-добри изяви и като точки?

В Англия, когато един отбор изпадне от дадена лига е изключително трудно да се изправи на крака, а Бъртън не успя да се спаси от Чемпиъшип. Много футболисти напуснаха, други дойдоха и е нужно време, за да се съчетаят на терена. През първите 2 месеца от настоящата кампания не записахме добри мачове, но с течение на двубоите ще натрупаме повече увереност и от там точки. Безспорно самочувствието ни се повиши след победата над Мидълзбро и съм уверен, че развитието ни ще продължи.

Нека те върна назад във времетo, как на 17 години успя да осъществиш трансфер от Чавдар Етрополе в Нотингам Форест?

Преди близо 8 години се случи, когато ме забелязаха скаути на тима, отидох на проби и така вече 8 години съм на Острова. Постепенно показах добри изяви и се изкачвах през различните формации на тима. Школата на Чавдар Етрополе се развиваше много добре и заедно с Ивайло Чочев успяхме да прогресираме.  

За прекаранато време в Англия какво научи и кой е най-хубавият ти спомен?

Много са хубавите спомени, но видях и негативни аспекти. Все пак за 7-8 години в Нотингам преминаха 10 мениджъри, но може би най-сладкият момент е този, в който подписах професионален договор с тима. Другите са важните победи за първенството и по-специално триумфите срещу Дарби Каунти, тъй като те са най-големият опонент.

Силните ти изяви ти спечелиха място и в националния отбор на България, като сбъдната мечта ли окачествяващ първата повиквателна при мъжете?

Това е мечта на всеки млад футболист. Огромна чест бе за мен и изключително много се зарадвах, защото това е върхът в кариерата на всеки млад футболист.

Какво ти направи впечатление в съблекалнята?

Колективът е много силен. Момчетата се отнасяха много добре с мен, все пак беше моят първи лагер. С някои от тях се познавах от годините в младежкия национален отбор, другите също се ме приеха много топло. Има много млади футболисти, но и опитни, които допринасят за разбирателството и цялостно отборът да върви напред. Също така Петър Хубчев е много добър специалист, който изготвя добре тактическите си указания и всичко събрано води до силните мачове.

Спомена за опитните играчи, а какво ти е мнението за 42-годишния ти колега Георги Петков?

Тези години въобще не му личат. Петков е легенда, имам огромно уважение към него и мога много да науча. Той доказва, че възрастта не е от значение и се представя на изключително високо равнище.

Познаваш доста футболисти от Първа лига, навярно следиш и родното първенство. Би ли ми направил паралел между елитния футбол на България и третото ниво на Англия?

Доста трудно бих направил сравнение, защото не съм играл в Първа лига, докато в Англия съм играл от 7-мото ниво до 2-рото. Все пак това, което забелязвам е, че на Острова футболът е доста по-бърз и по-борбен. В България има доста силни млади момчета, които ако полагат сериозни усилия, обръща им се повече внимание и започнат да играят в своите отбори вместо повечето чужденци, ще могат да се развият на високо ниво.

Ти също си млад вратар, как си представяш идеалния сценарий на твоята кариера в бъдещето?

Най-важното за мен е да играя. Надявам се Бъртън да заиграе още по-силно и да остана в тима, защото моят договор изтича към края на януари. Всичко ще се реши в предстоящите седмици. Най-идеалният сценарий е отборът да се върне в Чемпиъншип и да се превърна в твърд титуляр. Естествено, мечтата на всеки млад състезател е да се наложи в клуб от Висшата лига или в друго от топ 5 първенствата.

Изключваш ли вариант да се завърнеш в България след определено време или да продължиш в друга западна държава?

Никога не изключвам подобна възможност. Ако постъпи солидна оферта от даден клуб в Европа или дори от България, защо да не се завърна?