Борис Касабов: Гунди беше гений, пред очите ми фенове вдигнаха колата му

Популярният журналист Борис Касабов даде специално интервю за Gong.bg, в което сподели своите спомени за легендата на Левски и българския футбол Георги Аспарухов. Той разкри интересни моменти от миналото, на които е присъствал, а освен това говори и за най-ярките голове на Гунди. 

Поводът да потърсим Борис Касабов е филмът „Гунди - Легенда за любовта“, който ще излезе по кината през октомври.

"Благодаря за поканата, защото да говориш за Гунди винаги е по-специапно. Мога да кажа, че съзнателно помня най-силните му години в Левски. Да си призная Гунди ми е бил, може би, единственият идол, който съм си създавал в живота. Трейлърът е обещаващ. Пази се известна тайна какво точно ще представлява филма. Щом е направен филм за Гунди, това е добре за младите поколения най-вече. Мнозина от тях са чували Гунди, но нямат голяма представа за него. Знаят, че е бил голям футболист. Тук ще разкрият и други неща, които не сме знаели", започна популярният журналист. 

"Гунди беше всенароден любимец. Всички го харесваха, дори тези, които не бяха от Левски го уважаваха много. Той имаше и най-голяма заслуга за това, което националният отбор правеше по онова време. Истината е, че тази легенда беше още приживе. Присъствието му на мачове или където и да било, водеше до уникална еуфория у хората. В провинцията наставаше невероятна истерия, когато Левски гостуваше. Пътувал съм с баща ми в Бургас и ми е трудно да го обясня колко много хора имаше. Тогава Левски победи с 5:3, а той вкара три гола. Всичко беше като в консерва натъпкано, почти не можеш да видиш нищо на терена. Седяхме по двама души на едно място. И на междуродните мачове беше така. Спомням си колко мачове съм гледал в скута на баща ми - имам билет, но не мога да седна. Гунди беше генератор за това нещо. Като се кажеше Гунди, се знаеше, че предстои нещо много специално. Той винаги го поднасяше на хората. Признавам си, че в България не съм виждал толкова съвършен футболист. В света като централен нападател трудно могат да се съберат на пръстите на едната ръка футболисти, които са го доближавали", сподели Борис Касабов. 

"Нашият национален отбор се идентифицираше с Аспарухов тогава. Навсякъде пишеше за него. В най-трудните мачове отбелязваше голове и водеше отбора. Беше лидер, въодушевяваше хората, съотборниците си. Направи няколко гениални мачове. За съжаление мачът срещу Белгия 65-а година, когато вкара два гола, не се даваше по телевизията. На другия ден пуснаха репортаж 20-25 минути. Имаше изключителни изпълнения. Тогава в цял свят бяха полудяли по него. Отзвукът в световните медии не беше толкова, че България е на Световно първенство, а за това, което е направил Гунди. Той вдъхновяваше всички с визията си, със стойката си. Господ го беше дарил с всичко и може би затова си го взе толкова рано. Толкова години гледам футбол и не съм виждал футболист да играе така с глава, както той. Има документирани кадри, в които се вижда, че той скача над ръцете на вратаря и успява да играе с топката. Това беше едно от най-големите му достойнства. Той беше и уникален техник. Играеше еднакво добре и с двата крака. Лъжеше футболистите със страхотен финес. Сетих се за един мач срещу Берое на "Герена" в една неделна сутрин. Берое поведе на два пъти и вторият път Гунди се беше ядосал. Левски биха център, той мина през целия отбор и вкара гол. Имаше ги тези качества, но не беше егоист. Винаги гледаше и да подаде. Тези му комплексни качества го правеха толкова обичан, дори и от съперниците, които го малтретираха жестоко". 

"Кога за първи път съм го гледал, не мога да си спомня. Аз съм бил на 9 години, когато моите родители и техните приятелски семейства започнаха да си говорят, че той се връща. Аз не знаех за кого става дума. Питах баща ми и ми обясни за Гунди. Оказа се, че вече съм го гледал в мач на Ботев Пловдив, но кога точно е бил мачът не мога да си спомня. След това вече са поредица от мачове след 64-а година. Имам ярки спомени от поне 20 мача, че и повече. Той се появи като един метеор. Левски беше изостанал в борбата за първото място и благодарение на него и неговите съотборници успя да коменсира и да стане шампион след 12 години. Много силни спомени имам и от мача с Бенфика в София. Дори и от тренировката на Бенфика предния ден. Първият му гол тогава, начинът по който го вкара, беше нещо уникално. След това като се започне шампионската поредица 65-а година. Спомням си един прекрасен негов гол срещу Ботев Пловдив. Най-пресен спомен ми е Левски срещу ЦСКА Червено знаме на стадион "Славия". Тогава "Васил Левски" беше в ремонт. Първият полусезон Левски беше спечелил с 1:0, а във втория мач надиграха безапелационно с 3:0. Гунди вкара два гола, единият с глава. При този за 3:0 дадоха двоен удар пред вратата на ЦСКА. Всички очакваха, че ще подадат към него и той ще стреля във вратата. Той вместо да стреля си подхвърли топката, поигра си с нея и отправи удар под гредата, при който вратарят не можеше да мръдне. На другия ден имаше интересна снимка във в-к "Спорт" - как са наредени седем футболисти от ЦСКА срещу него и го гледат като препарирани, точно при подхвърлянето на топката.

Той имаше много такива голове, като този срещу Англия. Те на следващия ден казаха, че го оценяват на 750 хил. паунда. За онова време беше огромна сума. Мачовете срещу Милан, Бенфика в Лисабон. Той става първият футболист, който вкарва два гола на стадиона им в международен мач. Левски бяха много близо да се класират срещу португалците. 

Спомням си и един мач срещу Спартак София през 68-а година, който ни подпечата титлата. Той вкара един от двата гола. Той караше един Фолксваген и след мача пред Сектор А някой каза: "Ето го Гунди". И като се юрна народа и му вдигнаха колата във въздуха. Той беше такава икона за България, че каквото променеше във външния си вид и всички тръгваха така. Тогава той беше с бакенбардите, които вече бяха на мода. Всички го гледаха и вдигаха колата. Аз бях на 15 метра от събитието. Той е бил страшно добър човек. На никого не е отказвал помощ. Неслучайно разказват и неговата фраза, че феновете винаги имат право", сподели Борис Касабов. 

"Властимащите по онова време ни възпитаваха, че когато те попитат какъв искаш да станеш, трябва да кажеш комунист или в най-лошия случай герой на социалистическия труд. Професията "футболист" не се котираше толкова много. След първите 2-3 години на Гунди, ако попитате 10 деца, 5 ще кажат, че искат да са футболисти като него. Това също е един феномен, който той донесе в България". 

Популяният журналист коментира и къде би бил Георги Аспарухов в днешния футбол. "При неговите възможности и физика, при уменията му с топката, той щеше да е там, където беше и по неговото време - сред най-добрите. Колкото и да беше малтретиран, беше много здрав физически. Съвременният футбол е много тичане, здрава игра. Мисля, че е един от тези, които са непреходни. Няма значение дали е играл тогава или сега. Сигурен съм, че и днес щеше да е сред големите звезди". 

"Аз смятах, че Левски ще приключи, след като Гунди загина. Бях на 16 години тогава. Левски е вечен, корените са много здрави. Истината е, че беше много тежко. След неговата гибел на стадиона се чувстваше едно: "Ех, ако Гунди беше тук сега". "Ех, тая Гунди как би я направил". Това беше години наред. След неговата гибел трябваше да се играе финалът за Купата на съветската армия срещу Локомотив Пловдив. Отложиха мача за началото на следващия сезон. Левски победи с 3:0, но радостта от победата беше различна. Всички говореха за Гунди. Бяха много тежки първи години. Играта на отбора вече беше различна. Това беше в един не малък период от 71-а до 74-а, когато отборът стана шампион". 

"Дали Гунди е повлиял на журналистическата ми кариера? Разбира се. В неделя беше мачът, а в следващите дни всичко се въртеше около него. Гунди има толкова важно значение за мен, че не може да не съм повлиян от него. Тогава Гунди беше човекът, за когото се говореше най-много и затова властите не го харесваха. Като се кажеше Гунди, това беше нещо като реликва". 

"Разбира се, че сега на Левски липсва фигура като Гунди. Той и на терена беше обединител, и извън него беше такава фигура. За съжаление, няма как да върнем времето". 

"Освен Гунди, друг идол не съм имал. Това е най-ярката фигура в моето детство. Човекът, с когото свързван всички тези години. Трудно е с една дума да се каже. Той беше един гений - в най-чистия смисъл на думата. Явно и човешките му качества го определят и като такъв", завърши Борис Касабов.