Треньорът на Левски Хулио Веласкес даде поредното си интервю след спечелената титла. Този път пред едно от най-авторитетните издания в Испания – каталунското „Мундо Депортиво“. В него той похвали сериозно бившият собственик и вече президент на клуба - Наско Сираков и разкри какви са целите на "сините" в Европа през следващия сезон.

- Как беше преживяна тази дългоочаквана титла, и как все още се преживява, от исторически клуб като Левски?

- Много сме щастливи. Този клуб не беше завоювал лигата от 17 години, а Лудогорец спечели последните 14 пъти. Толкова съм щастлив за играчите, феновете, персонала, ръководството, президента, семейството ми и всички замесени. Това е резултат от работата, която вършим от миналия сезон насам. Тя ни даде стабилност и увереност. Слава Богу, че успяхме да спечелим това първенство. Много съм благодарен на играчите, защото от първия ден те приеха посланието и показаха невероятна отдаденост. Освен това, постигането на този успех с разликата в бюджета в сравнение с Лудогорец и ЦСКА, и с още 4 кръга до края, прави постижението още по-забележително. Сега е време да се насладим на този момент - важно е да знаем как да го направим.

- Пристигнахте преди 16 месеца и вече успяхте да промените историята. Какъв беше процесът да се постигне това за толкова кратко време?

- Пристигнахме миналия сезон и нещата минаха много добре. Избрахме този клуб, защото има красива история, въпреки че не беше печелил нищо от много години. Целта беше да се опитаме да донесем радост на феновете. Поехме отбора, когато те бяха 4-ти или 5-ти, далеч зад лидерите, и завършихме като подгласници, нещо, което не се беше случвало от девет години. Класирахме отбора и за Лига Европа. Този сезон всичко се разви много позитивно. От самото начало отборът показа много ясна идентичност: да бъде проактивен с и без топка, да атакува вратата на противника и да прекарва много време в неговата половина. Ротирахме много състава, така че всеки да се чувства важен и да е в добра физическа форма. Отдадеността на играчите беше прекрасна от първия ден и в крайна сметка успяхме да постигнем целта си.

- Всичко, което казвате за отбора си, част ли е от вашата идентичност като треньор?

- Да. През последните два сезона усетих силна връзка с това, което отборът показва на терена. Усещаш футбола по определен начин, но най-важното нещо са инструментите, с които разполагаш, а тези инструменти са играчите. Трябва да има корелация между това, което чувстваш, и способностите на играчите. Проактивността с и без топката е нещо, с което силно се идентифицирам. Но е вярно и че съм работил в продължение на много години в много трудни ситуации, борейки се да избегна изпадане, и в тези ситуации трябва да се даде приоритет на други неща. Една от причините да подпиша с Левски беше именно да се опитам да печеля мачове, а не просто да избягвам поражения.

- Като треньор, помага ли ви фактът, че президентът на Левски е футболен човек като Наско Сираков?

- Това, което помага най-много, е, че той е добър човек, честен и уважителен. Това е от основно значение. Мога да говоря само с похвали за президента и семейството му за начина, по който се отнесоха към мен и моята фамилия. Той очевидно е футболен човек и има чувствителността да разбира от какво се нуждаят отборът и щабът ежедневно, а това е много важно. Но освен че е играл на Световно първенство, от съществено значение е неговият характер.

- Кои треньори са ви вдъхновявали през цялата ви кариера?

- Толкова много. Когато бях млад, обичах да ходя в Сория, за да гледам как Висенте Кантаторе и Пачо Матурана тренират във Валядолид. Йохан Кройф, очевидно, е оказал голямо влияние. И през годините мисля, че Гуардиола е достигнал превъзходно ниво заради всичко, което е направил и продължава да прави. За мен той промени начина, по който разбираме този спорт. Също така съм много впечатлен от Унай Емери, защото където и да отиде, той постига резултати и подобрява играчите индивидуално. Неговите отбори имат отчетлива идентичност. А в момента, например, много харесвам това, което Сеск Фабрегас прави в Италия с Комо. Освен това, интересувам се да уча не само от футболни треньори, но и от треньори в други спортове.

- Какво означава да видиш Микел Артета да класира Арсенал на финала на Шампионската лига?

- Винаги е повод за празнуване, когато един испански треньор успее. Но освен това, наистина важното е последователният и рационален процес, който Артета е следвал. Той не стигна до финала за една нощ, а изгражда идентичност от известно време. Тази стабилност позволява да изградите нещо солидно и обикновено води до добри резултати. Мисля, че той е чудесен пример за това как добре изпълнените процеси в крайна сметка дават плодове.

- Вие сте започнал да бъдете треньор на едва 15-годишна възраст. Как започна всичко?

- Винаги съм бил пълен фанатик по този спорт. Играл съм и съм бил треньор едновременно. Още от много ранна възраст знаех, че искам да бъда треньор и да видя докъде мога да стигна. Започнах да тренирам малки деца, когато бях на 15 години, и това ми позволи да натрупам богат опит. Тренирал съм на всяко ниво в Испания, от най-малките възрастови групи до Първа дивизия, а също и в Нидерландия, Италия, Португалия и България. Това са невероятно обогатяващи професионални и лични преживявания. Синът ми например е роден в Нидерландия. Всичко това ти помага да растеш постоянно. С течение на времето научаваш, че най-важното е да се наслаждаваш на всеки ден. Преди мислех твърде много за това къде ще бъда след година-две и това те кара да губиш фокус и енергия. Сега се опитвам да се съсредоточа единствено върху настоящето и върху ежедневната работа.

- На 44 години вече имате много опит като треньор. Кой е бил най-добрият и кой най-трудният период?

- Най-важното е никога да не забравяте, че работите с хора. Управлението на хора е фундаментално в тази професия. Всеки играч има различна история и личен опит, особено в днешно време с такива международни съблекални. Не обичам да говоря за най-лошото преживяване, но имаше един много труден, но невероятно обогатяващ период в Бетис. Пристигнах в огромен клуб много млад, в изключително сложен момент, с институционални, правни и спортни проблеми. Това беше истински житейски урок. Такъв вид преживяване може или да те унищожи, или да те направи по-силен. В моя случай то ме направи много по-силен и ме накара да обичам тази професия още повече.

- Каква е следващата цел за Левски и Хулио Веласкес?

- Сега е време да се насладим на този момент, защото често не знаем как. Имам договор до 2028 г. и съм много щастлив тук. Основната цел е да се подготвим за следващия сезон. Тази година се класирахме за Шампионската лига, въпреки че като българи ще трябва да играем много квалификационни кръгове. Би било чудесно да стигнем до европейска групова фаза, въпреки че знаем, че е много трудно. Дори достигането до Лигата на конференциите би било огромно постижение за този клуб, който не е играл в европейска групова фаза от почти 20 години.

- Какво представлява за България поколението от 1994 г., четвърти на Световното първенство през същата година, с Христо Стоичков и Наско Сираков начело?

- В България това поколение се смята за легендарно. Спомням си отлично Световното първенство през 1994 г. в Съединените щати. България направи превъзходен турнир и всички тези играчи са смятани за национални герои. Във футбола настоящето е много важно, но е изключително важно и да не забравяме миналото и да признаваме онези, които са генерирали толкова силни емоции за една страна.

- Какво е необходимо на българския футбол, за да се класира отново за Световното първенство? Ще има ли друг българин носител на „Златната топка“?

- Националният отбор преминава през труден период и те са наясно с това. Търсят решения, като например евентуални промени в правилата, за да насърчат българските играчи до 23 години да участват в срещите от първенството. За мен всичко се свежда до академиите и структурите. Необходим е скок напред в тренировките и развитието. Но това не се случва за една нощ, изисква време и качествена работа. Ако това се направи добре, със сигурност ще се появят повече играчи, готови за националния отбор.

- Какво те развълнува най-много след спечелването на шампионата?

- Да мога да прегърна и целуна жена си и сина си на терена. Това е нещо несравнимо. А после, да видя толкова много щастливи хора: играчи, персонал, фенове, президент и ръководство. Мнозина плачеха от емоция, защото не беше просто някаква си титла. Разбиването на хегемонията на клуб, който беше спечелил 14 поредни титли, прави това невероятно ценно за всички.