Едно нещо няма как да се отрече и Едуард Йорданеску го каза кратко, ясно и точно – нещата в ЦСКА-София не са наред. Наглед едно нищо и никакво наблюдение, което е видно и с невъоръжено око. Проблемът на ситуацията е, че към нея гледат прекалено много „въоръжени“ очи, че в лицето на обществеността се врат оптически мерници, насочени във „вярната“ посока… която и да е тя. Може би пък аз нещо съм в грешка и ще трябва да си посипвам главата с пепел, не зная. Бих продължил с баналното „надявам се наистина всичко да се окаже едно голямо недоразумение“, но тогава иронията ще е мутирала в лицемерие.

На запад хората обичат да казват, че съдбата е жестока господарка. Оправя стари сметки, отваря нови, понякога те наказва без причина, а друг път го прави съвсем целенасочено. Тук по нашите ширини не сме толкова критично настроени към нейните занимания и обикновено заключваме, че тя си знае работата. Като превъртам още и още кадрите от мача между Локомотив София и ЦСКА-София, няма как да бъда по-съгласен. „Железничарите“ определено са успели да се намъкнат под кожата на своенравната съдба, защото не бяха една и две ситуациите, в които късметът пазеше заедно с Александър Любенов под рамката. В никакъв случай и никой не бива да омаловажава усилията на локомотивците, които се бореха като лъвове в името на своята кауза. А тя беше простичка – оцеляването и съхраняването на традицията така, както си му е редът. Без половинчати мерки. Без разединение. Без повече компромиси.

Можем ли да кажем същото за ЦСКА-София?

Видяхме ли дори дребни зачатъци на онзи, автентичния „армейски“ дух?

Къде отиде здравият разум?

Тук някъде моята гледна точка също се „въоръжава“ благодарение жребия за Купата и симпатичните му прищевки. Със сигурност двойката Локомотив София - ЦСКА-София е породила доста усмивки при определянето на 1/16-финалите, но едва ли можеше да има съперници, които са толкова диаметрално противоположни в своя път. Резултатът от двубоя е идеалната отправна точка – за Локомотив той е награда, идваща справедливо заради последователността в решенията и следването им докрай. Футболната памет е къса и може би трябва да се припомни фактът, че столичани, водени от стремежа да запазят своята идентичност, прекратиха експеримента с В група и предпочетоха чистилището на А окръжна. Някак тематично дербито се игра в навечерието на Деня на независимостта, а загубата в него идва за пореден път да подчертае колко крехък е проектът „ЦСКА-София“, колко до болка зависим от резултатите е той. Ситуацията с „моя“ и „твоя“ ЦСКА съвсем не е затихнала, а големият тест – мачът с Левски на 15 октомври – може да ескалира по напълно непредвиден начин.

Всъщност новата власт на „Армията“ без чужда помощ се постави в това незавидно положение. Стори го с куп зле премислени решения и осъществени с размах. И най-предубедените не могат да пропуснат лекотата, с която като злокачествен тумор бяха изрязани почти всички фигури в състава, извървели триумфалния път до финала за Купата с Монтана. Онези, които носеха в себе си последния ЦСКА, напълнил стадиона до дупка. Най-напред си замина Момчил Цветанов – неговият принос не беше от най-големите, но след успеха той обясняваше, че е дал дума на ръководството да не поглежда чужди оферти. И ако тогава червената лампа не светна, то оставката на Христо Янев остави мъничко съмнения. Раздялата със специалиста беше предпазният клапан, който изгърмя и отприщи лавината на освободени футболисти и новопривлечени „визитки“ (често обвързани с един друг отбор, сега съществуващ в третото ниво на футбола ни). Че ще се гони титлата в Първа лига беше ясно още откакто се разбра, че този проект ще е част от реновирания ни футболен елит. Успехите легитимират най-добре или поне такова е всеобщото мнение.

А сега, както разбрахме, нещата не са наред. Еди Йорданеску беше категоричен, че не е дошъл в България, за да вреди на репутацията си. Румънецът подчерта своите успехи и с увереност обяви, че той е човекът, който ще вдигне проекта на крака. При всичките ми уважения към г-н Йорданеску, Христо Янев не дочака втората си загуба начело на ЦСКА-София. Той също имаше контракт, както е модерно да се казва. И през лятото, когато по думите на Йорданеску, е имало трудни моменти за клуба, в контроли бяха победени Легия Варшава и Интер. С играчи, които наскоро реализираха трансфери в други тимове от шампионата или са отстранени за нарушаване на вътрешния правилник. С воля и хъс, които сега се изпаряват, щом клубния бус потегли от „Борисовата градина“. И най-вече – с онази луда по любимците си публика, която не се нуждае от намаление в цените на билетите, за да дойде на стадиона.

Не знам дали скоростната латино селекция умишлено не беше направена за Христо Янев или просто така се стекоха обстоятелствата. Не знам и доколко тя беше нужна на този проект. Задълбаването в тази тема ще породи само още по-болезнени въпроси – ако да, защо беше направена чак сега, ако не – това панически покупки ли бяха? Просто приемам факта, че има неща, които си остават забулени в тайни.

Знам обаче едно.

Отначало беше просто усещане, но вече придобива и форми.

ЦСКА-София се подхлъзва по един опасен курс - на вечен претендент. Такъв, който все ще се надява да хвърля сянка, която далеч да надхвърля боя му.