Бившият капитан на националния отбор и трикратен носител на наградата „Футболист №1 на България“ Ивелин Попов направи равносметка на богатата си кариера и разкри плановете си за бъдещето. В предаването „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT той говори за решението да сложи край на активната си състезателна кариера, най-ценните спомени и пропуснатите възможности, както и за амбицията си да стане спортен директор. Попов коментира още представянето на Левски и ЦСКА в Европа, ситуацията в Ботев Пловдив, развитието на младите български футболисти и проблемите пред националния отбор.

За начало Попов призна, че се наслаждава на повече свободно време, но продължава да следи активно футбола.

„Изключително, много добре. Време за семейството, време за приятели, време за положителни емоции. Доволен съм. Разбира се, че има време и за футбол - не пропускам да гледам мачове на живо или по телевизора. Пропуск няма.“

Бившият национал разкри, че понякога се връща към паметните моменти от своята кариера.

„Остава ми време вечер в някои периоди да погледам, да си припомня някои снимки, голове и спомени. Има време, но не чак толкова много и не е постоянно.“

Попов е категоричен, че е взел решението да прекрати кариерата си в момент, в който вече се е чувствал напълно удовлетворен от играта.

„Мисля, че достигнах прага на насищане като игра. Това е, което усещам към този момент. Чисто футболно достигнах до прага на пренасищане.“

Решението не е било импулсивно, а внимателно обмисляно в продължение на дълъг период.

„Обмислях го доста преди да сложа край на кариерата си. Бях подготвен по една или друга причина. Със съпругата ми сме си говорили доста често, че трябва да „хвана“ точния тайминг. По една или друга причина нещата не завършиха като в „холивудски филм“. Когато се върна назад обаче, виждам успехи, титли, трофеи и много клубове. Доволен съм от това, което съм постигнал. Винаги е можело повече, но винаги е можело и доста по-зле.“

Говорейки за характера си, Попов подчерта, че никога не би направил компромис със своите принципи.

„Това съм аз. Това е моят характер. Винаги е бил такъв - и в юношеските ми години, и в по-осъзнатите ми години, и сега. Човек може да изгуби всичко в живота - финанси, имоти и още доста неща. Но, ако изгуби същността и характера си, той е изгубил и себе си. Никой не бива да го допуска, защото всеки има хора, които го обичат, и хора, за които той е пример.“

Трикратният носител на най-престижното индивидуално футболно отличие у нас трудно може да отличи само един момент от своята кариера.

„Спомените са много. Зависи на какъв етап от кариерата си си бил и в какъв отбор си постигнал дадена цел. Когато задачата е изпълнена, това те удовлетворява и се чувстваш много силен, докато не дойдат новият етап в кариерата и новата цел, която трябва да постигнеш. Амбицията те кара да растеш и да продължаваш да се развиваш в живота и във футбола.“

Попов посочи страстта към играта и непрестанното желание да се доказва като основните двигатели в своя път.

„Страстта и любовта към футбола ми помагаха най-много. Никога през кариерата си не съм мислил за финанси, трансферни суми или за това каква заплата получавам. Винаги, когато съм излизал на терена, съм искал да покажа и да докажа, че съм по-добър от съперника. Емоцията от футбола, която изпитваш след победа, е наистина много голяма. Това е мечтата на дете, което се бори да стане професионален футболист. Когато тя се осъществи, си много емоционален и радостен, но след това искаш да покоряваш нови върхове и да се развиваш още повече. Може би амбицията е това, което ме е тласкало най-много - амбицията да се доказваш постоянно и да не спираш. Човек може да се доказва и на 40, и на 50 години, а след това и в друга сфера от живота.“

В равносметката си Попов откровено призна и за решенията, за които съжалява.

„Ако някой каже клишето: „Не съжалявам за нищо“, ще излъже. Аз не искам да лъжа. Разбира се, че съжалявам за неща, които не съм направил правилно. Не опитах да отида в друг европейски клуб, въпреки че имах възможност. Не опитах да отида в Англия, когато имах възможност черно на бяло. За тези неща съжалявам. Нещата можеха да се развият по коренно различен начин. В годините, като погледнем, аз съм удовлетворен за себе си, но можеше да се докоснеш до най-голямото стъпало в европейския футбол.“

Ако можеше да отправи послание към себе си в началото на своя път, Попов го обобщи лаконично с няколко думи.

„Не винаги знаеш всичко.“

След края на състезателната си кариера Попов е насочил усилията си към следващата голяма професионална цел.

„Не бягам от своя път. Заявил съм пред себе си и пред обществеността, че искам да бъда спортен директор. Ще си гоня тази цел, но не на всяка цена. Ще се обогатя с практика и ще видя нагледно как се управлява един клуб. Има откъде да черпя информация и опит, най-вече в чужбина. Заради лични семейни проблеми, не между мен и съпругата ми, а свързани с нашите родители, нещата при мен се забавиха малко. От тази цел обаче не мисля да отстъпвам или да я сменям в движение. Това е мята цел и вярвам, че ще се справя и ще успея да покажа нещо, което може да работи и в България.“

Бившият нападател разкри, че е получил предложения да се завърне на терена, но няма намерение да променя решението си.

„Имаше обаждания за завръщане на футболния терен. Хората опитаха да разберат мнението ми, но вече заявих, че съм приключил със спортната кариера. Нямам намерение да се връщам. Имаше няколко разговора с клубове, но до по-голяма конкретика не се стигна. Не съжалявам за това. Предполагам, че и хората не съжаляват. Всеки сам преценява как да управлява своя клуб.“

По темата за младите български футболисти Попов призова клубовете да не ги използват единствено заради действащите правила.

„Никога не съм обичал да правя сравнения между различни футболисти и поколения, особено когато говорим за български играчи. Има млади, интересни и нахакани футболисти, които ми харесват. Заради правилото за младите играчи искам да отправя един апел към клубовете - да не ги оставят на пейката само заради правилото. Догодина ще са с една година по-големи. Нека продължат да играят и да се развиват. Виждаме млади момчета, които се представят добре, играят със страст и сърце и показват добри умения. Трябва да можем да ги изтърпим, а не да ги пускаме само заради правилото. В Арда има млади момчета, които играят добре. Има такива и в Локомотив Пловдив, и в Левски. Има хора, които заслужават да продължат да получават шансове и догодина. Ако не ги продадат, за да се развиват на друго място, нека продължат да играят и след две години да бъдат от ядрото на тези български клубове.“

Попов изрази задоволство от представянето на родните отбори в европейските клубни турнири.

„Прави ми впечатление, че отборите ни играят доста добре в европейските клубни турнири. Абсолютно всички български участници се справят много добре. В българското първенството също започнаха да се оформят групите на отборите, които ще се борят за шампионската титла, групата на отборите, които ще се борят за Европа, както и опашкарите.“

Бившият футболист на Левски изрази увереност, че „сините“ могат да достигнат до основната фаза на Шампионската лига.

„Лично аз вярвам, че Левски ще се класира в Шампионската лига. Това ще бъде добре за абсолютно всички клубове, защото знаете какви солидарни средства ще получат отборите. Дай Боже и ЦСКА да се класира в Лига Европа. Тези средства са изключително важни за българските клубове. Ще влязат свежи пари в клубовете, с които могат да се подобрят тренировъчните игрища, да се направят фитнеси за децата и да се инвестира във всичко, което ще помогне на футболистите и на клубовете в бъдеще.“

Като основен фактор за силното представяне на Левски Попов открои работата на старши треньора.

„В момента Левски играе изключително практично и добре, но ролята за това може би най-вече е на старши треньора (б.р. - Хулио Веалскес). Той успя да накара всеки футболист да приеме ролята, която му е отредена в клуба. Както помните, миналата година взеха Марко Дуганджич, който ми беше съотборник в Сочи. Пускаха го по-малко, но той влезе и вкара си гола. Треньорът явно вижда нещата по този начин и ги е подредил така, че знае точно в кой момент кой футболист и за колко време ще му потряба. И му се получават нещата.“

Преди гостуването на АЕК в Атина Попов отбеляза, че Левски вече е свикнал с напрежението и атмосферата на пълните стадиони.

„Едва ли в Левски ще се уплашат от атмосферата и феновете. През последния месец отборът играе пред пълни стадиони. Според мен Левски е в по-изгодна позиция. Старши треньорът на АЕК няма година без трофей от сезон 2015/2016 насам. Той е изключително добър треньор. Засичали сме се по терените в Русия, когато беше начело на Локомотив (Москва) и ЦСКА (Москва). Добър треньор е, но в момента Левски играе доста по-уверено като гост и съм сигурен, че ще имат стопроцентово голово положение.“

Попов коментира и възхода на ЦСКА под ръководството на Христо Янев.

„Наставникът има много голяма роля. Имам по-голяма информация за това как се случват нещата в ЦСКА. Хората работят. Ако се върнем назад, ЦСКА не е бил в групова фаза от доста години, може би седем или осем. В България доста често сме свикнали да даваме оценки на човек, защото не ни е симпатичен или не харесваме начина, по който се изказва. Но човекът вади резултати. ЦСКА беше много зле, но спечели Купата на България и сега ще играе минимум в Лигата на конференциите. Аз мисля, че отборът ще успее да се класира и в Лига Европа. Хубавото е, че вторият мач е в България, защото чисто игрово ЦСКА е малко по-назад от Левски.“

Според него европейският пробив и завръщането на обновения стадион „Българска армия“ идват в най-подходящия момент за клуба.

„Това е подарък, чакат този стадион толкова години. Да идват хубави отбори и да се играе на хубаво съоръжение. Хората трябва да усетят, че им се отплащат за всички тежки години и периоди. Това е благодарност и подарък към всички привърженици на ЦСКА. Мисля, че този стадион идва в най-подходящия момент. Нека загреят хубаво в Лига Европа, дай Боже да се класират, а след това да гледат към голямата картина и да стъпят па нагоре - в Шампионската лига. При Локомотив Пловдив нещата вървят с малко по-бавни темпове, но ще бъде хубаво тези стадиони да започнат да се пълнят и да бъдат добре направени, за да не се дават след това излишни средства за ремонти.“

Попов е категоричен, че модерните съоръжения повишават мотивацията на футболистите, но според него в България все още трябва да се работи върху фенската култура.

„Със сигурност мотивацията на футболиста е много по-голяма, когато играе на такива стадиони. Самите фенове и ние като общество още не сме узрели, за да разберем какво значи да си фен даден клуб. Не говоря за всички, но за много голяма част. Важно е присъствието и всеки да даде своя принос под една или друга форма – дали ще бъде с карта, или с шалче, но да бъде там. Независимо от резултатите да подкрепя отбора. Когато подкрепиш отбора и финансово, нещата постепенно ще започнат да се развиват по-бързо. Всеки трябва да се чувства съпричастен към успеха на своя клуб. Това е рецептата за мен.“

Като добър пример той посочи начина, по който футболният ден се възприема в големите европейски първенства.

„Трябва да изградим фенска култура. В Европа постоянно се организират събития, а вече и някои наши клубове го правят. Там мачът е празник - Matchday. Празник е за цялото семейство. Няма значение дали детето е на седем години, или дядото е на 80 - всички са там. Всеки си спомня емоции от велика история на своя клуб или става свидетел на написването на нова, дори и по-малка история. Всеки отива на стадиона със своята емоция и с нова емоция, която ще изживее.“

С особена топлота Попов говори за престоя си в Ботев Пловдив и връзката, която е изградил с привържениците на „канарчетата“.

„Пловдив... Сърцето ми е там. Изживях невероятни години точно малко преди да завърша кариерата си. Пожелавам на всеки футболист на такава възраст да усети любовта, която аз усетих, както и успеха, който постигнахме в турнира за Купата на България и европейските мачове. Отнасям се много топло към Пловдив и Ботев. Това за мен е отборът, в който почувствах най-голяма любов.“

Попов разкри, че продължава да поддържа контакт със старши треньора на Ботев Станислав Генчев и изрази надежда, че наставникът ще успее начело на „жълто-черните“.

„Със Станислав (Генчев) се чуваме. Там селекцията беше направена малко на тъгъдък и нещата тръгват по-трудно. Надявам се да успеят, защото този стадион и тези фенове наистина си обичат отбора.“

В анализа си за развитието на българския футбол Попов акцентира върху необходимостта от последователна клубна стратегия и едновременно инвестиране в първия отбор и школата.

„Нещата са комплексни. Повечето клубове в България искат първо да направят силен първия отбор. Донякъде това е добре, но донякъде не е. Когато първият отбор е успешен, много повече деца се запалват по батковците в първия отбор и тогава можеш да надграждаш в школата. Трябва обаче да си готов финансово и веднага да започнеш да инвестираш и в нея. Изпуснали сме много време в търсене на правилния модел и сме се изгубени малко в превода. Не стартираме и не сме последователни. Дори да започнеш със силен първи отбор, трябва да си готов веднага финансираш школата, а не да гледаш само първия отбор. Или обратно.“

Като друг сериозен проблем Попов посочи липсата на търпение, честност и прозрачност.

„Много от президентите и феновете нямат търпение. Всички казват, че трябва да играем само с наши юноши, но сме виждали и този модел и той не е много успешен. Ако има честност и прозрачност, нещата биха се получили по-добре. За мен най-важното е да има честност и прозрачност. Всеки клуб може сам да избере своята стратегия, стига тя да е успешна и да развива млади български футболисти.“

По отношение на националния отбор Попов призна, че в последните месеци темата сякаш е останала на заден план.

„Там е по-сложно. Като се замисля, през последните месеци дори не съм прочел една новина за националния отбор. А националният отбор е на всички българи. Нещата сякаш остават малко на заден план покрай европейските мачове и Световното първенство. Наистина не мога да дам конкретен отговор.“

Въпреки това бившият капитан вижда футболисти, около които може да бъде изграден гръбнакът на националния тим.

„Искрено се надявам да има подобрение. Ще дам за пример Кристиан Димитров. Според мен, след представянето му през миналия сезон и начина, по който стартира сега, той трябва да бъде стълб в националния отбор и около него да се гради всичко. (Светослав) Вуцов също пази стабилно в Шампионската лига и вече има слухове, че е в полезрението на добри отбори. Не трябва да забравяме и Анди Краев, който също ще играе в плейоф за Шампионската лига. Повече такива хора трябва да играят за националния отбор и да бъдат стълбове. Щом са неизменна част от клубовете си, които са на една крачка от Шампионската лига, едва ли човек, който играе без напрежение в някакъв клуб, е по-добре от тях. Те са по-устойчиви психически и са свикнали да играят под голям залог. Това ме кара да бъда оптимист, стига около подобни хора да се гради - с характер, мачове и излъчване. Кристиан е капитан, Анди е основен играч. Такъв тип хора трябва да играят и да водят останалите напред.“

В заключение Попов призова за по-динамичен футбол, пълни трибуни и край на дребните номера извън терена.

„Искам да виждам повече пълни стадиони и по-хубав и бърз футбол. Динамичен футбол. Да няма номера и удари под кръста. Идва отбор, който играе футбол, а ние няма да окосим или полеем терена. Поливайте терена, окосете го, за да има хубав, бърз и динамичен футбол за абсолютно всички. Да е приятно на зрителя и на футболиста. Който е по-добър, той ще спечели.“

Добави ни в предпочитани източници в Google