_small.png)
Нападателят на ЦСКА - Дюкенс Назон, даде обширно интервю за предаването "Домът на футбола" по DIEMA SPORT. Той говори за кариерата си до този момент, както и за приспособяването си към "червените" от София.
Дюкенс, да се върнем далеч назад във времето, когато всичко за теб във футболната игра започна.
Започнах в един малък клуб в моето предградие в Париж. Казва се Пуаси. Бях на може би 5-6 години, когато се запалих по тази велика игра. След това футболният ми път ме отведе на невероятни места по целия свят и със сигурност не мога да се оплача.
Спомена футболния път, който в твоя случай е доста дълъг. Играл си в Индия, след това пък за доста отбори във Великобритания. Но със сигурност на хората ще бъде интересно какво е да играеш в най-многолюдната страна в света.
Да, в Индия със сигурност беше най-вълнуващо. Но все още трябва да обяснявам на някои от моите приятели, че там се играе футбол. Форматът беше доста странен, по-скоро наподобяваше турнирна надпревара. В сезона, в който играх там, стигнахме финал, стадионът беше пълен, емоцията беше невероятна…като цяло, смело мога да кажа, че това беше един от най-красивите моменти в моята кариера. Също така, в Индия има много места, които трябва да бъдат видени. Отношението на хората беше страхотно. Държаха се много добре с нас, а и клубът беше един от най-обичаните. Средната посещаемост на мач беше около 70 000 зрители.
След периодът ти в Индия, беше привлечен в Уулвърхемптън, когато тимът беше сред лидерите в Чемпиъншип. За жалост обаче не успя да се наложих в първия отбор. Как гледаш на този престой.
Престоят ми в Англия е ценно изживяване. Да играя в родината на футбола е нещо специално, нещо, което беше моя мечта. Беше доста неочаквано, директно от Индия да премина в толкова голям отбор като Уулвърхемптън. За нещастие, не получих достатъчно възможности да се наложа в първия тим. И досега си мисля, че ако бях останал малко повече време, нещата щяха да са по-различни. Отдадоха ме под наем на Ковънтри, след това на Олдъм, където се справях много добре. Тогава Уулвс ме върнаха и искаха да удължат договора ми. Това обаче не ме устройваше – исках да играя в първия отбор и пътищата ни се разделиха.
Сега вече си в ЦСКА. Не знам дали помниш, но последният път, в който разговаряхме с теб беше, когато получи наградата за Играч на мача срещу Берое. Оттогава последваха няколко гола и няколко подобни приза. Очевидно вече се чувстваш добре в София.
Да, мисля, че този гол, който вкарах срещу Берое беше повратен момент за моята кариера в ЦСКА. Защото в началото се нуждаех от известно време за адаптация. Но всички момчета ме приеха страхо0тно, помогаха ми във всичко. Все пак, когато идваш в толкова голям клуб като ЦСКА трябва да свикнеш с напрежението. С това, че трябва да поемаш отговорност във всеки един момент. Така че, ако мога да обобщя – началото беше трудно, но сега вече свикнах и нещата вървят по-гладко.
В този ред на мисли, Саша Илич прави страшно много промени преди всеки един мач и от гледна точка на вас, футболистите, изглежда така, сякаш винаги получавате достатъчно шансове за изява. Така ли е наистина?
Да, да държиш всички във форма е хубаво нещо. Особено при толкова дълъг сезон. Всички в клуба знаем какви са целите пред нас и искаме да ги постигнем. За да се случи това обаче всеки един от нас трябва да се държи като част от колектива в съблекалнята. Трябва да се чувстваме въвлечени в това, което ЦСКА се опитва да постигне. От друга страна обаче, лично аз, а вярвам. Всеки един от моите съотборници иска да е на терена възможно най-често и възможно най-дълго. Особено, когато съм във форма. Ясно ми е, че това няма как да се случва непрестанно, но аз обичам предизвикателствата и съм готов да се боря всеки ден. Трябва да се адаптирам по най-добрия начин според обстоятелствата.
В далечното, а и в близкото минало, ЦСКА е имал много добри футболисти с фланелката номер 9. Тежи ли ти това или те амбицира допълнително?
Знаете ли, за мен това няма чак токова значение. Просто, защото се старая да давам максимума от себе си във всеки един мач, във всяка една тренировка. Без значение от страничните фактори. Искам да се боря за клуба, за феновете. това е най-важното. Тогава всичко ще върви още по-добре. Но не мога да кажа, че деветката на гърби ми тежи.
Преди малко спомена целите пред ЦСКА – те са ясни – титла и купа. В момента сте на първо място в класирането. Можете ли да задържите тази позиция до края на шампионата?
Разбира се. За това се борим! Наясно сме с амбициите на клуба. Но и отборите срещу нас винаги дават максимума, когато ЦСКА е срещу тях. Правят всичко възможно, за да ни спрат, играят по-дефанзивно, защитават се агресивно… В никакъв случай обаче не се оплакваме, защото е ясно, че когато се бориш за титлата, ще се натъкваш на подобни препядствия, ще се натъкваш на такава яростна съпротива. И отново се връщаме на тази задружност в съблекалнята, за която говорех преди малко. Това е нещото, което ще ни спаси.
Говориш за различните предизвикателства в мачовете. Онзи ден срещу Враца, например, трябваше да се справяте и с лошия терен. Но въпреки това направи може би най-добрата асистенция в кариерата си досега. Която предизвика и реакцията на Карим Бензема..емоционален момент за теб, нали?
Да, да видиш подобен коментар от носитела на Златната топка, от най-добрия централен нападател в света, е нещо голямо. Оценката от Бензема е пълна лудост и ме мотивира. Но по-важното за мен е да вземем пример от него по отношение на това, което той прави на игрището. Въпреки че следя и нещата, които качва в своя профил. Хранителния си режим, усилията, които са видими, дори от разстояние. Той притежава истинска магическа аура…която свети още по-силно след спечелената Златна топка.
Емоционален момент, който обаче трябва да оставиш настрана засега, защото предстои тежък мач с Арда. Александър Тунчев обожава схемата на игра с трима централни защитници, но Арда по-често играе с четирима в линия. Кой е по-добрият вариант за теб.
Не мога да дам категорична оценка. Всеки един мач е отделно предизвикателство, всеки съперник ни затруднява по различен начин. Няма значение дали играят с четирима, петима или шестима в защита. От моя гледна точка, просто трябва да съм готов за отделните мачове. Това важи и за моите съотборници. Но, както говорихме, когато играеш за ЦСКА, винаги трябва да си мотивиран до краен предел.
В момента ЦСКА е с доста натоварена програма, заради отложените мачове от началото на сезона. Дори и от кондиционна гледна точка?
Не бих казал, че сме уморени физически, защото ротациите са много, а и сме добре подготвени. Мисля, че и резултатите са показателни – справяме се доста добре. И се надявам да продължим в същия дух.
За финал, бих искал да поговорим за нещо много важно, по-важно от футболната игра – твоята роля като президент на Хуманитарната организация в подкрепа на страната, от която произхождащ – Хаити. Успешната ти карира в спорт като футбола, който е социален феномен, със сигурност ти помага в това отношение.
Да, гордея се много с това, което правим в организацията ми. Защото нещата в Хаити са наистина доста сложни. Географското разположение е такова, че няма как да се преборим с майката природа. Наводненията и земетресенията са неделима част от живота там. Но пък няма и как да се предадем. Опитваме се да правим каквото е по силите ни. Искам още веднъж да благодаря на хората, които ми помагат в моето начинание. Първият проект беше доста успешен, сега следва още един, който ще е дори по-мащабен. И да, със сигурност футболната ми кариера е от помощ, най-малкото и заради контактите, които имам. Наскоро влязохме в партньорство с друга благотворителна организация, която се ръководи от съпругата на Набил Фекир. Друг френски национал – Антони Марсиал, заедно с неговата съпруга, също ни помагат. За мен, да помагаш на хора, които нямат възможности е много важно. Ето, благодарение на Бог, аз имам определени средства и най-малкото, което мога да направя, е да се постарая животът на моите сънародници да е малко по-поносим. В същото време усещам тяхната подкрепа във всеки един мач. Знам, че те са зад гърба ми и ми стискат палци.
За финал – какво би искал да кажеш на привържениците на ЦСКА?
На първо място – да благодаря за нестихващата подкрепа. Въпреки трудното начало, в нито един момент нашите фенове не спряха да ни окуражават и сега влизаме във всеки мач уверени в победата. Момчета, продължавайте в този дух и съм сигурен, че в края на сезона ще можем да ви се отплатим, като станем шампиони. САМО ЦСКА!
подкрепя българския спорт
2Коментара