Юношата на ЦСКА Александър Бранеков призна, че е отхвърли примамливи предложения от Левски и от шотландския Хибърниън, за да се завърне в родния си клуб и да играе за „червените“ във „В“ група. Историята е от 2015 година, когато Бранеков е капитан на Локомотив София, а клубът не получава лиценз. Тогава получава оферти от ЦСКА, Левски и Хибърниън. Избира „червените“. „Исках да дам на родния си клуб от моя опит. Направих това, което чувствах в сърцето си“, разкри Бранеков в подкаста “Campio Podcast”.  

“След като се случи нелепата ситуация с разпадането на Локомотив София, имах едно конкретно предложение от Хибърниън. Говорих и с изпълнителния директор. Хората ми бяха изпълнили абсолютно всичко, реално да отида и да подпиша. Договорът ми беше готов, имах самолетен билет. Но тогава в последния момент, три дни преди това казах на човека, който ми направи този контакт – Даниел Тончев, че няма да пътувам. Може би още ми се сърди. Тогава ми се обади Гриша Ганчев, който ми предложи да се върна в ЦСКА и да помогна на отбора във „В“ група. За мен това беше по-приоритетно. Имах две опции – да отида в чужбина и да изкарам пари или да направя така, че да бъда част от историята на ЦСКА. Този клуб ми е дал толкова много и исках да дам на родния си клуб от моя опит. И до ден днешен не мисля, че съм сбъркал. Направих това, което чувствах в сърцето си.

В момента, в който си събирах нещата от съблекалнята на Локомотив София и знаех, че ще играя в друг клуб, ми се обади Георги Иванов-Гонзо. Каза ми дали искам да стана футболист на Левски. Тогава под емоция и под вълнение му казах: „Да, защо не“. В крайна сметка аз си гледах моята кариера, а всеки футболист в България би искал да играе в Левски или в ЦСКА. Тогава Гонзо ми каза, че ме чака на следващия ден на „Герена“. Баща ми беше свидетел на разговора и само ми каза със сериозен тон: „Ти ако отидеш в Левски, забрави за мен“.

Беше категорично против. Каза ми, че действам прибързано и беше много прав. На следващия ден, когато тръгвах към „Герена“ почувствах, че не е моето. През всички тези години винаги си го е имало в мен това, че ЦСКА надделява. Седнахме, говорихме, изслушах ги, но не беше моето. Надделяваше вътрешният ми глас да стана и да тръгна. Казах, че ще дам окончателното си решение на следващия ден, но вече бях решил. След това им казах, че ще се върна в ЦСКА, въпреки че отборът е във „В“ група. Ако не беше ЦСКА, щях да отида в Шотландия в Хибърниън“, каза Бранеков.