На територията на община Аксаково, между селата Крумово и Ботево, e сгушен манастирът "Св.Марина". До него води тесен асфалтиран път, който преминава през обширна нива и завършва в нищото.

Обителта е известена още като Ботевския манастир или "Манастирът на добруджанци". Намира се на около 35 километра от Варна и е предпочитано място за отдих. Посреща ни дружелюбно пале, а след него идва и единственият обитател на манастира - йеродякон Прокопий. Той разказва, че някои от гостите идват заради вярата, а други на излет сред неповторимата природа.

Разговорът лъкатуши около житейския път на монаха, който в светския си живот е бил футболист. Играл е за тима на Светкавица /Търговище/.

Прокопий признава, че има мачове в Б група и не е стигнал до лигата на майсторите. Играл е като полузащитник "преди с вяра да намери пътя".

Прокопий разказва, че се замонашил преди четири години и оттогава е в манастира. Бакалавър по богословие на Великотърновския университет, йеродяконът споделя, че мечтае за магистратура. Той е категоричен, че ще поиска за това благословията на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, и ако я получи, ще учи.

Заради дарение на цар Борис Трети манастирът е наричан също "Царски"

Според оскъдни писмени паметници манастирът "Св. Марина" възниква в средата на 19-ти век около лековит извор, който е бил собственост на турски бей от Добрич. При строителни работи бил изкопан кръст с надпис "Св. Марина". Имотът и цялата местност бил продаден на дядо Лечо от с. Ботево, който го дарил на бъдещия манастир. През 1884 г. местните изграждат параклис и две къпални до извора.

В този си вид манастирът и храмът са от времето на Борис Трети, според местна легенда, обясни монахът. Йеродяконът разказа, че след връщането на Южна Добруджа на България, цар Борис Трети посетил района и впечатлен от природата и качеството на водата, отпуснал средства за него. Според местните хора от тогава обителта е наричана Царският манастир "Св. Марина" в знак на благодарност към жеста и благотворителността на монарха.

Храмът на територията на манастира е от преди 74 години. Под него обаче се намира параклис от 1860 година, обяснява Прокопий. Църквата е изградена върху основите на стария параклис. Монашеското крило е възстановено след промените от 1989 г. с благословията на покойния вече Варненски и Великопреславски митрополит Кирил и окончателно завършено през 2004 година. В манастирския двор има аязмо, чешмата е възстановена през 2011 година от майстора Г.Боранов - Щъркела. Край коритото на чешмата Прокопий е подредил красиви малки икони, рисуван камък, дарени от хората.

Манастирът е най-посещаван на 17 юли, когато е храмовият му празник. Тогава църквата почита Света Великомъченица Марина. В двора има сцена, на която се провеждат надсвирвания и надпявания./ БТА