В такива моменти думите не помагат. Клавиатурата скърца, сякаш рони сълзи.

Отиде си без време Трифон Иванов! Няма го вече големият Туньо, страшният Туньо, брадатият симпатяга Трифон.

Прибра го Господ в един по-добър свят. Неслучайно точно в навечерието на неговия празник Трифон Зарезан.

Защото Трифон си бе душа човек. Човек за компания, баш като за Трифон Зарезан. В живота. А вероятно и след смъртта.

А на терена остана завинаги Големият сърцат защитник. Първият от четвъртите в света, преселил се в отвъдното. Един от малцината от тях, ненарушили впоследствие страхотната си репутация на герои.

За съжаление, мнозина от това поколение станаха после началници и с поведението си прокудиха на пръв поглед безмерната народна любов. След „Парк де пренс“ и след незабравимото американско лято.

Железният човек!

Само на футболния терен ще го запомним него, там остава той завинаги. С брадата и с кръвясалия си поглед. С кривите крака, отнемащи като с пинцети топката от противниковите звезди.

Безстрашен балканджия, страховит биткаджия, а иначе толкова готин като човек. С чувство за хумор, зареждащо околните с настроение.

След като прожекторите на славата загаснаха, той предпочете спокойния провинциален живот. Далеч от светлините. И остана неопетнен и завинаги обичан от народа. Там, в своето Самоводене.

Сбогом, Туньо, сбогом брадати симпатяго! Теб ще те помним винаги с добро. С гола ти като снаряд срещу Уелс, с попадението ти срещу Русия, класирало ни пак за Световно. И с твоята скромност.

Почивай в мир, юначе! България ще те обича винаги! Отиде си неопетнен.