Вече около 25 минути стоя пред компютъра и не мога да започна... Просто за първи път ми е толкова трудно да опиша какво точно чувствам. Този е от онези моменти, в които чуваш новината, но мисълта отказва да я приеме. Туньо починал!?! Наистина не е възможно.

Човек, направен от камък, със сърце от стомана. Как е възможно изобщо тъкмо сърцето му го е предало. Онова огромното сърце, пулсиращо и зареждащо не само неговото тяло, а и телата на всеки от съотборниците му... Наистина не вярвам, просто не мога...

Масивен инфаркт е покосил Трифон Иванов

Защото съзнателният ми живот започна с 5:0 срещу Левски, когато Стоичков блестеше, но началото на всичко даде тъкмо Туньо. За това, което се случи на Мондиала през 1994 г., няма и да споменавам, защото каквото и да бъде написано, то просто няма да бъде достатъчно, а въпреки че вече „Желязна завеса“ нямаше, имаше една тъкмо пред и в наказателното поле на България, а нейният маршал бе той!

После дойде и онова виртуозно изпълнение срещу Уелс, докато марширувахме към Евро 96... Голът срещу Русия, който ни класира на последния си Мондиал досега... През целия ми живот, макар и да не го познавам лично, той просто е бил до мен, с мен, аз съм бил с него, радвал съм се на успехите му и всеки път, когато с носталгия се върнем към онези незабравими и неповторими дни за българския футбол, името му е там – изписано със златни букви.

ВИДЕО: Най-доброто от кариерата на Трифон Иванов

Трифон Иванов може и да всяваше ужас у противниковите нападатели, но хиляди български деца (включително и аз тогава), просто му се възхищаваха и ни бе пример за подражание. Той, заедно с останалите огромни, неповторими и недостижими футболисти отпреди 20 години, ни донесе толкова футболна радост и национална гордост, колкото може и никога повече да не изпитаме не за един, а за няколко живота... Примери, които не останаха и някак символично и той си тръгна. Дали е отишъл на по-добро място не знам, знам единствено, че мястото му беше тук, сред нас. Човек, направил толкова много за родината си, не трябваше да си отива по този начин, само на 50... Трябваше да се радва още дълго на всички, които го обичат, а те са милиони...

Почивай в мир, Туньо. Ще ни липсваш ужасно много...

(От поколението на 90-те)