Вили Вуцов коментира, че шансовете футболът ни да се върне на нивото, на което е бил преди години, са по-малко от нула. В момента треньорът няма отбор, но сподели в специално интервю за „Часът на Милен Цветков“ по NOVA, че Царят на спортовете продължава да ангажира ежедневието му изцяло. Темпераментният специалист говори и за бъдещето на най-обичаната игра у нас, като премина и без неизбежния паралел с миналото.

„Не се чувствам стар. Имам сили да направя още нещо добро в живота си. В личен план – децата ми стигат, но в чисто професионален план. Хобито ми е професия, любовта ми е професия. До ден днешен поне по десет часа на ден съм във футбола. Сега не съм ангажиран, но си се занимавам сам. Интересно ми е. От скоро имам едно ново професионално хоби – много ми е приятно, че започнах да се занимавам с деца. Дойдоха сериозни мениджъри, италианци, те ми промиха вижданията. Те са на мнение, че в България все още има таланти. Само че, едно време, това, което ние правехме, с една стратегия, едни планове, те работеха по друг начин и ние ги надминавахме. По наше време ние бяхме свикнали, който излезе от тунела да го бием. Та италианците казаха – таланти имате, но не ги развивате, както трябва“, започна Вуцов, който преди години бе начело на Черно море, Славия, Ботев Пловдив и Левски.

Вили Вуцов: В Левски започват да подскачат като им кажеш истината

„За жалост, сянката на баща ми стои. Враговете казват, че съм постигнал всичко заради баща ми. Минавал съм през трудности, криво ми е било, но не съм искал да се отказвам. Моят среден син върви добре в школата на Черно море. Най-малкият също се развива добре, вратар е. Малкият пострада. Беше в Левски. Аз го прибрах, направих най-доброто, в друг отбор е сега – в Царско село. Нещото, което аз не можах да постигна и да се реализирам, като млад, имах възможности, имах предложения за излизания, да заиграя в чужбина, но не отидох. Имаше правило до 24 години не можеше да се напуска. За малкия ми син имаше оферта от Италия. Не го пуснах, защото е на 15. Аз обаче съм убеден, че ще има нови възможности. Навън шансовете да успее са по-големи“.

„Явно адреналинът ми е в повече, когато съм на терена. Може би страдам след загуби. Да не си около мен. Сигурно и близките ми страдат. Но на хората на терена, след мача не се сърдя. Херо сбърка миналата седмица, но след това се извини. В България понятието за грешка се преекспонира. Въведохме едно правило 50/50. Като има грешка, трябва да се компенсира“.

„Според мен шансовете да се върне времето, което беше, са малко по-малко от нула. Преди време нямаше толкова атракции – кина, спортни канали, нивото е друго. Второто – действителността у нас – едно време навсякъде се играеше. Там, където израснах, имаше игрища – футболни, баскетболни, сега няма. Това, което поддържа Бразилия – те са на плажа, на улицата. Ние това, което учехме на улицата, го няма вече. Аз гледам и децата ми – мислят, че една тренировка от 2 часа им достатъчна. Ние преди по 10-12 часа играехме. Да не говорим, че се промени и манталитетът – дискотеки и такива работи. Няма я и дисциплината. Едно време, ако не беше дисциплиниран навсякъде, нямаше как да успееш. Сега гледам няма уважение. Сега, за да постигнеш нещо, трябва с часове да се говори. Неотдавна синът имаше някакъв проблем и ми казаха, че такова им било поколението. Ами то защото такова е поколението, такъв ни е футболът, такава ни е политиката и всичко “, каза Вуцов.