Полина Ръсина е гордостта на пернишкото село Студена. Тя е част от националния отбор по футбол на България, а паралелно с това е треньор в школата на Миньор Перник. Макар и само на 24 години, талантливата нападателка е сигурна, че работата с деца е нейното призвание и нейното бъдеще. За разлика от повечето футболистки, Поли никога не е тренирала друг спорт освен футбол. Влюбва се в топката още преди да тръгне на училище, където пък искали да я правят мажоретка, но тя категорично отказала.
„От малка бях обградена само от момчета, тъй като имам много братовчеди. Когато в Студена сформираха детски състав за момчета, аз веднага поисках да съм в него и бях много щастлива, че ме приеха заедно с още едно момиче. Започнахме да играем с отбори на нашата възраст от региона и едва след години разбрах, че съществува и женски футбол. По-късно започнах да играя в Риал Ковачевци, където изкарах около 4 години. През 2020-а отидох в Пирин лейдис, но там претърпях тежка контузия и близо една година бях извън футбола. След като се възстанових, преминах в Барокко, а след това в НСА, където играя и в момента“, разказва пред Gong.bg накратко Поли.
Няма да е пресилено да се каже, че животът й е футбол, но нито за момент не забравя образованието. Завършила е бакалавърска степен „Физическо възпитание и спорт“ в СУ „Кримент Охридски“, а в момента учи графичен дизайн за магистър. Едновременно с това кара треньорски лиценз и може би затова на този етап не мисли за трансфер в чужбина.
„От известно време съм треньор на девойки в Миньор Перник - до 11, 13 и 15 години. Харесва ми и искам да продължа да го правя. Да науча момичетата на всичко, което аз съм научила и продължавам да уча. Засега не се виждам като треньор на жени, но това може да се промени с времето и с опита.
Обичам да довършвам нещата до край, а не да ги оставям по средата. Затова до лятото, когато завършвам магистърската степен, не обръщам внимание на предложения от чужбина. Животът е пред мен, аз все пак съм само на 24 години. На този етап не мисля за семейство, но след десет години се виждам като майка. Но това няма да е причина да спра с футбола“, казва с усмивка Ръсина.
В последната година се усеща раздвижване в женския ни футбол, което в най-голяма степен се отнася за националния отбор. Според нея това е резултат от промененото отношение на ръководството на футболната централа. Резултатите са три победи в рамките само на няколко месеца – нещо, което никога не се е случвало на момичетата от сегашния национален отбор, а и на тези, които играеха преди години. На турнир в Турция през февруари подмладеният тим на Силвия Радойска спечели срещу Северна Македония (2:1) и Хонконг (2:0), а преди седмица в София - срещу Литва (3:0).
„В последните месеци се обърна доста внимание на женския футбол и конкретно на националния отбор. Постигнахме няколко победи и това беше много важна стъпка. Както са казали хората – за да получиш, първо трябва да дадеш. Целта на нас, футболистките и треньорския щаб, бе да покажем, че можем. Двете победи в Турция породиха чувства, които никога не бяхме изпитвали. Нужно ни беше време да се опознаем и съм сигурна, че ще имаме още успехи. За това допринася и фактът, че в отбора вече има доста момичета, които играят в чужбина и трупат опит.
Усещаме повишеното внимание към нас и това ни мотивира още повече. Започна да се работи и по-професионално в националния отбор – имаме по-голям щаб, медикаменти, екипировка. Положително е това, което се случва“, категорична е националката.
На Поли много й допада решението, с което отборите в efbet Лига се задължават да имат отбори в направлението „женски футбол“. Очаква се то да влезе в сила от следващото първенство или от сезон 2024/25.
„Така подрастващите ще могат да се развият доста по-добре от нас, а и ще се отнасят по-професионално към тях. Когато има повече женски отбори, ще се вдигне и нивото. За съжаление чувам, че някои от големите клубове ще откажат да го направят и предпочитат да плащат глоби. Ако следваме изискванията на УЕФА, напредък ще има, но с подобно мислене не се помага на развитието на женския футбол. А то би помогнало на много от нас да работят след време и като треньори“, убедена е Ръсина.
В последните две години тимът на Локомотив Стара Загора измести неизменния шампион НСА от върха. Направи го, привличайки половин отбор чужденки от Румъния, Украйна и Молдова, както и наши националки от други отбори.
„Това е нож с две остриета. Хубаво е да играеш с по-силни съперници, защото няма съмнение, че това вдига нивото. От друга страна обаче е добре това да става не само в един отбор, а във всички. Клубовете не разполагат със средства на този етап, даже много от тях играят с 14-15-годишни момичета в женското първенство, а има и по-малки. Затова и се получават такива големи резултати в мачовете. Само ако се изравнят силите на отборите, тогава ще се вдигне нивото. Колкото и странно да звучи, в отбора на НСА аз съм най-възрастната“, обяснява нападателката.
Накрая Поли признава, че гледа повече мъжки футбол. Няма любимци, на симпатизира най-много на Ювентус и Дибала от времето му при „бианконерите“.
„Възхищавам се на Меси, Роналдо и Ибрахимович най-много за годините труд и лишения – нещо, което не всеки е готов да направи, но много ме впечатлява“, завършва тя.
Коментирай