Лора Петрова - талантът в борбата, който сбъдва мечтите си във футбола

Ако отидете да гледате на живо мач на националния отбор по футбол на България, няма как да не ви направи впечатление играта на едно крехко на пръв поглед момиче. Това е Лора Петрова, която е само на 24 години, но е сред най-опитните футболистки на "лъвиците". Вече трети сезон е в чужбина - първо в швейцарския Лугано, а след това в италианските Специя и Оробика Бергамо. А преди това играе седем години във Велико Търново. Специалистите я определят като истински мотор в средата на терена, а умението й да отнема топката от съперника, буди възхищение. И за това има обяснение - Лора е била сред големите таланти на родната борба, стигнала е и до националния отбор за кадетки.

"Вървеше ми в борбата - бях петкратна държавна шампионка в моята възраст, трета на международен турнир в Румъния. И когато бях избрана за участие на европейско първенство, аз отказах. Заради футбола", спомня си с усмивка пред Gong.bg.

От това решение със сигурност българската борба е загубила, но пък футболът ни спечели. Лора е човек, който не се предава пред никакви трудности. Научила се е от малка в Белене, където е израснала в момчешка компания, а и още като ученичка се отделя от семейството си, за да учи във Велико Търново и Варна.

"Имам по-голям брат и постоянно ходех да ритам топка с него и приятелите му. Те не ме искаха, но от всички само аз се развих като футболистка", смее се Лора.

8 снимки

Започнала да тренира като малка в местния Гигант Белене с отбора на момчетата. Някои й се радвали, други й се подигравали. После се създал и отбор за момичета, но пък по време на един мач била харесана от треньор по борба, който я убедил да се пробва и още на първото си състезание взела медал. Това я запалило и така започнала паралелни занимания и в двата спорта.

"След това заминах за Велико Търново, където завърших спортното училище с борба. Бях отличничка, знаменосец, но така и не се отказах от футбола - играех в местния женски тим Болярки, който по-късно стана Етър. Заради борбата понякога тренирах по 4 пъти на ден. Но преди да навърша 17 години, трябваше да избирам и така се фокусирах само върху футбола. Не съжалявам, може би само, че не отидох на европейското по борба", разказва Петрова.

След като завършва 12 клас, заминава за Варна, тъй като е приета в Медицинския университет. Завършва рехабилитация, бакалавърска степен и точно когато се кани да запише магистратура в НСА, идва предложението от Швейцария. Следването във Варна не й пречи да играе за Етър, така че няма притеснени за спортната си форма. Подписва професионален договор с Лугано, а дебютът й е срещу Базел, който е един от лидерите в женския футбол в Швейцария.

"Направих много силен сезон и изпълнихме целта - оставане в първа дивизия. Бях много щастлива, предложиха ми нов договор, но имаше проблеми в клуба на управленско ниво и затова заминах за Италия. Подписах със Специя, който беше в третото ниво на женския футбол на Апенините, но не успяхме да влезем в Серия Б. Разчитаха на мен, но си тръгнах, тъй като целта ми бе да играя на по-високо ниво. В Италия обаче трудно рискуват с нови футболистки и затова реших да изиграя още един сезон в Серия Ц. Подписах с Оробика Бергамо, където вече сме три българки - тук са още Ивана Найденова и Димитра Иванова. Интересното е, че и трите играем в атака и сме голмайсторки на отбора. В момента сме на трета позиция и имаме големи шансове за първото място, което носи промоция в Серия Б", разкрива националката на България.

Още докато била в Лугано, Петрова разбрала, че в чужбина е много трудно без личен мениджър. Затова подписала договор с италиански агент, който й помага и се грижи за интересите й. Сега договорът й не е професионален, но не се налага да работи извън футбола и е доволна, че може да се концентрира само върху тренировките. Според нея нивото на женския футбол в Серия Ц е с една идея по-високо от първенството у нас.

"В Италия много наблягат на физическата подготовка и от там идва разликата, в техническо отношение не изоставаме, поне в групата, в която аз играя. Трябва да се знае, че българските момичета не отстъпват по много параметри на италианските. В Швейцария се играе с по-голям интензитет, но все пак там играх в елитната дивизия, където повечето отбори са професионални", отчита Петрова.

43 снимки

Тя признава, че гледа повече мъжки футбол, а още от малка подкрепя Ливърпул покрай брат си. Любимият й футболист остава Стивън Джерард, въпреки че той вече е треньор.

"Харесваше ми, защото като капитан на отбора вдъхваше доверие, увереност и самочувствие, както сега го правят Модрич и Де Бройне. Сред жените нямам пример за подражание", обяснява Лора.

Не се притеснява и да говори за голямата си мечта - националният отбор да вдигне нивото си и да побеждава по-често. Вярва, че това ще стане и то скоро.  Причината е, че при 19-годишните за България сега играят няколко момичета, които са школувани в чужбина. Едни са израснали в страни, където се обръща голямо внимание на женския футбол, а други пък учат и играят навън.

"Освен че са млади, притежават и добри качества. Не беше случайно, че се класираха Елитния кръг на евроквалификациите. След 2-3 години много от тях ще влязат при жените и това ще е голям плюс. Сега при нас всеки се учи от всеки, няма изявени лидери, макар че много надградихме последната година с помощта на треньорите и ръководството", добавя Петрова.

Мечтите на Лора към днешна дата са свързани основно с футбола, но като всяко момиче след време иска да има семейство и деца.

"Отдала съм се напълно на футбола, целта ми е да достигна лимита си в спорта. Ще играя, докато мога и дано когато се откажа, някой да ме има за пример по отдаденост. След като приключа с футбола, вероятно ще се занимавам с това, за което съм учила - рехабилитация. Дори още сега в Италия ще опитам да практикувам, за да добия опит, макар че трудно ще го съчетавам с тренировките. Определено ми харесва, а и е близо до футбола", откровена е Лора Петрова.