За много хора в България женският футбол е енигма. За други пък е територия, изцяло запазена за мъжете, въпреки че в световен мащаб той се развива с главоломни темпове. Истината, че и у нас вече има много момичета, посветени на тази велика игра, което пък е в основата на прогреса, който се забелязва напоследък. И няма да е пресилено, ако кажем, че се появи така жадуваната светлина в тунела, наречен национален отбор. Една от причините за тази крачка напред, макар и малка, е селекционерът на "лъвиците" - Силвия Радойска, която въпреки неуспехите и безразличието, е амбицирана да изкара на футболната карта националния отбор на България. 37-годишната бивша футболистка е отдала живота си на любимия спорт и няма сила, която да я откаже от мечтите й. Впрочем Силвия отдавна е име в родния футбол - след като игра дълги години с капитанската лента в най-успешния женски отбор у нас - този на Национална спортна академия, а малко и в Испания, тя застана на скамейката. С много воля и инат дори, Радойска пое и по трудния път в науката - стана преподавател в катедра "Футбол" в НСА, където вече е главен асистент. В Спортната академия тя разкрива тънкостите в треньорската професия на момчетата и момичетата, решили да поемат по този път. Освен това притежава UEFA “А” лиценз за треньор по футбол.
От две години Силвия Радойска е начело на женския ни национален отбор, който преди няколко дни завърши на второ място в международния турнир, който се проведе на базата в Бояна. "Лъвиците" спечелиха с 3:0 срещу Литва и отстъпиха с 0:1 на Косово. През февруари пък надвиха Хонконг (2:0) и Северна Македония (2:1), а загубиха пак от Косово (1:2) на подобна надпревара в Турция. Три победи от пет мача изобщо не е лошо постижение за отбор, който дълго само броеше попаденията във вратата си.
"Тези мачове в последните месеци бяха много важни за отбора. Вече виждам вяра в момичетата, че и ние можем не само да сме равностойни съперници, но и да печелим. Няма как да израстваш, ако трупаш загуба след загуба и то с разлика. Досегашната ни роля на аутсайдер е много демотивираща. Играехме с много силни отбори и беше невъзможно да постигнем нещо. Никак не е полезно да те бият с разлика всеки мач. Освен това в продължение на седем години нямахме национален отбор и в този период изпуснахме много качествени футболистки. Затова съм щастлива, че от есента стартира и Лига на нациите при жените. Ние ще сме в последната група, което означава, че ще играем с отбори от нашата черга, а това ни дава реална възможност да мислим за победи и за изкачване в по-горна дивизия.
Другото, което ме радва е, че мъжките отбори в елита у нас вече ще са задължени да имат отбори в женското направление. Това е изискване на УЕФА, но в в Италия и Испания вече дава резултати и дано се получи и при нас. В тези страни медиите обърщат сериозно внимание на женския футбол, има и пиар агенции, които работят за това.
Със сигурност един от големите проблеми на женския футбол е ниското ниво на вътрешното ни първенство, в което много отбори играят с девойки. Колкото и странно да звучи, качеството в третото ниво на Италия е по-високо. Изпробвах близо 50 футболистки и сега имам на разположение едно ядро от 25 -30 момичета, които вече са наясно какво се изисква, какво се работи. Другият проблем, с който се сблъсквам е, че някои не ги освобождават от работа за лагерите на националния отбор", обясни за Gong.bg Радойска.
Прави впечатление, че напоследък все повече момичета заминават да играят в чужбина, най-вече в Италия, където женският футбол е на пет нива. В Серия А се подвизава само звездата на нашия тим - петкратната Футболистка №1 на България - Евдокия Попадинова, която носи екипа на Сасуоло, а преди това и на Наполи. Преди време там беше и Футболистка №1 а България за последните две години - Симона Петкова, която игра за Пинк Бари, Емполи и Сан Марино, а сега е в швейцарския Аарау.
Останалите момичета играят в третото ниво, което обхваща три групи по 16 отбора. В Оробика Бергамо са Лора Петрова, Ивана Найденова и Димитра Иванова, в Матера Чита Саси - Александра Янева и Гергана Илийчева, а Яница Иванова е в Реал Меда. Още две от националките се подвизават зад граница във втородивизионни отбори - Леонора Желева е в Депортиво Паркесол (Испания), а Катрин Караджов във френския Орву.
Селекцията е един от най-важните процеси в националните отбори и затова Силвия Радойска ежедневно следи състоянието на момичетата, а гледа и техните срещи.
"Всички мачове в страните, в които играят нашите момичета, се излъчват в интернет - било то в ютюб канали или фейсбук страниците на клубовете. Държа постоянна връзка с тях, както и с един италианец, който помогна за трансферите. Редовно получавам информация и за резултатите им от функционалните тестове, както и от GPS-системите по време на мачовете. Може и да звучи странно, но в клубовете в Италия, дори и в третото ниво се работи доста професионално. Освен това срещите се следят много внимателно от клубовете в Серия А и Б, което дава шанс на момичетата да бъдат забелязани", сигурна е треньорката на "лъвиците".
Най-новото име в националния отбор е това на Катрин Караджов, която е родена, живее и играе във Франция, но родителите й са от Разлог. Дебютът й бе при победата над Литва, в който вкара и гол. 24-годишната нападателка е минала през девическите отбори до 17 и до 19 г. на "петлите", има участие и на европейско първенство. Не стига до женския тим на Франция, но пък облича екипа на България. А главният "виновник" това да се случи е на един от героите от САЩ 94 - Ивайло Йорданов, който сега е помощник-треньор в младежкия ни национален отбор.
"Катрин е много силен състезател. В момента не е в най-добрата си форма, тъй като миналата година е претърпяла операция на коляното, но притежава страхотни качества. Говори перфектно български, вписа се много бързо в колектива и показва огромно желание да играе за националния отбор. Освен че играе футбол, работи и като кинезитерапевт в студио във Франция и си взима отпуск, когато България има мачове", разкрива Радойска.
Преди 1,5 г. екипа на "лъвиците" облече друга "чужденка" - 28-годишната Десислава Дюпюи, която е родена във Варна, но е осиновена от американка и израства във Вирджиния. След като прави добра кариера в университетския футбол в САЩ, тя се мести в Европа - първо е във френския Амбили, след това играе във Верона и Фиорентина, а от 2021-а е в Швеция.
"Деси не успя да се впише в средата, може би една от причините е, че не знае български език. Няма спор, че е добра футболистка, но това не е достатъчно. Игра в няколко мача, но последните пъти отказва по разлини причини - контузии, неразположения. Насила не трябва се случват нещата и затова я попитах директно дали е мотивирана да играе за България. И тя изпля камъчето - иска да е здрава и да е титуляр в клуба, който й плаща заплата. Ще видим какво ще се случи, следя я, може за в бъдеще пак да бъде извикана", обясни Радойска.
Освен в НСА и националния отбор, Силвия Радойска носи и трета диня под мишницата си - работи във футболен клуб Витоша 13 като спортен директор. Категорична е обаче, че не иска да е треньор на момчета или на мъже.
"Нямам амбиции да се пробвам в мъжкия футбол, нито дори в юношеския, въпреки че с момчета се работи по-лесно. Те са много по-изпълнителни, по-дисциплинирани в сравнение с момичетата. Иначе никога не съм имала притеснение как гледат мъжете на мен във футбола. Може би защото ми показват респект и уважение. В последните две години нямам ангажименти в Треньорската школа, но преди това дълго време бях лектор на курсовете за лицензи "С" и "Б". Като треньор искам да се развивам постоянно. Изкарах курс на ФИФА за треньорско развитие, през юни в Айндховен ще премина ново подобно обучение, само че на УЕФА", обяснява тя.
Силвия разкрива и различията между мъжкия и женския футбол.
"На първо място във физиката, но това се отнася за всички спортове. В техническо отношение мъжете са много по-добре подготвени, което пък затруднява работата за тактика с жените. В Германия например няма такава голяма разлика, защото момичетата започват да тренират редовно от ранна детска възраст, като играят и много мачове", сигурна е тя.
Средната възраст на националния ни отбор е 23,6 г. Само вратарката Роксана Шахънска е навършила 30 години, а другите по-опитни са Симона Петкова (29 г.) и Николета Бойчева (28 г.).
"Младостта ми дава увереност, че отборът има бъдеще. Както и представянето на девойките до 19 години, които играха в елитния кръг на квалификациите за Евро 2023. При тях има много талантливи момичета, от които шест вече са готови и за женския тим. Седем от футболистките в тази възраст играят в чужбина, като някои от тях са израснали зад граница, а други учат там", обясни Радойска.
Има и един много интересен факт около националния тим. Преди всеки мач "лъвиците" се събират в кръг на терена, прегръщат се и изкрещяват в един глас фразата, която обединява този отбор: "Един отбор! Едно сърце! България!".
Коментирай