Нападателят Димитър Бербатов даде интервю, в което говореше за новата си книга. Най-добрият стрелец на България за ХХI-и век довери, че е преминавал през много трудности, които обаче са го изградили като човек с годините. Бербо се върна и към първите си стъпки във футбола, както и колко точно впечатлен е от мениджъра му в Манчестър Юнайтед Алекс Фъргюсън.
„С никой не споря със заглавието на книгата ми, освен със себе си. Как да се случват нещата, за да бъда доволен от себе си. Имало е през годините хора, които да ми дават съвети. Не близки до мен, а това е отговор, че винаги съм правил нещата по моя начин, а не да удовлетворя на някой друг желанията. Както интуицията ме е водила и в повечето случаи се е случвало, както аз искам. Имало е и грешки, което го е правило малко по-болезнено, но..”, бяха първите думи на Димитър Бербатов пред предаването „Панорама” по БНТ.
„Аз съм към края на нещо, което правя в последните 20 години. Винаги е тъжно, когато човек завършва нещо такова, но при спортиста е неизбежно, малко умираш. Няма да бъдеш част от колектив, който дълги години си бил, емоции, стреса… Свършваш едно, но вратите за други неща се отварят. Или ти самият ги отваряш, ако трябва ще ги събориш”.
„Хората ме свързват с футбол, което понякога е малко досадно. Не съм само футбол, футбол, футбол. Интересувам се от много неща, уча се. Аз имам своите си мечти. Хората казват, че добре анализирам играта, а това може да е знак да стана добър мениджър. Всеки си мисли, че може да е такъв, но не е точно така”, продължи Бербатов.
„На мен ми носи удоволствие спомените, както и головете, но това е зад мен. Аз гледам напред. Ще опитам нещата, които съм правил, ако се стигне до ролята ми на мениджър или ръководител, да се опитам да го предам с думите си на друг, тъй като трябва да си психолог. Медиите имат оценка за мен. Всеки си носи емоциите и ги изразява по различен начин. Аз от малък съм научен да се оправям сам и съм самодостатъчен на себе си на моменти. Дори, ако искате егоист. Това ми е помагало в тежките ситуации и сам да се справя с тях. Проявявал съм характер в много трудни моменти, може би невидни за всички. Правил съм го вкъщи, далеч от хорските очи. На терена много хора, които са ме гледали, са виждали как съм викал по съотборниците ми, което влиза в емоциите на човек”, продължи най-големият български нападател в новия век.
„Аз съм доста агресивен и това е грешката на хората в мнението за мен. По тази логика Меси да не е Меси, но той е най-добрият играч, който е съществувал някога. Хората разбират грешно нещата, но щом аз съм го направил така, то значи е възможно. Ние сме малка държава, но явно успях и стигнах най-високия връх. Всеки може, но е различно”, допълни Бербо.
„Хората, които ще прочетат книгата, ще разберат много за мен. Много биха се припознали с нея, всеки минава през борби. Книгата ми не е само за хората във футбола. Дори хора извън спорта. Спомням си, като влязох в офиса на Сър Алекс Фюргюсън имаше тонове автобиографии на бюрото му. Например Наполеон. Учеше се от всички, за да можеш да контролираш своята армия”.
„Не е безпощадна българската публика. Навсякъде феновете са взискателни, но ние сме на Балканите и сме по-темпераментни. Някога взискателността е по-малка тук, което за мен не е правилно, но навсякъде е едно и също поведението на хората”, продължи Димитър Бербатов.
„Мисля, че българите уважават звездите си или ми се иска да го вярвам. Когато човек е успял с таланта, който има, тогава няма как, дори и да не го харесаш, да го принизиш. Така трябва да е. Мненията ми за пропуска срещу Левски бяха жестоки, това е недопустимо. Бях човек точно тръгващ във футбола и няма как да го забравя. Това ми е помогнало обаче да се изградя. Ако не беше това, то нямаше да мога да постигна това, което направих досега”, продължи Бербо за един от тежките си мигове в кариерата си.
„Не искам да вярвам, че българите сме индивидуалисти. В моя спорт не може да си такъв. В отборите, които съм бил, сме били колектив. Винаги е имало търкания и пререкания, но не смятам, че ние сме такива. Като всички хора си имаме своите минуси, но това е нормално”.
„И пропуск на терена и лъжите за мен, са еднакво неприятни. Когато бях по-млад, интернетът не бе толкова развит и хората не четяха толкова много. Аз съчувствам на сегашните футболисти. Няма как сега да не влезнеш в социална мрежа, а това ти играе на психиката. При себе си се научих да не обръщам внимание. Пропуск, лоша дума, измислици, но това е част от живота”, каза още бившият нападател на Байер Леверкузен и Манчестър Юнайтед.
„Много неща не знаем за известните хора. Ако не бях написал книгата хората нямаше да разберат какъв съм. Сега няма да е на 100%, но ще е повече. Да твърдиш, че познаваш някой много добре, то трябва да спиш в неговата къща. Имал съм възможността и щастието да се сблъскам с велики играчи. Много трудно да им влезеш в обкръжението им. Играта е много по-голяма, но трябва да знаеш как да я играеш”, довери още Бербатов.
„Бил съм свидетел на ситуации, които се потвърждават с думите ми, но моментите на терена са ми помагали пак, свървашайки работата си. Идва следващия мач. Трябва да имаш хора до теб, които те възприемат такъв, какъвто си. Дължа всичко на себе си и на близките ми. Аз съм знаел кога е било окей и кога не. С помощта на новите хора, семейството, децата – тези неща играят много важна роля”.
„Всеки мои познат носи удивителност в себе си. В живота, кариерата. Това ще доведе до възможност да се срещнеш с много хора, на които трябва да имаш усещането как да се държиш и да вземеш съвет. От всеки можеш да вземеш нещо, дори от тези, които не заслужават вниманието ти. Какво да не правиш и как да не го правиш…”
„Когато видиш по-успешни хора, футболисти, бизнесмени, то мирогледът ти става по-голям. Не мисля, че рисуването ми е пречило. Когато е трябвало съм поставял хора на мястото им, както мен самия са ме поставяли. В отборите, които съм бил, противопоставянето бе ежедневие. Трябва да имаш голямо его, което да го отстояваш. На терена, съблекалнята, за каквото и да е.. Не трябва да се сърдиш на малките неща. Конкуренцията ме е движила през целия ми живот. Докато рисувам се отпускам и се вглъбявам в мен. Не съм имал възможност последно време, тъй като имам ангажименти. Това е нужно разтоварване”, каза още някогашният нападател на Тотнъм.
„Не мога да определя с какво съм най-щастлив от моята организация. Всички се подкрепяме и опитваме да направляваме децата към правилна насока. Да дадем правилните съвети, когато някой има нужда от тях. Гордеем се с всички. Моята спортна амбиция и злоба се опитвам да го придам на децата, и като ги срещна им казвам винаги да се върнат първи, на каквато и да е надпревара. Нека станат хора, пък докъде ще стигнат.. В Благоевград и ЦСКА ми дадоха инерцията и ме бутнаха в правилната посока.
„Днешният футбол се развива напълно нормално и всички трябва да се променяме. Адаптираш се, това е бизнес, който е много голям. Играчите получават големи пари, а това е част от спорта. Затова казвам в България на момчетата да работят. После ще отидеш в чужбина и ще разбереш какво значи наистина да си успял. Това е модерният футбол и няма място за чудене. Има във футбола хора с много голямо его, със заслужили успехи, и трябва да се отнасяш към тях по определен начин. Всичко това е нормално и трябва да го приемем. Фъргюсън беше невероятен в това нещо, след като се адаптираше към всички, дори в персоналните разговори и изказа”.
„Аз съм правил неща, които не мога да кажа на някое дете да ги прави, но времената бяха различни. Надявам се книгата да научи на нещо хората. Винаги съм насреща, ако някое момче, дете иска съвет от мен, аз ще му го дам”.
„Ако не вярвах, че българите не можем да го направим по нашия начин, нямаше да съм тук. Аз съм тук и искам да дам примера, че щом аз съм успял, всеки може да го стори”, завърши Димитър Бербатов.
1Коментар