Бразилецът Ели Маркес е чужденецът, играл за най-много отбори в родния елит - 7. След него е сънародникът му Дани Моралес, който е обличал екипите на шест тима у нас. Ели Маркес игра в Беласица, ЦСКА, Черно море, Славия, Светкавица, Пирин ГД и Етър. Отделно беше и в Локо Пд, но там игра само в Европа, не и в първенството. Иначе Ели Маркес рита още в „Б“ и „В“ група, като мина през Монтана, Пирин ГД, Банско, Оборище Панагюрище, Пирин Разлог, Черноморец Балчик и Ботев Нови Пазар. След края на кариерата си той остана да живее и работи в България, а не се прибра в родината си. През есента да кратко бе треньор на юношите на ЦСКА 1049 до 17 г. В студиото на „МачКаст“ той разкри с какво се цанимава в момента и си припомни интересни моменти от кариерата си.
 
- Ели, с какво се занимаваш в момента?
- Работя в една мениджърска агенция, която е на името на жена ми. Вече седем години се занимавам с това. Сега направихме една връзка в Португалия, която стана по-официална. Опитваме се да докарваме качествени португалски футболисти за първенствата в България, Румъния и Турция.
 
- Кои са твоите момчета в родния футбол?
- Имаме шестима наши играчи в родния елит. Трима в елита и трима във Втора лига. Става дума за Касиано Бузон и Уилям Фонкю в ЦСКА 1948, както и Марсио Роса, който е вратар в Хебър. Във Втора лига са Лукас Кардосо в Добруджа, Лукас Гроси в Беласица и съвсем скоро ще бъде обявен още един. 
 
- Трудно ли е?
- Да, много е трудно. Изискванията са високи и трябва да се намерят точно конкретни футболисти. Играчи, които да вършат работа на клубовете. Трябва да се работи доста, за да се намерят точно определени играчи.
 
- Как е животът в България и защо реши да останеш? Кога точно сложи край на своята кариера като футболист?
- Играх професионално до 36 години. След това ритах за удоволствие на аматьорско ниво. Колкото до оставането ми в България, мисля, че най-вече го направих заради моето семейство - жена ми и децата ми. Те ме мотивираха да остана. България е много красива и спокойна държава. Най-много обичам това спокойствие и природата. Много неща, които могат да се правят тук, не могат да се правят в Бразилия. Тук съм много по-спокоен, когато децата ми са навън.
 
- Имаш две деца, които тренират в ЦСКА 1948. Как се казват? 
- Лука е големият ми син. Той е на 14 години и играе като вратар. Алекс е на 8 години и иска да е като мен. Добре, че не избра да застане под рамката на вратата, защото двама щяха да са много (смее се).
 
- Как се запознахте с жена ти? 
- С Калина се запознахме във Варна. Историята е много приятна. Аз играех в Беласица, а тя живееше в Гоце Делчев, но учеше във Варна и там се запознахме. Заедно сме от 14 години. 
 
- Как се стигна до твоето идване в България и Беласица?
- Много бързо се случиха нещата. Един техен агент е отишъл на мач в Бразилия да гледа друг футболист, но е харесал мен. Така на 20 години дойдох тук. Не се уплаших. Тогава играех в Бразилия и бяхме първи в класирането, но заплатите се бавеха с 2-3 месеца. Беше трудно. Казах на президента на клуба, че ако имам оферта, ще тръгна и така се озовах в България. 
 
- Какви бяха първите ти впечатления от страната ни?
- Беше през лятото и отидох в Банско на подготовка. Направи ми впечатление, че е топло като в Бразилия. Дойде зимата и ми беше доста трудно. Дойде и депресия, но знаех какво искам и как да го постигна. Исках да се развивам като футболист и изтърпях всичко.
 
- Периодът ти в ЦСКА е най-паметен. Как стана този трансфер и как те привлякоха?
- Имаше нещо интересно, което не съм разказвал. Трябваше да играя в Левски. Обаче нещата в последния момент се промениха и отидох в ЦСКА. Тогава начело на Левски беше Станимир Стоилов. Направих много силен мач и ме хареса. От ръководството ми казаха да продължавам така и нещата ще се случат и ще стигна до трансфер. Случиха се някои неща между двата клуба. Искаха ме под наем, но от Беласица не ме пуснаха заради случай с Диано, който отиде от Петрич в Левски под наем, но не игра. В последния момент от ЦСКА платиха трансферната сума и така отидох там. 
 
- В ЦСКА работи с Димитър Пенев. Разкажи ни за някоя интересна история с него?
- В ЦСКА беше много интересно. Бяхме добър отбор. Имаше голяма конкуренция. Имаше силни чужденци и силни българи в състава. Има много истории с Димитър Пенев. Той постоянно ни бъркаше с Маркиньос. На Маркиньос жена му беше бременна и след като роди, му дадоха няколко дни почивка. И аз като минах в един от дните покрай Пенев, той се обърна към мен и ми каза „Марки, трябва повече да тренираш. Жена ти вече роди и трябва да си гледа детето!“. А всъщност Маркиньос беше в почивка (смее се). Той постоянно ни бъркаше. Много са смешните истории. Димитър Пенев е един много свеж и позитивен човек. Знае как да мотивира всеки.
 
 
- След това работи и с Любо Пенев?
- Той е най-добрият треньор с който съм работил в България. Имаше идея и разнообразни тренировки. Държеше много на дисциплината. За мен беше голям опит. А и освен това знае испански език и се разбирахме лесно. Караше ни да говорим на български език на терена и искаше да го научим, но извън терена си говорехме на испански. Той ми помагаше много. 
 
- Кой мач с ЦСКА няма да забравиш?
- Дебютирах с гол, но не бих казал, че е незабравим, защото не спечелихме. Може би този срещу Спартак Варна на „Армията“. Спечелихме с 3:0. Играхме много силно. Беше трудно. Аз с ЦСКА нямам загуба като домакин. 
 
- Какво би казал за феновете на ЦСКА?
- Публиката на този клуб е различна. Когато казвам, че нямам загуба на „Армията“ с фланелката на ЦСКА, феновете също имат заслуга за това. Винаги излизахме за победа и те ни мотивираха още по време на загрявките преди мачовете. Когато започнат да пеят ни мотивират много! Публиката на ЦСКА е най-добрата в България. 
 
- Кога научи български?
- Аз научих българския от съблекалнята. Започнах да уча и да говоря по-правилно, след като се запознах с жена ми. Когато децата се родиха и започнаха да ходят на училище, също научавах нови думи. Тогава трябваше вече да говоря по-правилно. Около семейството ми стана по-лесен за научаване българският език. В началото ми беше много труден. 
 
- Кои са ти били най-близките футболисти през годините?
- Във всеки отбор оставях много приятели. Познавам много хора. От времето в ЦСКА например още си контактуваме с Кирил Котев. С Бранеков също. Жоро Илиев от времето ни в Черно море. Имам много приятели и няма да мога да ги изредя всички. От Бразилия контактувахме и продължаваме с Маркиньос и Адемар. Времената бяха различни. 
 
- На колко години започна да играеш по-сериозно футбол?
- На 12 или 13. Нямаше мобилни телефони и по цял ден играехме с топката. 
 
- В Черно море работи с Никола Спасов, лека му пръст, там как се чувстваше?
- Варна е любимият ми град. Черно море има много верни фенове. Мястото, където бях най-щастлив, беше именно Варна. Там работех по-спокойно и се случиха много неща за мен. Красив град е Варна, а престоят ми на „Тича“ винаги ще го помня с усмивка. Там беше страхотно.
 
- Играл си още за Етър, Славия, Монтана, Локо Пд, Светкавица Търговище... Къде не се чувстваше добре?
- Трудно ми беше в Етър. Това може би беше грешка. Имах още един вариант, но избрах Етър и вероятно сбърках. Трябваше да направя пауза за цели шест месеца, защото имах проблеми с Локо Пд.
 
- Игра в доста отбори по аматьорските дивизии...
- Да, там също играех. Имаше много момчета, които играеха с мен във „В“ група, а после в елита. Младите взимаха от моя опит. В Оборище Панагюрище беше приятно. Там останах четири години. Това е малък, но много интересен град. Харесваше ми.
 
- Семейството ти винаги ли е с теб?
-Да, където и да играя, са с мен.
 
- Ходите ли си в Бразилия?
- Да, аз си ходя често. Децата ми и жена ми са били там веднъж.