Един от най-великите баскетболисти в историята Коби Брайънт обяви раздялата си с професионалния спорт с великолепна поема, с която сподели чувствата си, взимайки важното решение още преди края на сезона.

Скъпи Баскетбол,


От момена, в който започнах да обувам чорапите на баща си и да стрелям въображаеми победни стрелби,

знаех, че едно нещо е истинско: Влюбих се в теб.

Любов толкова дълбока, че ти дадох всичко -

от моя мозък и тяло, до духа и душата ми.


Като момче на 6 години, дълбоко влюбено в теб, никога не видях края на тунела.

Видях само себе си, тичайки навън.


И така аз тичам. Тичам по всяко игрище и след всяка загубена топка заради теб.

Ти поиска моят хъс, аз ти дадох сърцето си.


Играх през пот и болка, не заради предизвикателството, а защото ти го изиска. Направих всичко за теб.

Защото това се прави, когато някой те прави толкова жив, колкото ти ме накара да се чувствам.


Ти даде на едно шест-годишно момче неговата "езерняшка" мечта и заради това винаги ще те обичам.

Но аз не мога да те обичам така вманиачено още дълго. Този сезон е всичко, което все още мога да дам.

Моето сърце може да поеме ударите, съзнанието ми може да понесе трудностите,

но тялото ми знае, че е време да кажа сбогом.


И това е ОК. Аз съм готов съм да те пусна. Искам да го знаеш сега,

за да можем и двамата да се насладим на всеки момент, който ни е останал заедно.

На хубавото и лошото. Дали сме си толкова много, всичко, което имаме.


И двамата знаем, че независимо какво ще правя след това,

аз винаги ще бъда онова дете.

С опънати чорапи, кошче за боклук в ъгъла, 5 секунди на часовника,

с топка в ръце. 5 ... 4... 3... 2... 1.


Ще те обичам винаги,

Коби