4 победи в 7 мача. Толкова са необходими, за да влезеш в историята. Титла за Кливланд ще бъде първа за града изобщо. Ще бъде и трета за ЛеБрон Джеймс. А най-големите му критици, ако още ги има, ще трябва да замълчат поне през лятото. Втора поредна титла за Уориърс (след 73-9 в редовния сезон) ще даде началото на нова дискусия: нарежда ли се сегашният тим на Голдън стейт сред най-великите за всички времена? А повечето цифри и специалисти вероятно ще потвърдят това.

Само 4 победи. Излгеждат толкова близо, но няма да ви се вярва колко далеч са всъщност. За нас феновете, за медиите и най-вече за самите играчи и отбори този четвъртък (нощта на петък българско време) започва голямата война. Това, което всички очакваха миналата година. Голдън стейт срещу Кливланд: Епизод 2. Епизодът обаче е много различен от първия. Уориърс се класираха изключително трудно за финала. Отборът оцеля в тежки плейофни ситуации, но на моменти не игра онзи баскетбол, който очакваха мнозина след редовния /рекордния/ сезон. Кливланд вече е в пълен състав. Краката на Кайри Ървинг са здрави, Кевин Лав няма проблем с рамото, а Джей Ар Смит играе най-добрия си баскетбол като комбинация от процент стрелба, качество в защита и най-важното – постоянство. Май пропуснахме някого….Ааа да – Леброн Джеймс – шести пореден и общо седми в кариерата финал за крилото, което играе ефективно на 4 позиции в съвременния баскетбол. По всичко изглежда, че силите са напълно изравнени. Но кой ще спечели??

Мога да напълня следващите редове с общи приказки от рода: „титлата ще отиде при този отбор, който я иска повече“…или „Ако Стеф и Клей си вкарват стрелбите….“ Но това не са баскетболни анализи. Това са общи приказки. А следващите редове се облягат на цифри, факти и логики.

Изглежда финалната серия ще бъде решена от детайли. От треньорски решения. От характер, но най-вече от чисто баскетболни компоненти.

Затова няколко важни сравнения и изводи, които най-късно на 19.06 вероятно ще са донесли 70-ата юбилейна титла в Oracle или Тhe “Q”.

Гардовите линии:

КЛИВЛАНД

Кайри Ървинг и Джей Ар Смит правят фантастични плейофи. Ървинг може и да не е най-силен в организацията на постепенно нападение, но с плеймейкърските качества на ЛеБрон, изглежда все по-уверен в усета си кога и как да атакува. С 48% стрелба от игра и над 45% от тройката, гардът вкарва по 24.3 точки средно на мач в плейофите и има по 5.1 асистенции на мач. Отлична работа!

Партньорът му в backcourt-а на Кавс – Джей Ар Смит най-накрая намери своя ритъм. Изключително надарен стрелец и играч като цяло, Смит винаги е страдал от липсата на постоянство. Плейофи 2016 ни показват този атакуващ гард, който всички в Охайо искат да виждат. Смит стреля по-добре от тройката, отколкото от игра (46.2% срещу 45%), но голямата разлика идва и от невероятното му старание в защита. Никога не съм виждал Джей Ар Смит толкова фокусиран в защита, а трябва да отчетем, че в нападение той допуска по по-малко от 1 грешка средно на мач. Общият му коефициент +/- за тези плейофи е +10 (по-висок от този на Кайри Ървинг)

ГОЛДЪН СТЕЙТ:

Стеф Къри и Клей Томпсън са най-добрата гардова двойка в лигата. Точка.

Клей Томпсън вкарва повече в елиминациите, отколкото в редовния сезон, което е доказателство, че е взел своите поуки от миналата година. Героизмите на Томпсън в мач №6 от финалите на Запад ще останат в историята (рекорд от 11 тройки в плейофен мач), а освен това са основна причина да не видим Оклахома Сити на финал срещу Кливланд.

Стеф Къри мина през много. Контузия в глезена, после в коляното, подут лакът на стрелящата ръка, три седмици без мачове в разгара на елиминациите, но отново се изправи високо. Далеч над своите 191 сантиметра. Какво показват цифрите обаче: В плейофите Къри стреля под обичайния си процент от игра. С 6 мача по-малко от съотборниците си той има 45.8% от игра и 40.7% от тройката. Грешките средно на мач са малко над 4, а впечатляваща е борбата – 5.9 средно на мач. При лимитиране на грешките и добро здраве няма никакви поводи за притеснение що се отнася до играта на splash brothers.

От пейката за Кливланд:

Матю Делаведова показа, че може да се разчита на него още на финалите миналата година. Продължава да подобрява стрелбата си от тройката. Иман Шъмпърт ще бъде в ролята на Андре Робърсън от финалите на Запад. Защита, защита и пак защита. Шъмпърт стреля 47% от тройката в тези плейофи, но при много малко опити средно на мач. Ако запази ефективността си ще бъде от страхотна помощ на отбора си, тъй като очаквам повече отворени позиции за него в серията. Не бих се изненадал в даден момент от финалите да видим и ветерана Мо Уилямс в действие. При травми или лошо стечение на даден мач ще проверим в какво състояние е ветеранът, който играе и на двете гардови позиции и е повече от опасен стрелец.

От пейката за Голдън стейт:

Шон Ливингстън, Леандро Барбоса и евентуално някоя и друга минута за Кларк. Това са опциите за Стийв Кър. Ливингстън свърши страхотна работа, докато Къри беше контузен. Освен нетрадиционен ръст за плеймейкър, той има изключително високо баскетболно IQ, но ще трябва да бъде по-ефективен и по-агресивен срещу Кливланд, отколкото го видяхме срещу Оклахома.

Място за развитие

Кавс: Кайри Ървинг стреля с 10 % по-слабо от тройката и 5% общо от игра, когато Кавс гостуват. За да стане шампион, Кливланд ще трябва да спечели теоритично веднъж (на практика вероятно два пъти) в Оукланд и ще се нуждае от най-силния Ървинг, който някога сме виждали.

Място за развитие

Уориърс: Западните финали не бяха най-силната продукция на Ливингстън, така че очаквам от него и Барбоса да бъдат постоянно готови за малко, но силни минути. Голдън стейт е по-измореният тим. В края на сезона преследваше рекордните 73 победи. В плейофите изигра повече мачове и имаше по-малко дни за почивка. Стийв Кър с радост би разчитал на по-широка ротация(особено при гардовете) затова Ливингстън и Барбоса трябва да бъдат изключително ефективни, за да се намерят минути за почивка на Къри и Томпсън.

ПРЕДИМСТВО ПРИ ГАРДОВЕТЕ:

Във всички линии силите са изравени, но при всички положия предимството тук е за Уориърс. Къри и Томпсън са двама от най-добрите стрелци за всички времена, и докато някой не ги надиграе, splash brothers накланят везните към Оукланд.

КРИЛА:

Когато говорим за типични крила – те не са чак толкова много в двата състава. Затова няма и да ги разделям по отбори. ЛеБрон Джеймс е най-добрият на тази позиция от години, а и в топ 3 за всички времена. Зад него в ротацията виждаме най-често ветерана Ричард Джеферсън. Типичните „3-ки“ за Голдън стейт са Харисън Барнс, Андре Игуадала и Брандън Ръш. Последният играе малко, а шампионите ще разчитат на девиза си „Strenght in numbers”.

Място за развитие

Кавс: За Кливланд важен е моментът, в който ЛеБрон минава на тежкото крило в ниската петица на отбора. Тогава комбинацията от Шъмпърт и Смит(Джефесън и Шъмпърт/Смит и Джеферсън) ще трябва да бъде много ефективна, особено в защита.

Място за развитие:

Уориърс: Всички помним невероятната работа, която свърши Андре Игуадала през миналогодишните финали, както в нападение, така и в защита срещу Джеймс. За втора поредна титла Уориърс ще имат нужда и от по-силен Харисън Барнс. Стартиращото крило не започна в седмия мач срещу Оклахома и трябва да има едно наум. Договорът му изтича, спекулациите се въртят с всичка сила, но Барнс трябва да се рефокусира върху играта. С 8.9 точки средно на мач в плейофите той прави крачка назад от редовния сезон от близо 3 точки средно на мач. Неговата работа в защита, агресия в нападение и ефективност от тройката(или липсата им) могат да се окажат X factor в тази серия.

ПРЕДИМСТВО ПРИ КРИЛАТА: Андре Игуадала е невероятен защитник. Повече от способен реализатор. Има добри организаторски качества. Барнс ще подпише следващия си договор за мноо-ооого пари, където и да е това. Но нито един не влиза в категорията на ЛеБрон Джеймс. След героизмите на „краля“ от загубените финали преди година само си представете мотивацията му за реванш сега. Тук предимството е за Кливланд.

Тежки крила и центрове:

Кливланд: Стартиращи на позиции 4 и 5 са Кевин Лав и Тристан Томпсън. Лав стартира феноменално плейофите и беше порсто специален срещу Детройт и Атланта. Ефективността му падна срещу Торонто, за да видим 39% стрелба от игра и 44.6% от тройката за 17.3 точки средно на мач. Близо 10 борби средно на мач са стабилен показател, но определено в лигата на “makes and misses” ефективността при стрелбата му ще е решаваща. Ако се върне към представянето си от първите два кръга на плейофите, Кевин Лав ще осигури дълги и тежки вечери за „четворките“ на Уориърс. Тристан Томпсън прибра 82 милиона долара за 5 години с последния си договор, но когато видим 4.9 точки и 8.4 борби средно на мач за плейофите ни се иска да изкрещим: „ЗАЩОООО?“ . Един от най-добрите борци в нападение трябва просто да доминира в борбата и под двата коша, както и в защита, за да сложи край на приказките за парите, които получава. А и, разбира се, най-важното – да даде шанс Кавс за първа титла.

Голдън Стейт:

На високите позиции тук стартират Дреймонд Грийн и Андрю Богът. Проблемът с австралиеца е да отгатнем кой Богът ще видим в тази серия. Ако е този от петия мач срещу Оклахома – чудесно за Уориърс. Ако е този от шестия – проблем. Ясно е, че на 213 сантиметровият център не се разчита много в нападение. Той има средно по 5 точки на мач в плейофите, но може да е изключително полезен, ако сам си създаде повече ситуации за атака към коша. А това може да стане само с борби в нападение и добра игра на pick-n-roll. За да е още по-полезен обаче, трябва да изчисти от някой неточности най-силното си качество - играта в защита и да се фокусира върху борбата изцяло. Дотук е с 6.5 средно на мач в елиминациите, ако се приближи до двуцифрените – може да промени серията. И стигаме до Дреймонд Грийн. Наричат го „емоционалния лидер на Уориърс“. Напълно заслужено с оглед приноса му в последните две години. Точно емоциите обаче дойдоха в повече на Грийн срещу Оклахома Сити. Ако е фокусиран върху фундаментите в играта и силните си страни – борба, защита, организация – това е човекът, който може да донесе или загуби титлата извън познатите суперзвезди в двата тима.

От пейката за КЛИВЛАНД

Тук става интересно. Както се очакваше от мнозина, Чанинг Фрай се оказа златния трансфер в средата на сезона. Играе основно на позиция 4, може да пази противниковите центрове, но най-важното: Чанинг Фрай е най-добрият стрелец от тройката в тези плейофи. Къри, Томпсън, Дюрант, Смит…всички могат просто да завиждат на 57.8% стрелба зад линията. Всяка петица на Кливланд с участието на Фрай е кошмарна за съперника, а когато на игрището са още Джеймс, Ървинг и Смит, защитата(иска или не) просто трябва да остави чиста позиция на Фрай. В ротацията на Кавс при „големите“ е и Тимофей Мозгов. Той изглежда кара последните си дни като баскетболист на Кливланд, а при тенденцията за ползване на ниски петици и така наречения “small ball”, руснакът изглежда ще бъде с маргинална роля във финалите. Жалко, особено, когато се сетим за неговите изяви в миналогодишните финали, най-вече в първите полувремена.

От пейката за Голдън Стейт

Фестъс Езели, Мо Спейтс и Андерсон Варежао. В един класически прочит Уориърс имат човек повече в ротацията на „високите хора“ и това е предимство. За успех шампионите имат нужда от силни изяви поне на двама от трите си резервни варианта. Дали стрелбите на Mo’ Buckets ще са точни, дали нигериецът Езели ще играе на double-double ниво след Богът, или скритият коз ще бъде човекът, прекара близо 12 години в Кливланд, Андерсон Варежао…За Уориърс няма значение – ако двама от тримата доближат максимума от своя потенциал – това ще ги постави в отлична позиция за краен успех.

Място за развитие

Кавс: Вече стана дума за ефективността на Лав. Защитата и борбата на Томпсън са с ключова роля, но притесненията идват от евентуалната ниска петица на Кавс. Ще има ли стабилно присъствие в защита под коша, когато Кливланд играе без типичен център? Нито Лав, нито Фрай изглеждат като хора, които ще уплашат Стеф Къри, Томпсън и крилата на съперника от пробиви към коша.

Място за развитие

Уориърс: Такическата дисциплина при високите играчи на Уориърс ще е ключова. Богът, Езели, Варежао, че дори и Спейтс ще изпитват трудности, ако се наложи да гонят Лав и Фрай по периметъра. Човек не избира сам физическите си данни от Господ, нито баскетболните си умения след един определен момент от кариерата си. Но може да компенсира недостатъците си с интелект, позициониране и най-вече – усилия.

ПРЕДИМСТВО: Много ми се иска да намеря предимство на тези позиции в двата отбора. Хората на Кавс стрелят по-добре, а шампионите отново ще си кажат “strength in numbers”. Потенциалът тук наистина изглежда напълно изравнен и ситуацията е 50 на 50. В такива случаи обикновено печели този, който играе с повече разум и старание.

ТРЕНЬОРИТЕ (ТРЕНЬОРСКИТЕ СТРАТЕГИИ):

Когато Тайрон Лу замени Дейвид Блат бях скептичен. Когато завърши сезона и се оказа, че балансът му не е по-добър от този на предшественика му – останах скептичен. Когато видях как Кливланд играе в плейофите – бях длъжен да приема, че заслугата и на треньора е неоспорима.

Когато Стив Кър липсваше от пейката в първите 43 мача (операции на гърба), а Уориърс „пребиваха“ всичко по пътя си с Люк Уолтън, много хора си помислиха, че този отбор дори вече няма нужда от треньор. Естествено само освободените от часове по физическо могат да повярват в нещо подобно. Ролятата на треньора във всеки отборен спорт е фундаментална.

Интересно е, че в последно време се забелязва сериозно „освежаване на кръвта“ в гилдията. Показателно е, че начело на три от четирите най-силни отбора в плейофите са наставници, които нямат дори по 200 мача зад гърба си като старши-треньор в лигата.

Ако сравняваме Стийв Кър и Тайрон Лу – опитът генерално е на страната на Кър. Повече мачове като старши треньор. Повече големи двубои и финали като играч. Минал през всички позиции в лигата.(След състезателната си кариера беше телевизионен анализатор, а след това последователно консултант, генерален мениджър и президент на баскетболните операции за Финикс Сънс).

При изравнени сили в потенциала на състезателите тежките серии се решават обикновено от треньорските стратегии. От начинът, по който реагираш на силните изяви на съперника. Така наречените „adjustments”. Преведете го, както искате – регулиране, нагаждане, приспособяване.

Колко време в течение на мачовете ще се разчита на “small ball” и от двата отбора? Как ще се пази ЛеБрон? Откъде ще идва помощната защита срещу Джеймс? Ще видим ли зона срещу Кавс? Как ще се пазят стрелците по ъглите в нападението на Уориърс? Ще има ли “hack-a- Bogut/Thomson” стратегия? Много въпроси, чийто отговори ще видим в течение на финалите, а значението им ще се равнява на място в историята.

Предимството при треньорите? В моите очи – отива за Голдън стейт.Лична прогноза:

Постарах се да изградя този предварителен преглед на финалите на базата на баскетболни аргументи. Личните прогнози по-скоро внасят субективен фактор във всеки анализ. Към момента коефициентите на букмейкърите фаворизират Уориърс. И тъй като в последните две години броят на новите фенове на Голдън Стейт се увеличи драстично, ще напомня на тези, които планират залози – не забравяйте, че ЛеБрон Джеймс е готов на АБСОЛЮТНО ВСИЧКО, за да не загуби за пети път финална серия. Очакванията ми са за финали, които ще бъдат решени в шест мача, а хубавата новина е, че всички ще бъдат излъчени на живо в ефира на Diema Sport. Приятно гледане и нека баскетболните богове бъдат с вашия фаворит!