За всеки спортист, дори за най-великите, краят на кариерата е неизбежно събитие. То е нещо, от което не можеш да избягаш, без значение колко си бърз и силен, без значение в каква форма се намираш. Понякога примирението с тази мисъл не е лесно. Неслучайно сме виждали толкова много повторни (че и „потретни”) завръщания. Трудно е да се откажеш от нещо, което е давало смисъл и посока на живота ти за толкова дълъг период от време. Всъщност малцина са тези, които успяват да превърнат отказването, оттеглянето , сбогуването в нещо красиво.

Коби Брайънт без никакви уговорки е един от тях.

Точно преди 2 години знаменитият гард на Лос Анджелис Лейкърс разкри за намеренията си да се оттегли след края на сезон 2015/2016. Поемата „Скъпи баскетбол” разтърси милионите фенове по света, без значение дали те харесваха човека-оркестър за „езерняците”. „Това е всичко, което имам дам./ Сърцето ми може да понесе ударите./ Умът ми може да понесе усилието,/ но моето тяло знае когава е време да кажеш „сбогом”./ И това е окей./ Готов съм да те оставя”, написа най-добрият реализатор в цялата история на Лейкърс.

Тези стихове превърнаха остатъка от кампанията в нещо наистина красиво. Нямаше зала в НБА, която да не да дари с нужните овации ветерана, докато той отмяташе последните си появи на паркета.

А в модерната история на баскетбола са малко хората, които заслужават подобно отношение повече от Брайънт. 18-кратен участник в Мача на звездите, 15 пъти избиран в Идеалния отбор за сезона в НБА, 12 пъти попадал сред тима на Най-добрите защитници  и не на последно място – 5-кратен шампион. Това е само плъзгане по повърхността в 20-годишната кариера на стрелеца, който толкова дълго време диктуваше модата в лигата на извънземните.

Брайънт всъщност е първият гард в цялата история на НБА, който се радва на подобно дълголетие. Заради него той държи и рекорда за играч с най-много сезони, който е играл само за един отбор през цялата си кариера. Син на бившия баскетболист от НБА Джо Брайънт, Коби проблясва ярко още в училищните си години в Лоуър Мериън и попада в драфта веднага след завършването си. През 1996 година е избран от Шарлът Хорнетс под номер 13, които веднага го разменят в посока ЛА Лейкърс. Като новобранец Брайънт бързо си печели славата на майстор при забивките, като печели въпросния конкурс за 1997 година. Още във втория си сезон попада в Мача на звездите и дълго време зрелището не минава без негово участие.

Макар и в недобри отношения с Шакил О’Нийл, двамата са главните герои при трите последователни титли на Лейкърс в периода 2000-2002. През 2004 година центърът преминава в Маями Хийт, а тогава Брайънт взима диригентската палка. В сезоните 2005/2006 и 2006/2007 той е най-добрият реализатор в лигата. През 2006 година бележи рекордните за кариерата си 81 точки срещу Торонто Раптърс (второ най-добро постижение в рамките на един мач след легендарната стотица на Уилт Чембърлейн през 1962 година). През 2008 година  е избран за Най-полезен играч в  редовния сезон, но пък тимът му губи финала. Това не накърнява ни най-малко  амбициите на Брайнът – следват нови последователни титли (2009-а и 2010-а), като и при двете от тях той е избран за MVP на финалите.

На 34 години и 104 дни Брайънт става най-младият играч в историята на НБА, който достига 30 хиляди точки в кариерата си. На 1 февруари 2010 той задминава Джери Уест като реализатор №1 за Лейкърс. Блясъкът на Черната мамба се допълва и от двата златни олимпийски медала от 2008 и 2012 година, които завоюва с националния отбор на САЩ.