„Мисля, че го видях изписано на лицето му….” така започва коментарът на един от редовните автори в ESPN Ерик Нийл по повод контузията на Дуейн Уейд.

„За пореден път гледах повторение на момента, в който извеждат страдащия Дуейн Уейд и мисля, че проумях какво му е било в главата - „Може би това е краят. Може пръстенът да е само един. Пътят към титлата може да е затворен.”

Само преди няколко дни Маями изглеждаше сигурен в битката за нова титла в НБА. Е, трудно можеш да ги наречеш абсолютни фаворити, но поне можеше да си представяш как стигат до шампионските пръстени. Шакил се връщаше във форма, Дуейн Уейд си беше Дуейн Уейд т.е. Светкавицата. А ето едно грешно движение и…всичко свършва. Уейд е аут за седмици, а може би месеци. Шак е бледа сянка на себе си…Сега всичко е различно.

Уейд направи Хийт опасни. Той беше най-продуктивният играч в лигата. Той беше издръжлив и невъзмутим във важните моменти. Направо не ти се иска да се изправяш срещу някой като него. Някой, който дълбоко в сърцето си знае, че неговият тим е наистина „неговият” отбор. И може да звучи страшничко, но някой, който играеше все по-добре и по-добре.

Обвити в неговия талант и голямото му сърце Маями изглеждаха неизбежен фаворит. Без него приличат на….каша. За Маями Дуейн Уейд е като Стив Наш за Финикс. И Маями не просто ще страда от отсъствието на Уейд, а ще се мята като риба на сухо. Явно ще е грозно… Тъжна история наистина. И кой знае къде ще са Хийт следващия сезон, с Шак – една година по-стар и с Дуейн – опитващ се да си върне старата форма.

Биковете на Джордан и Пипан, спечелили шест титли за осем години и Лейкърс на Шак и Коби, взели три поред, сякаш правят триумфа в шампионата да изглежда лесен… Но разбира се, никак не беше така.

Биковете трябваше да оцелеят срещу Чарлз Баркли, Стоктън и Малоун, а Майкъл беше болен от грип. Лейкърс се изправи срещу Портланд и Сакраменто опитвайки се да овладее своите мразещи се две суперзвезди.

Пътят към титлата – независимо колко си добър, независимо колко отдадени са лидерите ти – винаги е някакво чудо. Просто нещата трябва да се случат. Частите трябва да си паснат перфектно. Но може би не трябва да даваме пример за евентуалното бъдеще на Маями с нещо случило се в миналото. Може би пред Хийт все още има дълъг път да извървят.

Може би рамото на Уейд ще оздравее бързо и той ще има достатъчно време да поведе съотборниците си отново напред. Не зная… Всичко, което знам е, че онова, което видях изписано върху разплаканото лице на Уейд беше нещо повече от болка. Нещо отвъд страха. Зърнах предела на възможностите му, нещо, което е извън контрол му и колко преходно е преследването на титлата.

И докато се чувствах ужасно за него, заради болката, която трябваше да изживее, видях и нещо друго. Нещо приятно. Нещо като признание. Осъзнах какво може да направи, когато е здрав. Той има в още по-голяма степен дълбокото ми уважение.

Както се казва: „Оценяваш в пълна степен какво си имал, едва, когато го загубиш”.