„Ако преброите броя на титлите и медалите от Олимпиади, Световни и Европейски първенства, няма съмнение, че Владе Дивац, роден на 3 февруари 1968 година в Приеполие, Сърбия е един от най-успешните баскетболисти за всички времена. На всичко отгоре и с великолепна кариера в НБА. И въпреки, че двадесет години е в баскетболния елит по света, на Дивац му липсва само едно нещо и това е титла в НБА. През 2001/02 неговият Сакраменто Кингс бе отборът, който играеше с най-голямо настроение в лигата и беше удоволствие да се гледа. Този сезон на финала на Западната конференция те стигнаха до 3-3 срещу ЛА Лейкърс. Седмият мач беше пред собствена публика, тъй като Кингс бяха с по-добро постижение от редовния сезон, но загубиха със 106-112. Лейкърс се класираха за финала в лигата и детронираха шампиона на Изток Ню Джърси Нетс с 4-0.

Дори без шампионски пръстен в НБА, Владе Дивац си остава един от най-великите европейски баскетболисти отвъд океана, един от пионерите в играта, стъпили на този континент. От 1985 до 2005 той игра 16 сезона в лигата - за Лейкърс, Шарлът и Сакраменто. Зад него остават 1134 мача, 979 от които като титуляр, отбелязани 13398 точки (средно по 11.8), 9326 борби (9.2 на мач), 1631 блока (1.4 на среща) и участие в Мача на звездите през 2001”, пише един от известните баскетболни специалисти на Стария континент Владимир Станкович в блога си в официалния сайт на Евролигата.

„Много добре си спомням първия мач на Владе Дивац, в който той с лекота показа, че е бъдеща голяма звезда. Беше първият кръг от Югославската лига през 1985/86. Цървена звезда игра срещу Слога Кралево в арена Пинки в Земун, предградие на Белград в близост до реката Дунав. Цървена звезда спечели, но изпита трудности по време на срещата благодарение на едно голямо дете, носещо името Владе Дивац. Той вкара 27 точки и по време на срещата не остави никакво съмнение за всички в своя голям потенциал. Предният сезон, само на 16 години Дивац дебютира като професионалист със Слога, но неговите 22 точки в 20 срещи не бяха нищо повече от знак, че треньорът му Милан-Киме Богоевич разчита много на него”, разказва още Станкович, цитиран от Superbasket.bg.

Факт е, че именно Богоевич е истинският „виновник“ за голямата кариера на Дивац. Като дете, Дивац напуска своя роден град Преполие и заживява с баба си в Кралево за сметка на своите родители. Един ден Богоевич го засича на улицата и веднага му прави впечатление ръстът на Дивац. Кани го на тренировка на Слога, и така се започва. През лятото на 1984 година, докато наблюдават заедно мачовете от Олимпийския турнир от Лос Анджелис, Богоевич прави малка прогноза, казвайки на Дивац: „Виж, ако тренираш сериозно, ти ще играеш още на следващите Олимпийски игри в Сеул.“ Много пъти Дивац ще си спомня за тези думи, но четири години по-късно той се връща със сребърен медал от Сеул, който окичва на врата на Богоевич.

Чистият талант на Дивац не остава незабелязан от баскетболните специалисти в Югославия. Треньорите в тази страна, благодарение на перфектната си скаутинг организация, трудно пропускаха някой талант да им избяга. През лятото на 1985 година на Европейското първенство за кадети в Русе, Дивац бе избран в отбора на треньора Светислав Пешич. Заедно с него бяха Тони Кукоч, Небойша Илич, Раденко Добраш, Славиша Копривица и Зоран Калпич, всички от които станаха шампиони на света две години по-късно в италианския Бормио. Югославия спечели златните медали, а Дивац имаше средно по 11.7 точки на мач.

През втория си сезон със Слога, Дивац бе най-добрият реализатор на отбора със 17.6 точки на среща, а в подкошието бе доминираща фигура. Всички водещи тимове в Югославия го искаха, но Партизан имаше един голям плюс – в отбора бе един от най-обещаващите гардове в страната Александър Джорджевич. Дивац, който беше достатъчно умен за годините си, знаеше много добре, че има нужда от силен плеймейкър за успехите си и избра Партизан.

През 1985/86 година Дивац имаше привилегията за работи с легендарния Крешимир Чосич, който по това време беше треньор на Югославия. На няколко пъти, Чосич прекара по седмица в Кралево, показвайки на младия Дивац тайните да играе като център в подкошието. Резултатът от тяхната работа бе включването на Дивац в мъжкия представителен отбор на Югославия за Световното първенство в Испания през 1986. Там, в Мадрид, срещу СССР на полуфинал се случи невероятно чудо: Югославия имаше 9 точки аванс, но съперника, воден от Арвидас Сабонис вкара три тройки в оставащото време и в продължението щастието бе на страната на СССР. Преди последната тройка от Вандис Валтерс, неопитният Владе Дивац изгуби топката и направи скъпо струваща грешка. Същата вечер Дивац каза: „Искам да се откажа от баскетбола“. Но на следващия ден, в мача срещу Бразилия за бронзовите медали Чосич постави Дивац в стартовата петорка, а с това просто му показа: „Вярвам в теб“.

На връщане у дома, Дивац замина директно от летищато на кампа на юношеския отбор за Европейското първенство в Гмунден, Австрия. Там го чакаха съотборниците му от предишното Европейско за кадети в Русе, плюс Джорджевич, Дино Раджа. Стъпка по стъпка, Пешич събра отбор, който година по-късно триумфира на световното за младежи в Бормио. Но преди това, някои хубави неща се случиха в живота на Дивац.

В първия си сезон с Партизан през 1986/87, Дивац спечели две титли. Първата, за купа Корач след две битки с италианския Канту. В първата среща Канту спечели у дома с 89-76 благодарение на 24 точки от Кент Бенсън, 19 от Антонело Рива и 9 на Пиерлуиджи Марцорати. За Партизан 28 точки вкара Дивац, а 22 Джорджевич. На реванша, на 22 март в старата зала в Нови Београд, избухна талантът на младия тим на Партизан. Трофея остана в Белград благодарение на победата със 101-82. Дивац вкара 30 точки, с 22 завърши Жарко Паспал, а Джорджевич 21. 36-те точки на Рива не стигнаха на Канту да избегне загубата.

През юни 1987 Дивац игра с мъжкия отбор на Югославия на Евробаскет в Атина. Там той бе заедно със съотборниците си от юношеския тим Раджа, Кукоч и Джорджевич, а Югославия печели бронзовите медали. По-късно на Световното първенство в Бормио Югославия триумфира след 7 поредни победи, включително и над големия фаворит САЩ. Дивац бе със средно по 12.6 точки, а в отбора бяха Кукоч, Джорджевич, Раджа, Алибегович, Илич, Павичевич, Корпивица, Авдич, Пецарски.

Накрая на сезона 1986/87 Партизан би Цървена звезда с 2-0 във финалите на Югославската лига, извоювайки право да играе следващата година в Евролигата – в един нов формат с осем отбора, завършвайки с Файнъл фор. Партизан завърши първи след победи над Барселона (два пъти), Арис и Макаби. Но на Файнъл фор-а в Гент, Белгия те губят на полуфинал от Макаби и финишират трети след успех над Арис в малкия финал.

През 1988 година, Дивац печели сребърен медал с Югославия на Олимпийските игри в Сеул. През 1989 Партизан прави требъл с три титли: титла и купа в Югославия, както и победа в Купата Корач. Следва и Европейска титла с Югославия на шампионата в Загреб. Същата година Дивац бива избран в НБА драфта под номер 26 от Лос Анджелис Лейкърс. За рекордно бързо време, Дивац премина от неизвестно момче от Кралево до звезда в Лос Анджелис, от един посредствен сръбски отбор като Слога до върха на клубно равнище като Лейкърс. Всичко благодарение на невероятния си талант.

По фигурата си, 2 метра и 12 сантиметра, Дивац бе център. Но по уменията си, той бе и леко крило, което можеше да шутира тройки. Когато ставаше въпрос за асистенции, той подаваше като плеймейкър, беше и голям боец на терена. Нещо повече, той беше много обичан от всички, лидер в съблекалнията и на терена, шегаджия с хиляда и една истории. В Лос Анджелис той имаше щастието да играе редом до Меджик Джонсън и останалите, които сътвориха “Show time” с отбора на Лейкърс, а също имаше и възможността да се учи от великия Карим Абдул Джабар.

Останалото е история. Световен шампион с Югославия през 1990 и 2002, Европесйи шампион през 1989, 1991 и 1995, второ място на Олимпиадите през 1988 и 1996, бронз на Евробаскет през 1999, избран в състава на новобранците през 1989/90, неговият номер 21 е издигнат в залата на Сакраменто Кингс, заедно с Дирк Новицки. Той е от единствените двама европейци с над 1000 срещи в НБА, избран в Залата на славата на ФИБА от 2008, кандидат и за другата Баскетболна зала на славата в Спрингфилд , Масачузетс. Една брилянтна кариера, но без шампионски НБА пръстен.

От четири години Владе Дивац е президент на сръбския Олимпийски комитет, пост, на който той бе наскоро преизбран без никакви съмнения. Заедно с жена си Снежана, той има фондация, носеща неговото име и подпомагаща много бежанци от бивша Югославия, както и други хора по света, нуждаещи се от помощ. Неговата хуманна дейност и усилия в тази насока е може би и най-големият триумф от всички през живота му.