Сръбският селекционер по баскетбол Александър Джорджевич даде интересен пример как играчите могат да съжаляват да свои действия и понякога прекалено късно осъзнават какво означава да играеш в националния тим. Джорджевич и националният тим на Сърбия се готвят за участие на Олимпийските игри в Рио де Жанейро.

„На спортистите се дава възможност да представят родината си. Дали има нещо по-голямо? Договор, пари, едно лято повече на плажа – за всичко това има време. Кариерата на спортистите минава изключително бързо, особено тази в националния“, коментира Джорджевич в интервю за сръбско списание.

За пример на думите си легендарният бивш играч и настоящ треньор даде случая с Владимир Радманович на Световното първенство в Индианаполис.

„Никога няма да забравя Владимир Радманович през 2002-а година, когато спечелихме златото на Световното. Чаках отбора и отидох с тях за празненството в Белград. Радманович беше без медал, защото се беше провинил пред треньора Пешич и на четвъртфинала или полуфинала беше отстранен. Замени го 13-я играч, който тогава беше с тях, Смилянич, който въобще не игра, но пък имаше златен медал на врата. Радманович плака толкова много, че го прегърнах и му казах: Сега разбираш ли? А той само плачеше и каза: Сега разбирам“, разкри Саша Джорджевич за случилото се преди години.