Дражен. Сигурно сърцето на всеки баскетболен фен се разтуптява при спомена за него. На днешната дата преди 14 години светът изгуби един от най-големите си баскетболни гении. Този, който накара хиляди хора да се радват на прекрасната игра. Хората, които са го гледали никога няма да го забравят, той бе герой на своето време, сякаш бе от друга планета. Ще го запомним с високо вдигнатия юмрук в знак на победа нещо, с което той стана емблематичен, докато играеше...

Дражен Петрович израства в малкото крайморско градче Шибеник. Още след раждането му баба му казва: „Това дете е специално, то е дар от Господ. Дражен ще бъде нещо много важно в този живот...”
Повечето от ранните си години прекарва като всички останали деца в града. „Дори и тогава, той се различаваше от тях”, казва Невен Спахия, най-добрият му приятел. „Където и да отидем, Дражен имаше привилегии. Като бяхме малки, по-големите батковци винаги ни биеха. Но никога не закачаха Дражен. Дори го защитаваха. Дражен беше много мъдро момче и знаеше как да се отнася добре с всички.”

Онова, което го различава от другите е в изключителното му желание да играе баскетбол, който обожавал. Заедно с брат си Александър оставали с часове по площадките в града. "Tопката беше по-голяма от него, но това не бе пречка. Tой я взимаше, дриблираше и шутираше по цял ден," спомня си брат му Александър. „Много обичаше топката.”


„Не понасяше загубите. Мразеше да губи. Когато загубеше на площадката, след това с часове не говореше на никой. Мразеше да губи дори и когато играехме карти. След всяка загубена среща с отбора на Шибенка, оставаше в залата и тренираше,” казва Невен Спахия.

С течение на годините Александър Петрович става един от най-добрите играчи в страната и преминава в Цибона (Загреб), а 13-годишният Дражен влиза в света на баскетбола чрез местния клуб Шибенка.


Дражен тренирал два, дори понякога по три пъти на ден - с отбора тренирал вечер, а преди това сам, в 7 сутринта преди училище, като правел минимум 500 стрелби на ден. Отивал първи в залата и си тръгвал последен. На 15 години Петрович вече е бил включен в мъжкия отбор на Шибенка, а талантът и здравият труд го утвърждават като най-добрия млад играч в цялата страна...на 16 години.

За първия си отбор Дражен казва : "Ако е истина, че първата любов е тази, която ще помним завинаги, то тогава Шибенка ще остане завинаги в сърцето ми. Всичко започна там и сега още си спомням онези часове, които прекарвах сам на игрището...само топката, кошът и аз..."


Една година в армията дава време на Дражен да помисли къде да продължи кариерата си. Шибенка с всички усилия се опитва да го задържи, има невероятно много оферти от клубове от цялата страна, дори треньорът на Notre Dame пристига в Хърватия, за да се опита да привлече Петрович. "Има нещо по-силно от мен, аз съм щастлив, когато работя. Трудно е да обясня това на някой, който не е изпитвал това чувство. Чувството, когато в залата се чувате само ти и топката."


След като преминава в Цибона Загреб, в първия си мач за новия клуб Дражен е безпощаден срещу родния си клуб Шибенка - завършва с 56 точки. За четири сезона в Загреб Петрович се превръща в звездата на отбора, бележейки по 37.7 точки средно на мач, печели Купа "Радивой Корач", Купата на Хърватия и става шампион на страната.

По-късно Дражен прелита океана, за да заиграе за отбора на Портланд, но сякаш не допада на треньора Рик Аделман. Години след това през кариерата си същият, явно осъзнал грешката си лансира много европейски играчи. През първата си година Петрович стига финал на НБА. През следващия сезон, когато преминава в Ню Джърси Нетс единствен Клайд Дрекслер казва : "Току що загубихме една бъдеща звезда".


В Ню Джърси Дражен се превръща в един от основните играчи на тима, като през първия си сезон бележи по 10.7 точки средно на мач, а през втория по 20.6, като играе във всичките 82 мача. През сезон 1992/1993 познатият като Петро в САЩ вкарва по 22.3 точки, без да подозира, че ще е последният в кариерата му.


Дражен Петрович изиграва последния си мач срещу Словения във Вроцлав, Полша на 6 юни 1993. Един ден по-късно, когато се връща заедно с отбора на Хърватска у дома, решава да промени маршрута и да тръгне с кола с приятелката си Клара от Франкфурт, Германия.


„Разхождахме се на летището във Франкфурт, когато той изведнъж се спря и каза, че ще се видим на утрешната тренировка. Каза ми, че сам ще се придвижи до Загреб. Дадох му билета и му казах, че може да се присъедини към нас, ако възникнат проблеми. Чакахме около 40 минути, след което се появи Александър, който каза, че Дражен е тръгнал с кола,” спомня си Мирко Новосел.


На път към Загреб, малко извън Денкендорф, при лоши метеорологични условия Клара, която е шофирала колата, при голяма скорост губи контрол и се блъска в тежкотоварен автомобил...Дражен загива на място... (7 Юни 1993, 17.20 часа).
На 29 години на днешния ден преди 14 години. Той обаче ще живее завинаги в сърцата на милиони фенове по света.


В знак на благодарност и уважение, Нетс изваждат от употреба фланелката с номер 3. През 2002 е приет в баскетболната Зала на Славата и е наричан от мнозина като баскетболния Амадеус. В Олимпийския парк в Лозана е направен специален паметник в негова чест. Съдържа 16 мраморни плочи, за всеки един от сезоните които той е изиграл.

Дейвид Стърн
„Дражен Петрович бе изключителен млад човек, истински пионер за баскетбола в целия свят. Той проправи път на всички останали чужденци в НБА. Неговият принос към световният баскетбол е огромен. Ние сме горди, че го познавахме и той бе част от нас.”

Майкъл Джордан
„Беше голямо предизвикателство да играя срещу Дражен. Всеки път като играехме един срещу друг бе истинска битка. Той винаги играеше на пълни обороти, както и аз срещу него. Имахме интересни двубои в миналото с Дражен.”

Фил Джаксън
„Имаше голям респект към другите играчи. Много работеше върху своята защита. За всички европейски играчи защитата е невероятен проблем. Той с големи усилия реши този проблем. Обичаше играта, имаше голямо желание за победа. В нападение създаваше проблеми на всеки отбор. Можеше да стигне още по-нагоре.”

Хуан Антонио Самаранч
„Не е вече между нас, но всъщност е...защото си спомняме всеки ден за него. Аз се сещам за Дражен всеки път като гледам баскетбол. Какъв пример за младите играчи. За мен бе най-добрият играч в Европа за всички времена.”

www.bulgarianbasket.com