От 24 декември до 2 януари всеки ден Gong.bg ще ви представя спортната и футболна 2010 през погледа на екипа на Гонг.

Какво мисли Томислав Русев за любимата му Барса? Успешна ли е годината на Левски според Вальо Грънчаров? Какво е нивото на българското първенство според Ники Александров? Защо Англия се издъни на Световното според Пламен Иванов?

Отговорите на тези и още много други въпроси очаквайте всеки ден в 11 часа. Въпросите задава - Гонг! Отговорите дава - Гонг!

КАКВА БЕ БАСКЕТБОЛНАТА ГОДИНА У НАС?

Трудно е да се определи с една дума случилото се през една календарна година, още повече, наситена не само с края на един сезон и началото на друго, но и с европейски квалификации през лятото. Хубавото е, че бе наситена с доста събития, и определено не остана скучна. Точно обратното.

В самото начало на 2010 първо стана ясно и официално, че Пини Гершон повече няма да води националите – тема, която няма нужда от коментар, защото ще извади наяве много вече забравени в гардероба скелети. Така или иначе БФБ измисли негов заместник в лицето на обичайния заподозрян Росен Барчовски, а в България след Гершон пристигна и още едно треньорско светило – Светислав Пешич. Освен темата за националния, която бе сериозно застъпена чак до септември, Лукойл Академик успя да смени пак треньора, като този път заложи на чуждо – Йовица Арсич, но пък също така успя да се задържи с него цяла година.

През март Купата пристигна в Ямбол, а най-голямата бомба падна в първия ден, когато отпадна шампионът Лукойл Академик. Това на практика направи чист пътя на Левски към втори пореден такъв трофей. „Сините” продължиха с успехите и в Балканската лига, където спечелиха турнира без особени проблеми, като единственото препятствие във всичките случаи за тима бе Рилски спортист.

В първенството обаче на Левски пак нещо не стигна, за да излъже Лукойл Академик, и макар баскетболната общественост да очакваше с нетърпение финалната серия, се оказа, че все още „студентите” доминират в България. Макар звездата на Лукойл Перо Антич да не блесна точно във финала, се видя, че тимът има достатъчно други играчи, за да си осигури успех. Все пак Левски си намери своята звезда през изминалия сезон, в лицето на Аарън Харпър, и за щастие, успя да я задържи в България. Балкан и Рилецо играха полуфинал, което бе и реалното отражение на случилото се през сезона, като ботевградчани взеха бронза.

При дамите бе подобна ситуация, и въпреки очакванията Дунав да се опъне на Лукойл Нефтохимик, бургазлийски спечелиха финала с 3-0. Разпадът на русенския тим, и възраждането на женския Левски пък белязаха есента в това направление. На ниво национални отбори, Хосе Мария Бусета не успя да класира момичетата на Европейско, но пък останаха допълнителните пресявки.

През лятото всички бяха отдадени на европейските квалификации, в които наистина имаше много, ама много емоции. Дори се стигна и до тупаници, което донякъде показа, че можем да сме единни, но пък не доведе до класирането ни за Евробаскет 2011. Доведохме си нови двама американци, и им дадохме български паспорти, за да могат да си намерят лесно отбори в Европа.

При младежите останахме на крачка от завръщане в Дивизия А, докато юношите изпаднаха в Дивизия Б, и като цяло – „отдолу” не се видя много светлина.

Най-хубавата вест за България като че ли дойде от Турция. При това – от Световното първенство, където, разбира се, не играхме. Там ФИБА Европа реши да развърже торбата с чудеса, и да увеличи отборите на Евробаскет 2011, което автоматично прати България догодина в Литва. И макар по втория начин, наистина, новината си е повече от прекрасна, защото ще значи второ поредно участие за страната на форума.

Междувременно в България отборите вече си правеха планове за сезона, а Лукойл Академик се прицели пак в място в Европа. След като пропиля една година, по мъгляви доводи, шампионът на България се пробва в Еврокъп, но за съжаление малките камъчета обърнаха колата срещу Арис. Все пак Лукойл направи мега-селекция, като доведе в България Каспарс Камбала, Брандън Хийт, и като цяло сглоби състав, който може би е най-добрият правен досега тук.

Първата част от първенството за 2010/11 премина без особени изненади, като Лукойл взе и двете дербита с Левски. „Сините” обаче си остават единственият конкурент за шампионите. Останалите отбори все още търсят себе си този сезон, което пък от друга страна предвещава интересна нова година за баскетбола.

НЕ ГУБИ ЛИ БАСКЕТБОЛЪТ В БЪЛГАРИЯ, СЛЕД КАТО ОТ ГОДИНИ НЕ СЕ НАМИРА КОНКУРЕНЦИЯ НА ЛУКОЙЛ?

Дори и да губи, проблемът на това ниво е чисто финансов. С необходимите суми, може да се направи конкурентноспособен тим, но за съжаление, финансовата криза удари изключително баскетболния пазар. И макар сега да се плащат по-малко пари за заплати, парите като цяло просто са си по-малко в целия спорт. А и Лукойл си има конкуренция в лицето на Левски, и това се вижда през последните две години, в които „сините” успяха да измъкнат Купата и да я задържат в свое притежание. Факт е обаче, че „студентите” хвърлят огромни суми за играчи, нещо, което останалите не си позволяват. Въпреки че е хубаво да има поне два-три равностойни отбора на върха, по-добре е да имаме поне един много силен тим, който да ни представя в Европа. Можеше да го нямаме дори и това...

А ЗАЩО САМИЯТ ЛУКОЙЛ ТАКА И НЕ МОЖЕ ДА ПОПАДНЕ СРЕД НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ТИМОВЕ В ЕВРОПА?

Пак по-същата причина – средства. Евролигата означава пари – пари за по-голяма зала, отговаряща на изискванията, пари за още по-добри играчи. Може би капиталовложенията биха си стрували, но засега няма почва за тях. Лукойл Академик трябваше да задържи позиции във втория по сила турнир – преди УЛЕБ, сега Еврокъп, но след като миналия сезон пропусна участие по собствено желание, сега не само няма място сред най-добрите, но трябва да се бори със зъби и нокти догодина за мястото си сред вторите най-добри.

КАКВО ПО-ИНТЕРЕСНО СИ СТРУВА ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ ПРЕЗ ГОДИНАТА В НБА?

След обширния отговор на първия въпрос, този може да получи още по-обширен. Просто защото НБА е най-силното първенство в света и непрекъснато се случват интересни неща...

Лос Анжелис Лейкърс пак стана шампион, а Фил Джексън чупи рекордите с 11-та титла в кариерата си. Кевин Дюрант записа името си като най-младият топреализатор на Лигата, а Алън Айверсън се завърна в любимата Филаделфия...само за малко. Обаче през цялото време, всички чакаха едно – лятото на големите свободни агенти. ЛеБрон Джеймс счупи ореола си, като изостави Кливлънд, предизвика война срещу себе си, и избра Маями в комично изявление по телевизията. Маями прибра и Крис Бош, с което направи звездно трио Уейд-Джеймс-Бош и се превърна в топ фаворит за титлата този сезон.

От началото на новия сезон се говори и за догодина, тъй като има опасност от нов лок-аут, който да лиши феновете на НБА от любимците им. Лигата и играчите продължават да преговарят, което все пак дава надежди, че могат да стигнат до споразумение.

ЗА ИЛИ ПРОТИВ СИ ПРИСЪСТВИЕТО НА ВСИЧКИ ЗВЕЗДИ В ОТБОРИТЕ НА САЩ ПО ВРЕМЕ НА СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА, ТОВА ПЛЮС ИЛИ МИНУС Е?

Не мога да бъда против участието на баскетболисти като Коби Брайънт и ЛеБрон Джеймс в националния отбор на САЩ. Няма как, всеки иска да види най-добрите. Но от друга страна, особено в случая с Коби, и играчите, понатрупали стаж в НБА, лятото е време за изключително нужна почивка. Макар и свръх-атлети, дори и те се нуждаят от почивката, и си има своите плюсове за това на Световното да играят младоците. Първо, те имат повече хъс и настроение, интересни са, не са пре-експонирани и могат да покажат неща, които не са познати за широката баскетболна публика.

Като цяло обаче, пасувам на този въпрос.

ОЦЕНКАТА ТИ ЗА БАСКЕТБОЛНИЯ МОНДИАЛ?

Фантастична Турция. Въпреки многото мънички нещица, които можеха да те подразнят в организацията, Турция бе невероятен домакин, и спокойно може да се нарича баскетболна държава. Първенството в страната е силно от години, но сега в действителност турците берат плодовете от много упорит труд в баскетбола. Френетична публика, хиляди по улиците, и заслужен сребърен медал за турците. Сърцераздирателни млади отбори на Сърбия, Словения и Литва, които със сигурност в следващите години ще бъдат топ тимовете в Европа и ще доминират. Ужасен крах за шампиона Испания, застаряващи, но още вълнуващи Аржентина и Бразилия...

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е НЯКОЙ ДЕН И В БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ПОЯВИ ИГРАЧ ОТ КЛАСАТА НА АЛЪН АЙВЕРСЪН?

Пак опряхме до парите... Не мисля, че този ден ще е скоро, или поне докато ние се занимаваме с тази професия. Смея да твърдя, че познавам развитието на Алън Айверсън като петте си пръста, но все още не проумявам този негов ход. Играчите от класата на Айверсън по принцип не са много, или по-скоро – играчи с неговия талант. Така че, ако един от тези богоизбрани някой ден реши да стъпи в България, не вярвам да сме тук, за да го видим.

ВПЕЧАТЛИ ЛИ ТЕ С НЕЩО ФУТБОЛНАТА ГОДИНА В БЪЛГАРИЯ?

Много постна година за българския футбол, според мен. В действителност като че ли очаквах повече. Може би Берое впечатли с изявите си за Купата на страната, ЦСКА ме изненада със слабия старт, националите както напоследък често се случва, разочароваха. Хубаво бе участието в групите на Лига Европа на Левски и ЦСКА, което обаче трябва да стане постоянно присъствие, а не да е случайност на няколко години. Черноморец уж трябваше да е впечатляващото нещо, но всичко започна да се срутва в края на годината, и дано да спре дотук, а да не се разпадне тотално.

Не толкова да ме впечатли, колкото да се набие в главата, е непрекъснатият зов срещу съдиите да свирят различно. Всеки има претенции, неспирни и неуморни..., но мен лично бе измориха.

ЗАДОВОЛЯВА ЛИ ТЕ ПРЕДСТАВЯНЕТО НА РЕАЛ МАДРИД?

Няма начин да ме задоволява, след като продължава да се проваля в Шампионската лига. Лично мен ме радва пристигането на Жозе Моуриньо, и смятам, че младият отбор, който е събрал, има бъдеще, но за съжаление най-големият клуб в Испания има и нетърпеливи фенове. Факт е, че Барселона се представя нечовешки добре, и може би в първенството пак Реал ще трябва да се задоволи с второто място. Спечелването на Шампионската лига обаче си остава приоритет.

ЗА ИЛИ ПРОТИВ ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА СТАНИМИР СТОИЛОВ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ТИМ?

Все още не мога да изградя цялостна представа за новия национален отбор под ръководството на Лотар Матеус. Както е с повечето неща, си има позитиви негативи в освобождаването на Станимир Стоилов. Стоилов показа вече, че знае как се прави отбор в Левски, справи се добре в Литекс, и може би при повече време, щеше да го стори и с националния отбор. Всичко обаче е хипотетично, така че „за” или „против” просто не могат да отговорят на въпросите. В крайна сметка, важен е националният отбор като отбор.