От 24 декември до 2 януари всеки ден Gong.bg ще ви представя спортната и футболна 2010 през погледа на екипа на Гонг.

Какво мисли Томислав Русев за любимата му Барса? Успешна ли е годината на Левски според Вальо Грънчаров? Какво е нивото на българското първенство според Ники Александров? Защо Англия се издъни на Световното според Пламен Иванов?

Отговорите на тези и още много други въпроси очаквайте всеки ден в 11 часа. Въпросите задава - Гонг! Отговорите дава - Гонг!

 

1. Добра ли бе годината за родния спорт?

- Честно казано годината беше нормална. Нормална за условията и ресурсите, с които разполага България. Това от гледна точка на реалиста, за да не бъдем песимисти в края на годината. Успехите със сигурност не бяха толкова, колкото ни се искаше, но някои спортисти записаха сериозни постижения и резултати. За съжаление обаче те се броят на пръсти. Като изключим очакваните успехи в родната борба, която продължава да държи високо ниво в лицето на световните шампиони Станка Златева, Михаил Ганев и Христо Маринов, като че ли Цветана Пиронкова и Ваня Стамболова са двете дами, които изпъкнаха ярко през 2010-та година. Разбира се, не забравям Силвия Митева и ансамбъла в художествената гимнастика, Кубрат и Тервел Пулеви с победите им на боксовия ринг или Данчо Йовчев, който продължава да носи спортната ни гимнастика на плещите си, както и Петър Стойчев, който остана ненадминат в плувния маратон или пък традиционно силните ни волейболисти и бележещите прогрес волейболистки. Полуфиналът на Цвети Пиронкова на най-престижния тенис турнир Уимбълдън обаче предизвика най-голям отзвук и вълнения сред спортните фенове у нас, може би защото беше някак неочакван, а и става дума за изключително популярен и атрактивен спорт в световен мащаб, в който страната ни не може да се похвали с нещо значимо след сестри Малееви.

2. Какво бе нивото на баскетболното първенство?

- Макар победителят да остава един и същ за поредна година, баскетболното първенство бе интересно, най-малкото заради оспорваната конкуренция между отбори като Рилски спортист, Балкан, Ямбол и Черно море. Като добавим отпадането на ЛукОйл Академик още на четвъртфиналите на турнира за Купата на страната и победите, които Левски спечели над шампионите в редовния сезон, пък дори и намаляването на серията на 1-2 победи във финала от страна на „сините”, то може да се каже, че в баскетболното първенство имаше нотки на интрига. Е, определено като ниво, шампионатът отстъпва на най-добрите в Европа, но в това няма нищо нелогично или изненадващо. Също така, ако говорим за нивото на чужденците, може да се каже, че и в българското първенство се подвизаваха някои играчи със сериозни качества, като Перо Антич, Уили Дийн и Арън Харпър. Последният остана в състава на Левски и през настоящия сезон, ЛукОйл привлече най-известния баскетболист играл за български клуб Каспарс Камбала, а най-високият българин Прийст Лодърдейл облече екипа на непретенциозен тим като Черноморец, така че и в родното първенство има какво да се види.

3. И тази година Левски не успя да катурне ЛукОйл от върха – кога ще се случи това?

- Едва ли някой може да даде котегоричен отговор. Би могло да се случи още през 2011-та, а може ЛукОйл да продължи хегемонията си. Само времето ще покаже. Засега, в началото и на този сезон, везните отново клонят към Академик. Настоящите шампиони събраха изключителна селекция и равностойни състезатели с намерението на атакуват турнира Еврокъп. Не успяха, но с отбора, който притежават могат да се надяват да стигнат доста далече, макар и в третия по сила турнир на Стария континент Еврочалъндж. Левски пък направи само една промяна в отбора, като смени плеймейкъра. „Сините” определено имат потенциал да мерят сили със „студентите”, но въпросът е дали ЛукОйл ще направи някакви промени по състава и дали треньорът на Левски Тити Папазов няма да извади някой нов коз в началото на 2011-та година. Безспорен факт е обаче, че що се отнася до бюджет и финансови възможности все още никой не може да се мери с Академик, а това е повече от сериозно основание шампините да са фаворит в България.

4. В началото на годината Пини Гершон бе освободен като треньор на България – какво даде той на този спорт у нас?

- Първо трябва да се уточни, че Пини Гершон не беше освободен, а по-скоро българската федерация по баскетбол не направи необходимото, за да го задържи било като старши треньор, било под някаква друга форма в родния баскетбол. Жалко е, че треньор с авторитет и постижения като Гершон се раздели с известна доза горчилка с бг-централата. Дали беше коректно да се разговаря с друг селекционер още преди окончателното решение на израелския специалист, на този въпрос нека хората от родната федерация сами да си отговорят. Сигурно е само, че Пини Гершон предизвика едно по-различно отношение към българския национален отбор по баскетбол в Европа, когато бе начело на състава и има важна заслуга за класирането на страната ни на първенството на Стария континент през 2009-та година. Предвид съперниците и първоначалното отчаяние, класирането на България бе повече от успех. Гершон има основна роля и в това националният тим да бъде осигурен с възможно най-добри условия по време на подготовката и работата си. За съжаление идеите му, като тази за съдаване на баскетболна академия останаха да висят в пространството и обещанията бяха удобно забравени. И пак за съжаление сякаш не българският баскетбол се доближи до нивото на Пини Гершон, а самият той бе поставен под въпрос типично по нашенски. А може би точно затова раздялата от позицията на времето изглежда логична. Е, поне присъствието му в България за две години показа, че няма невъзможни неща, макар и повечето такива да изискват много по-сериозни и реални усилия за реализирането им.


5. Правилно ли е назначаването на чужди специалисти начело на български баскет-тимове?

- В момента начело на оторите в Националната баскетболна лига- мъже има два състава с чуждестранни треньори и това са ЛукОйл Академик и Рилски спортист. И за двамата- сърбина Йовица Арсич и македонеца с български паспорт Александър Тодоров това не е първа година начело на отборите им. Принципно въпросът за избор на старши треньор е право и отговорност единствено на ръководствата на съответните отбори. Може би в българското първенство може да се мисли за чуждестранен специалист евентуално, ако нивото или амбициите на даден тим са по-високи, както е в случая с ЛукОйл Академик и Рилски спортист, и съответно няма възможност да бъде ангажиран подходящ за поста българин, или ако се цели въпросният треньор да допринесе със своя опит за работата с подрастващите, както в школата на Левски, където бе привлечен специалист като Ратко Йоксич. Всъщност, когато говорим за чуждестранни треньори, бг-отборите залагат предимно на специалисти от страните разположени на запад от нас, така че това донякъде ограничава проблема с приспособяването или езиковата бариера, а треньорите от Сърбия например се ползват със сериозен авторитет, така че в този смисъл няма нещо странно в това да се търсят чуждестранни специалисти. Президентите на българските отбори обаче би трябвало да са изключително внимателни в избора и да не превръщат назначаването на чуждестранен специалист в самоцел, защото фактът, че е чужденец не е гаранция за качествата му. При всички случай обаче не бива да се подценяват българските треньори, защото някои демонстрират възможности и потенциал, а други пък са все още в началото на кариерата си, но с амбиции и желание за развитие.

6. Какво очаква българския национален отбор по баскетбол на следващото Европейско първенство, след като стана ясно, че ще участваме на него?

- Освен тежки съперници и трудни мачове в момента не може да се каже нищо конкретно за това, което очаква българския национален отбор на предстоящото Европейско първенство. Селекционерът е ясен – Росен Барчовски, макар и да изглежда, че има въпросителни около щаба му, предвид факта, че Светислав Пешич и един от помощниците – Оливър Костич вече са ангажирани с клубни отбори. През януари предстои да бъде изтеглен жребият за групите на шампионата, така че тогава ще станат ясни съперниците. Ако говорим за надежди, то дано България стигне до поне една победа на това първенство, а нещо повече на този етап е в сферата на мечтите. Що се отнася до състава, много би ми се искало отново да видим капитана на националния Тодор Стойков, който си даде почивка през лятото на 2010-та година, да се върне начело на отбора.

7. Какво е мнението ти за Световното първенство в Турция?

- Изключително спортно събитие, което се проведе близо до страната ни и това бе шанс за доста родни фенове да се докоснат до най-големите звезди в баскетбола въобще. Триуфът на американците бе заслужен, но и европейските отбори демонстрираха качествен баскетбол. Отборът на Испания бе детрониран от Сърбия, чийто състав през 2008-ма игра квалификации за Европейско първенство в група с България, а месеци по-късно блесна на самото първенство. Домакините от Турция, носени на крилата на домакинската еуфория направо надскочиха себе си и стигнаха до финала. Атмосферата в заключителната фаза бе страхотна, а полуфиналът между Сърбия и Турция бе буквално невероятен баскетболен спектакъл с цялата отговорност за използваното клише. Турция и в частност Истанбул оправда реномето си на космополитен град и що се отнася до спорта. Домакините демонстрираха отлична организация и направиха заявка да приемат в бъдеще нови големи форуми.


8. Сензация или закономерност бе крайната победа за Сърбия за купа Дейвис?

- Триумфът на Сърбия в купа Дейвис е определено сензационен от гледна точка на това, че Сърбия е едва вторият непоставен шампион в залата история на турнира след Хърватия през 2005-та година. Но в същото време успехът изглежда обясним, ако се отбележи, че в състава се събраха всички най-добри тенисисти на страната водени от Новак Джокович. Капитан на отбора пък е легендата Ники Пилич, който стана първият, който печели купа Дейвис с три различни нации – Сърбия, Хърватия и Германия. Начело на сръбската федерация пък е Слободан Живойнович. Сърбите се възползваха максимално от домакинството си в зала „Белградска арена”, а Джокович, Янко Типсаревич, Виктор Троицки и Ненад Зимонич се осланяха на прословутия си отборен дух, дори в индивидуален спорт като тениса. Всъщност няма как да е чак толкова изненадваща победата на държава, която има работеща спортна зала за 20 хиляди човека, две изявени тенисистки при жените и държава, в която се строи модерен тенис комплекс, а номер 3 в света при мъжете Новак Джокович ще даде 500 000 долара за награден фонд на първия турнир от АТП, който ще се проведе в Белград и чийто лиценз се държи от семейството му.

9. Нови зали – от типа на тази на 4-ти километър, ще доведат ли до по-високо ниво в родния спорт?

- Всъщност нови зали подобни на тази на 4-ти километър едва ли скоро ще видим в България. Поне на такава мисъл навеждат фактите около построяването на споменатата. А и нека първо бъде завършена тази, която се строи в момента и да започне да приема спортни събития. Тази голяма зала, макар и не в първоначално предвидения капацитет е задължителна за България и столицата София. Просто е задължително страната ни да разполага с подобно спротно съоръжение. Едва ли обаче сама по себе си една зала може да доведе до по-високо ниво в родния спорт. Още повече от този тип. Подобни големи по мащаб съоръжения изискват и необходимата поддръжка, а съответно малко ще са събитията, които ще я напълнят със зрители до краен предел. Но не това е от значение, залата е необходима за България. А колкото до родния спорт като цяло и издигането му на по-високо ниво, от първостепенна значимост са спротни съоръжения с по-малък капацитет, но удобни и модерни за практикуването на спорт в различни градове на страната. И не капацитетът е от значение, а условията, които предоставят тези съоръжения. Става въпрос за зали, басейни, тенис кортове, площадки и дори велосипедни алеи, които да направят спорта по-достъпен, практикуването му по-лесно, удобно и привлекателно и за децата, и за възрастните. Само тогава може да се очаква по-голяма масовост на спорта, а от там по-високо ниво и издигането на престижа на спорта у нас като цяло.

10. Кой е най-яркият ни спомен от олимпиадата във Ванкувър?

- Ако говорим за българското представяне, няма много какво да се каже... Единствено медалистката ни от две олимпиади Евгения Раданова влезе в осмицата в шорттрека при трето си участие на зимни игри. В спомените остава и контузията, която претърпя друга от надеждите ни за призово класиране – Александра Жекова в сноуборда. Българите се върнаха без нито един медал, а осъществиха олимпийския принцип за участие. Зимните Олимпиади по правило привличат по-малък интерес от Летните Олимпийски игри и колкото до останалото не съм забравила нещо куриозно и нещо трагично- хокеистките на Канада, които отпразнуваха победата над Щатите с бира и шампанско и пури на самия лед, и смъртта на грузинския състезател по спускане с шейни Нодар Кумариташвили, който излетя извън улея по време на тренировка в навечерието на откриването на Игрите. А що се отнася до постиженията, да отбележа първата олимпийска титла след четири участия на Игри на Боде Милър в суперкомбинацията във Ванкувър.