Втората евровечер на българските грандове Левски и ЦСКА ни показа колко далеч сме от големите отбори в Европа. Срещата с португалските „големи” – Порто и Спортинг завърши очаквано – две загуби за нашите. Останахме си пълно капо. Две нули на сметката на „сини” и „червени”.

ЦСКА не ни изненада с нищо в сравнение с мача с Бешикташ. Плахо начало, малко юруш през второто полувреме и отново няколко изтървани положения за тима на Гьоре. Обичайните заподозрени отново са двама – Шеридън и Платини. Първият показа, че не е от такава класа за да решава големи мачове, а вторият, че въобще няма никаква класа. Миналата година по това време след гола му срещу Фулъм на същия стадион и в същия турнир, колеги бяха категорични, че съименникът на шефа на УЕФА ще играе в голям европейски отбор. Сега отборът наистина е от Европа, но... Платини мина през заточение при юношите, изгонване от ЦСКА за да акостира отново на терена. И да покаже, че не е за ЦСКА. Феновете на „армейците” вече чакат мачовете с Рапид, в които „червените” могат да клъвнат нещо. И да се сборят за третото място в групата. Ясно е, че тази година няма да се прави нещо велико по европейските терени.

Като се замисли човек, Левски също не ни изненада с кой знае какво. Освен, че пое най-много голове в Лига Европа в четвъртък. Не ни изненада по начина, по който допускаше голове. Почти всяко центриране в пеналта на „сините” завършваше с гол. Отдавна е ясно, че в този си вид централната двойка бранители е трагична, но по въпроса не бе направено нищо. Георги Петков също не ни изненада. Поредният шут от халите и поредният гол. Съперниците на Левски вече могат да тръгват към центъра с вдигнати ръце, ако някой му я ритне от 20-на метра. На „Жозе Алваладе” го нямаше „личният подавач” на Гарра, отсъстваше и „вкарвачът” на Тасевски. Ясно е, че има и такива мачове. Оправданията, че се гради изцяло нов отбор също са логични при такава загуба. Дотук резултатите покриваха сериозните слабости в играта на Левски. В Левски има индивидуалности, но няма стил. И когато на Гарра, Жо, Дарко, Дъстли и Сержиньо не им върви, или пък отстъпват като класа на съперниците не става. Единственото, което може да те спаси в такъв момент е стилът. Да, Левски падна с 0:5 и от най-силния отбор в Европа в последните години Барселона, но пробва да се надиграва с него. Докато снощи отправи един-едничък удар към вратата на Спортинг. Така, че нека не се избързва със сравненията за „приказката” от 2005-та и тогавашния „дрийм-тим”. Този Левски е още много далеч от него.

Хубавото след снощи е, че двата мача с португалските грандове минаха. Остават само още два. Сега идват срещите с отбори, с които и Левски, и ЦСКА ще могат да си го премерят. След тях вече изводите за двата ни гранда ще бъдат пълни и няма да бъдат поставяни под съмнение.